Дали имаш безсмъртен дух?

ИМА ли живот след смъртта? Този въпрос е озадачавал човечеството хилядолетия наред. През вековете хората във всяко общество са се мъчили да намерят отговор и са измислили най–различни вярвания.

По целия свят много хора вярват, че един „дух“ преживява смъртта на човека. Дали при смъртта нещо от човека наистина напуска тялото и продължава да живее? Какво представлява духът в живия човек? Какво става с него, когато умрем? Божието вдъхновено Слово, Библията, дава истинни и удовлетворяващи отговори на тези въпроси.

Какво представлява духът?

В Библията думите, преведени като „дух“, по принцип означават „дъх“. Но това включва много повече от самия процес на дишане. Например, библейският писател Яков казва: „Тялото, отделено от духа, е мъртво.“ (Яков 2:26) Следователно духът е това, което оживява тялото.

Тази даряваща живот сила не може просто да бъде дъхът или въздухът, който преминава през белите дробове. Защо? Защото след като дишането спре, клетките на тялото остават живи за кратко време — „за няколко минути“ според The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“]. Поради това усилията за съживяване може да имат успех и органи на тялото могат да бъдат присадени от един човек на друг. Но щом искрицата живот изгасне в клетките на тялото, всички усилия за възвръщане на живота са напразни. Целият въздух в света не може да съживи дори и една клетка. Следователно духът е невидимата жизнена сила — искрицата живот, — чрез която живеят клетките. Жизнената сила се поддържа от дишането. — Йов 34:14, 15.

Дали този дух действува само в хората? Библията ни помага да стигнем до правилно заключение по този въпрос. Мъдрият цар Соломон писал: „Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?“ (Еклисиаст 3:21, „Синодално издание“, 1998 г.) Така че и за животните, и за хората се казва, че имат дух. Как е възможно това?

Духът, или жизнената сила, може да бъде сравнен с електрическия ток, който тече в една машина или един уред. Невидимото електричество може да бъде използувано за изпълняването на различни функции, в зависимост от вида на уреда, който захранва. Например, една печка може да бъде предназначена да топли, един компютър — да обработва данни и да прави изчисления, а един телевизор — да произвежда образи и звук. Но електрическият ток никога не придобива основните черти на уреда, който задействува. Той просто си остава сила. По подобен начин жизнената сила не придобива никоя от чертите на създанието, което оживява. Тя не е личност, не може да мисли. Както хората, така и животните ‘имат един дух’. (Еклисиаст 3:19) Следователно, когато човек умре, духът му не продължава да съществува в друга област като духовно същество.

Тогава какво е състоянието на мъртвите? Какво става с духа, когато човек умре?

„В пръстта ще се върнеш“

Когато първият човек, Адам, умишлено не се подчинил на божията заповед, Йехова му казал: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Къде се намирал Адам, преди Йехова да го създаде от пръстта? Той не бил никъде! Просто не съществувал. Така че когато Йехова Бог казал, че Адам ще ‘се върне в земята’, той имал предвид, че Адам щял да умре. Адам нямало да се пренесе в духовната област. Като умре, отново щял да бъде в безжизнено състояние, състояние на несъществуване. Неговото наказание било смърт — отсъствие на живот, — а не пренасяне в друга област. — Римляни 6:23.

А другите хора, които са умрели? Състоянието на мъртвите е изяснено в Еклисиаст 9:5, 10, където четем: „Мъртвите не знаят нищо ... Няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба.“ Следователно смъртта е състояние на несъществуване. Псалмистът писал, че когато човек умре, ‘духът му излиза, той се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му’. — Псалм 146:4.

Ясно е, че мъртвите не съзнават нищо, те са бездейни. Те не знаят нищо. Те не могат да те видят, да те чуят или да разговарят с теб. Нито могат да ти помогнат или да ти навредят. Безспорно не трябва да се страхуваш от мъртвите. Но как така духът „излиза“ от човека при смъртта?

Духът ‘се връща при Бога’

Библията казва, че когато човек умре, ‘духът се връща при Бога, Който го е дал’. (Еклисиаст 12:7) Дали това означава, че духът буквално пътува през пространството, за да стигне при Бога? Не! Начинът, по който Библията използува думата „връща“, не изисква действително преместване от едно място на друго. Например, на неверните израилтяни било казано: „Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас — казва Господ на Силите.“ (Малахия 3:7) ‘Връщането’ на израилтяните при Йехова означавало да се обърнат от погрешна линия на поведение и отново да приведат живота си в хармония с божия праведен път. А ‘връщането’ на Йехова при Израил означавало да насочи пак благоволението си към  своя народ. Както в единия, така и в другия случай ‘връщането’ се отнасяло за една нагласа, а не било буквално преместване от едно географско място на друго.

По подобен начин когато при смъртта духът ‘се връща’ при Бога, не става никакво действително преминаване от земната в небесната област. Да не забравяме, че духът е жизнената сила. След като тази сила излезе от човека, само Бог има способността да му я възвърне. Следователно духът ‘се връща при Бога’ в смисъл, че всяка надежда за бъдещ живот на този човек вече зависи изцяло от Бога.

Да разгледаме например какво казват Писанията за смъртта на Исус. Евангелският писател Лука посочва: „Исус извика със силен глас и рече: ‘Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.’ И това като рече, издъхна.“ (Лука 23:46) Когато духът на Исус излязъл от него, той не отишъл буквално на небето. Исус не бил възкресен от мъртвите преди третия ден. Освен това изминали 40 дни, преди да се възнесе на небето. (Деяния 1:3, 9) Но при смъртта си Исус уверено предал духа си в ръцете на своя Баща, като имал пълно доверие в способността на Йехова да го върне отново към живот.

Да, само Бог може да върне човека към живот. (Псалм 104:30) Какви грандиозни перспективи открива това пред нас!

Сигурна надежда

Библията казва: „Иде час, когато всички, които са в гробовете [паметните гробници — NW], ще чуят гласа [на Исус], и ще излязат.“ (Йоан 5:28, 29) Да, Исус Христос обещал, че всички онези в паметта на Йехова ще бъдат възкресени, или върнати отново към живот. Вместо тъжните съобщения за смъртта на хора, ще чуваме радостни новини относно онези, които са били върнати към живот. Какво щастие ще изпитаме, когато посрещнем близките си от гроба!

Би ли желал да научиш повече относно това как можеш да извлечеш полза от дадената от Бога надежда? Каним те да пишеш на един от долупосочените адреси за екземпляр от брошурата „Духовете на мъртвите — могат ли те да ти помогнат или да ти навредят? Дали те наистина съществуват?“.

Ако не е посочено нещо друго, библейските цитати са от „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г. Когато след цитата е дадено съкращението NW, това означава, че той е преведен от английското издание на New World Translation of the Holy Scriptures [„Свето писание — Превод на новия свят“].