Изход 33:1-23

33  След това Йехова каза на Моисей: „Вървете, ти и народът, който изведе от Египет.+ Тръгнете оттук и отидете в земята, която обещах на Авраам, Исаак и Яков чрез клетва, като казах: ‘На твоето потомство ще дам тази земя.’+  И ще изпратя пред вас ангел+ и ще изгоня ханаанците, аморейците, хетите, ферезейците, евейците и йевусейците.+  Отидете в земята, в която текат мляко и мед!+ Но аз няма да бъда сред вас, защото вие сте непокорен народ*,+ за да не ви унищожа по пътя.“+  Като чуха тези тежки думи, хората започнаха да жалеят+ и никой от тях не сложи накитите си.  И Йехова каза на Моисей: „Кажи на синовете на Израил: ‘Вие сте непокорен народ*.+ В един миг+ бих могъл да дойда сред вас и да ви унищожа. Затова свалете накитите си и аз ще реша как да постъпя с вас.’“+  И при планината Хорив+ синовете на Израил свалиха накитите си и вече не ги слагаха.  А Моисей събра своя шатър и го разпъна извън стана, далече от стана, и го нарече шатър на събранието*. И всеки, който търсеше съвет+ от Йехова, отиваше до шатъра на събранието, който беше извън стана.  И когато Моисей отиваше към шатъра, всички хора ставаха на крака.+ Тогава всеки от тях заставаше пред входа на своя шатър и гледаше Моисей, докато той не влезе в шатъра.  И щом Моисей влизаше в шатъра, облачният стълб+ слизаше и заставаше на входа на шатъра, докато Бог разговаряше+ с Моисей. 10  И всички хора виждаха как облачният стълб+ стои на входа на шатъра, тогава всички ставаха и се покланяха, всеки пред входа на своя шатър.+ 11  И Йехова говореше пряко с Моисей,+ точно както човек говори със своя ближен. Когато Моисей се връщаше в стана, тогава неговият служител+ и помощник Исус, синът на Нави,+ оставаше в шатъра. 12  И Моисей каза на Йехова: „Ето, ти ми казваш ‘Води този народ’, но не си ми известил кого ще изпратиш с мене. Освен това ми каза ‘Познавам те по име+ и ти придоби благоволение в моите очи’. 13  Затова сега те моля, ако съм придобил благоволение в твоите очи,+ извести ми своите пътища,+ за да те опозная, така че да намеря благоволение в твоите очи! И помни, че този народ е твой народ!“+ 14  А той му каза: „Аз самият ще дойда с тебе+ и ще ти дам спокойствие.“+ 15  И Моисей му каза: „Ако ти не дойдеш с нас, не ни извеждай оттук! 16  И как ще стане ясно, че аз и твоят народ сме придобили благоволение в очите ти? Няма ли това да стане ясно, като дойдеш с нас,+ понеже аз и твоят народ бяхме отделени от всички други народи по земята?“+ 17  И Йехова отговори на Моисей: „Ще направя и това, което казваш,+ защото ти придоби благоволение в моите очи и аз те познавам по име.“ 18  Тогава Моисей каза: „Моля те, покажи ми своята слава!“+ 19  А Бог му отговори: „Ще направя така, че да видиш цялата моя доброта,+ и ще известя името Йехова пред тебе.+ И ще проявя благоволение към онзи, към когото реша да проявя благоволение, и ще окажа милост на онзи, на когото реша да окажа милост.“+ 20  И Бог каза още: „Но не е възможно да видиш лицето ми, защото никой човек не може да ме види и да остане жив!“+ 21  После Йехова каза: „Ето място до мене, застани върху скалата. 22  И докато моята слава минава, аз ще те поставя в една дупка в скалата и ще те закрия с дланта си, докато не мина. 23  След това ще отдръпна ръката си и ти ще ме видиш в гръб. Но не е възможно да видиш лицето ми.“+

Бележки под линия

Или: „народ със закоравял врат“.
Или: „народ със закоравял врат“.
Или: „шатър за срещане“. Този шатър, а по–късно и светият шатър, били наречени така, явно защото хората отивали там, за да се допитват до Йехова, и по този начин всъщност се срещали с Йехова.