Древни обичаи, спазвани в мексико днес

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В МЕКСИКО

НАРЕД с употребата на мобилни телефони и Интернет, днес в Мексико може да се види и как хората спазват древни религиозни обичаи. През вековете някои индиански обичаи били смесени с католическата вяра и днес продължават да бъдат част от поклонението на католиците в Мексико.

Например всяка година на 2 ноември голяма част от населението на Мексико отива на гробищата, за да отбележи Деня на мъртвите. Хората оставят на гробовете цветя, храна и алкохолни напитки за починалите си близки. Някои дори уреждат музиканти да изпълнят на гроба любими песни на починалия. Много католици поставят също олтари в домовете си, където понякога слагат снимка на своя близък, който е починал.

В „Енсиклопедия де Мехико“ пише, че в някои от обичаите, свързани с почитането на мъртвите, явно „са се запазили елементи от индианските ритуали в месеците ‘очпаницли’ и ‘теотлеко’, при които цветя ‘кемпасучил’ и царевични питки били принасяни на ‘манес’ [душите на мъртвите] точно след събирането на реколтата в края на октомври и началото на ноември“. От енциклопедията става ясно, че някои от тези обичаи отразяват ритуали от подобни празници от времето преди испанците да завладеят Мексико, празници, характерни със своя дух на необуздана веселба, подобен на този на днешните карнавали.

Поклонение към Девата от Гваделупа

За католиците в Мексико 12 декември е празник. На този ден хиляди поклонници от различни части на страната се стичат към църквата на Девата от Гваделупа, разположена на хълма Тепеяк в град Мексико. Мнозина вървят пеша с дни, като по пътя се молят на Девата. Когато пристигнат, според обичая влизат в църквата на колене (горе) и принасят в дар рози.

Изображения на Девата от Гваделупа могат да се видят в домовете на хората, както и по автобусните спирки и на други обществени места. Тя е наричана с титли като „Божия майка“ и „Малката тъмнокожа девойка от Тепеяк“. От XVI век насам вярващите често ѝ приписват различни изцеления и други чудеса.

Какъв е произходът на това поклонение?

Поклонението към едно женско божество, както и други характеристики на този празник, произхождат от поклонението към ацтекската богиня–майка Сиуакоатъл, наричана също Тонанцин, което означава „нашата майчица“. В труда „Мехико а травес де лос сиглос“ („Мексико през вековете“) се  казва, че поклонението към тази богиня и сина ѝ Уицилопочтли било пренесено от ацтеките в град Теночтитлан, столицата на империята на ацтеките, или днес град Мексико.

Храмът на богинята Сиуакоатъл на хълма Тепеяк бил унищожен от испанците. Според поверието по–малко от четирийсет години след като Колумб стъпил на континента, Девата от Гваделупа се явила на местния индианец Хуан Диего и поискала на това място да бъде построено нейно светилище.

Поклонението към богинята Сиуакоатъл било важна част от живота на ацтеките. Казва се, че тя имала дълга пусната коса и носела бяла рокля. Входът на храма ѝ бил толкова нисък, че можело да се влиза само на колене. Вътре човек виждал нейно изображение, заобиколено от различни статуи, което я представяло като „майка ... на боговете“.

По време на празника, посветен на Сиуакоатъл, били принасяни човешки жертви, имало танци и парад от войници с „рози в ръцете си, около врата си и на главата си“. Цветята били оставяни на върха на храма като дар за Уицилопочтли. Някои индианци, сред които мнозина от Гватемала, вървели пеша над хиляда километра за празника на Сиуакоатъл.

Дали произходът е от значение?

Очевидно е, че поклонението към изображението на Девата от Гваделупа в католицизма произхожда от ритуали на хора, които не се покланяли на истинския Бог, за когото научаваме в Библията. (Псалм 83:18) Но дали това е от значение? Дали наистина е важно какъв е произходът на даден обичай?

Апостол Павел дал следния мъдър съвет по този въпрос: „Не се впрягайте в един ярем с невярващите. ... Нима има съгласие между Христос и Велиал? И какво общо има между вярващия и невярващия?“ Той казал още: „Уверявайте се във всички неща, дръжте се здраво за онова, което е добро.“ (2 Коринтяни 6:14, 15; 1 Солунци 5:21)

Тези напътствия са полезни и днес. Трябва да анализираме как служим на Бога, като се запитаме: „Дали в начина, по който се покланям на Бога, се придържам тясно към ученията, изложени в Божието Слово, Библията? Или някои аспекти от него произхождат от делата на онези, които са служили на фалшиви богове?“ Това са въпроси, които трябва да си зададе всеки, който желае да бъде угоден на Йехова, истинският Бог.

[Снимка на страница 23]

Музиканти свирят на гробовете на 2 ноември

[Снимка на страница 23]

Поклонници отиват към църквата на Девата от Гваделупа