Каква надежда има за твоите умрели близки?

„Кога[то] умре човек, ще живее ли пак?“ — попитал човекът Йов много отдавна. (Йов 14:14, „Синодално издание“ [СИ]) Вероятно и ти си се питал вече това. Какви чувства би изпитал, ако знаеш, че е възможно да се срещнеш отново с близките си именно тук на земята при най–хубавите условия?

Библията съдържа следното обещание: „Твоите умрели ще оживеят; ... ще възкръснат.“ Също така казва: „Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея довека.“ — Исаия 26:19; Псалм 37:29.

За да имаме истинска увереност в тези обещания, е необходимо да си отговорим на няколко основни въпроса: Защо умират хората? Къде са мъртвите? Как можем да бъдем сигурни, че те ще живеят отново?

Смъртта, и какво става, когато умрем

Библията ясно показва, че първоначално Бог не възнамерявал хората да умират. Той създал първата човешка двойка, Адам и Ева, поставил ги в земен рай, наречен Едем, и им дал напътствия да раждат деца и да разширят райския си дом по цялата земя. Те биха умрели само ако не са послушни на Неговите напътствия. — Битие 1:28; 2:15–17.

Поради това, че Адам и Ева не ценели Божията доброта, те не проявили послушание и трябвало да понесат определеното наказание. „[Ще] се върнеш в земята — казал Бог на Адам, — защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Преди да бъде създаден, Адам не е съществувал; той бил пръст. И поради своето непослушание, или  грях, Адам бил осъден да се върне в пръстта, в състояние на несъществуване.

Следователно смъртта е отсъствие на живот. Библията прави следната разлика: „Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот.“ (Римляни 6:23) Тя показва, че смъртта е състояние на пълно безсъзнание, като казва: „Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо.“ (Еклисиаст 9:5) Библията обяснява какво става, когато човек умре: „Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.“ — Псалм 145:3, 4, СИ [146:3, 4].

Но защо умираме всички, щом като само Адам и Ева не били послушни на заповедта в Едем? Защото всички ние сме се родили след непослушанието на Адам и така всички сме наследили от него греха и смъртта. Както казва Библията: „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци.“ — Римляни 5:12; Йов 14:4.

Все пак някой може да попита: „Нима хората нямат безсмъртна душа, която преживява смъртта?“ Много хора учат на това, като дори казват, че смъртта е врата към друг живот. Но тази идея не произлиза от Библията. Вместо това Божието Слово учи, че ти си душа, че твоята душа в действителност си ти самият — с всичките си физически и умствени качества. (Битие 2:7; Йеремия 2:34; Притчи 2:10) Също така Библията казва: „Която душа греши, тя  ще умре.“ (Езекиил 18:4, СИ) Нито един стих от Библията не учи, че човекът има безсмъртна душа, която преживява смъртта на тялото.

Как хора могат да живеят отново

След като грехът и смъртта навлезли в света, Бог разкрил, че неговата цел е мъртвите да бъдат върнати към живот чрез възкресение. Затова Библията обяснява: ‘Авраам разсъди, че Бог може да възкреси [неговия син Исаак дори] и от мъртвите.’ (Евреи 11:17–19) Увереността на Авраам не била необоснована, тъй като Библията казва относно Всемогъщия: „Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.“ — Лука 20:37, 38.

Да, Всемогъщият Бог има не само силата, но и желанието да възкреси хората, които той избере. Самият Исус Христос казал: „Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат.“ — Йоан 5:28, 29; Деяния 24:15.

Скоро след като казал това, Исус срещнал погребално шествие, идващо от израилския град Наин. Умрелият младеж бил единственото дете на една вдовица. Като видял голямата ѝ скръб, Исус бил изпълнен с жал. Затова обръщайки се към мъртвеца, той заповядал:  „Момче, казвам ти, стани.“ Младежът се изправил и Исус го върнал на майка му. — Лука 7:11–17.

Както в случая на тази вдовица, така и в къщата на Яир, председателят на еврейската синагога, посещението на Исус предизвикало голяма радост. Неговата 12–годишна дъщеря била умряла. Но когато Исус пристигнал в дома на Яир, той отишъл при мъртвото дете и казал: „Момиче, стани!“ И момичето станало! — Лука 8:40–56.

По–късно умрял Исусовият приятел Лазар. Когато Исус пристигнал в дома му, Лазар бил мъртъв от четири дни. Въпреки дълбоката си скръб, неговата сестра Марта изразила надежда, като казала: „Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.“ Но Исус отишъл до гробницата, заповядал да отместят камъка и извикал: „Лазаре, излез вън!“ И Лазар излязъл! — Йоан 11:11–44.

Сега помисли относно следното: В какво състояние се намирал Лазар през тези четири дни, когато бил мъртъв? Лазар не казал нищо за това, че блаженствал на небето или че бил измъчван в ада, което несъмнено щял да сподели, ако е било така. Не, Лазар бил в пълно безсъзнание в смъртта и щял да остане в това състояние до „възкресението на последния ден“, ако Исус не го бил върнал тогава към живот.

Вярно е, че тези чудеса на Исус донесли само временна полза, тъй като хората, които той възкресил, умрели отново. Но той доказал преди повече от 1900 години, че чрез Божията сила мъртвите могат наистина да живеят отново! Следователно чрез чудесата си Исус показал в малък мащаб какво ще стане на земята под управлението на Царството на Бога.

Когато близък човек умре

Когато смъртта отнеме близък човек, твоята мъка може да бъде голяма, макар и да имаш надеждата за възкресението. Авраам вярвал, че съпругата му ще  живее отново, но въпреки това четем, че „Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче“. (Битие 23:2) А как се чувствал Исус? Когато Лазар умрял, той ‘се разтъжил в духа си и се смутил’ и малко след това ‘се просълзил’. (Йоан 11:33, 35) Следователно когато някой, когото обичаш, умре, не е проява на слабост да плачеш.

Смъртта на едно дете е особено тежка за майката. Затова Библията признава голямата скръб, която една майка може да изпитва. (4 Царе 4:27) Разбира се, също е трудно и за опечаления баща. „Да бях умрял аз вместо тебе“ — плакал цар Давид, когато синът му Авесалом умрял. — 2 Царе 18:33.

Но тъй като си уверен във възкресението, твоята мъка няма да бъде неутешима. Както Библията казва, ‘няма да скърбиш както другите, които нямат надежда’. (1 Солунци 4:13) Вместо това ще се приближаваш до Бога в молитва, а Библията обещава, че „Той ще те подкрепи“. — Псалм 54:23, СИ [Пс 55:22].

Ако не е посочено нещо друго, всички библейски текстове са от „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.