Номадски племена, които основали империя

Русия била обзета от страх и смут. Цели орди конници нахлули от изток като скакалци и стремително прекосявали степите, убивайки и грабейки, помитайки всяка войска, която им се изпречи на пътя. Единствено Новгородското княжество избегнало тази участ. Един смаян очевидец писал, че това било нашествие на „незнайни племена“ със странен език.

ТЕЗИ нашественици били монголите. Тяхната родина били степите, намиращи се в днешна Монголия — в централната и североизточната част на Азия. Техните светкавични походи започнали в началото на XIII век и променили облика на цяла Азия и на половин Европа. Само за двайсет и пет години монголите покорили повече земи, отколкото римляните покорили за четири века. В разцвета си Монголската империя обхващала земите от Корея до Унгария и от Сибир до Индия. Това била най–голямата неразпокъсана империя, чиито владения се намирали на сушата.

Хрониките, описващи краткия живот на Монголската империя, не само хвърлят светлина върху историята на Азия и Европа, но и потвърждават много истини, записани в Библията относно човешката природа и управлението на човек над човека. Една от тези основни истини е че човешката слава е суетна и краткотрайна. (Псалм 62:9; 144:4) В Библията пише, че „човек властвува над човека за негова повреда“. (Еклисиаст 8:9) Точно както е посочено в Библията, могъщи политически царства са действали като диви зверове, стремейки се да подчинят други народи под своя власт. a

Кои били монголите?

Монголите били номадски племена, умели ездачи, чийто поминък бил скотовъдството, търговията и ловът. За разлика от много други народи, при които само малък брой хора били обучавани и подготвяни за война, почти всеки мъж сред монголите, яздещ кон с лък в ръката си, бил храбър и неудържим воин. Всяко племе било вярно докрай на своя водач, който се наричал хан.

След като двайсет години наред водел различни битки, един от тези ханове, Темучин (ок. 1162–1227 г.), обединил около двайсет и седем монголски племена под своя власт. По–късно татарите, мюсюлмани от тюркски произход, се сражавали на страната на монголите. Когато непобедимата монголска войска се отправила на запад, ужасените европейци нарекли нашествениците тартари. b През 1206 г. Темучин, който тогава бил малко над четирийсетгодишен, станал Чингиз хан. Тази титла, дадена му от монголите, може би означава „силен владетел“ или „всемирен владетел“.  Той бил познат също като „Великия хан“.

Ордите конници на Чингиз хан нападали бързо и яростно, като често водели многобройни битки на хиляди километри разстояние. В енциклопедия „Енкарта“ се казва, че по отношение на военната си мощ Чингиз хан „бил равен на Александър Велики или на Наполеон I“. Персийският историк Джузджани, съвременник на Великия хан, пише, че той ‘притежавал огромна сила, проницателност, разум и разбиране’. Той го нарича още „касапин“.

Отвъд Монголия

Северен Китай бил населен от манджурите, които нарекли династията си Дзин, тоест „златна“. За да достигнат земите, обитавани от манджурите, монголите трябвало да прекосят неприветливата пустиня Гоби. Но за тях тя не представлявала особено предизвикателство, тъй като при нужда те можели да преживеят, пиейки мляко или кръв от конете. Чингиз хан разширил владенията си, като в крайна сметка те включвали части от Китай и от земите на манджурите, но борбата продължила около двайсет години. От китайците той взел на служба при себе си някои учени, занаятчии и търговци, както и инженери, които можели да създават стенобойни машини, катапулти и бомби с барут.

След като поставил под своя власт търговските маршрути по „пътя на коприната“ на запад, Чингиз хан се опитал да изгради търговски взаимоотношения с турския султан Мохамед, чиито владения граничели с неговите. Султанът управлявал огромна империя, обхващаща териториите на днешен Афганистан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и по–голямата част от днешен Иран.

През 1218 г. монголски пратеници пристигнали във владенията на султана очевидно с търговска цел. Местният управител обаче наредил да бъдат убити, и това в крайна сметка довело до първото монголско нашествие в мюсюлманските земи. През следващите три години монголите, за които се казва, че били по–многобройни от мравки, разграбвали и опожарявали градове и ниви, като поголовно избивали поданиците на султан Мохамед, с изключение на онези, които притежавали ценни за монголите умения.

След това монголски войски, за които се смята, че наброявали около двайсет хиляди души, преминали през Азербайджан и Грузия и стигнали до степите на север от Кавказ, побеждавайки всяка войска, която срещали, включително една руска армия, наброяваща осемдесет хиляди души. При един поход, обхващащ около тринайсет хиляди километра, монголите обиколили Каспийско море и извършили един от най–големите военни походи с коне в историята, както смятат някои историци. Поредицата от победи, които спечелили, предшествала нахлуването на други монголски владетели в Източна Европа.

Наследниците на Чингиз хан

Угедей, третият от четиримата синове на Чингиз хан от главната му жена, станал  следващият Велик хан. Той затвърдил властта над завладените земи, получавал данък от васалните владетели и завършил победата над Дзинската династия в северен Китай.

За да поддържа империята и охолния живот, с който били свикнали монголите, Угедей решил отново да отиде на война, но този път в земи, които още не били превзети. Той ръководил две битки — едната в европейските земи на запад, а другата срещу Сунската династия в южната част на Китай. Походът в Европа се увенчал с успех, но другият се провалил. Макар че постигнали известни победи, монголите не успели да завладеят основната територия на Сунската династия.

Поход на запад

Според съществуващите сведения през 1236 г. сто и петдесет хиляди воини се отправили на запад към Европа. Първата им цел били земите около река Волга, но после започнали да щурмуват руските княжества и изпепелили Киев. Монголите обещавали да пощадят градовете, ако жителите им дадат по една десета от всичките си притежания. Но руснаците предпочели да се бият. Монголите използвали катапулти, за да обстрелват враговете си с камъни, горящ нефт и селитра. Когато в градските стени се отварял пролом, нашествениците нахлували в града и започвало невиждано клане, след което, както писал един историк, ‘не оставал никой, който да оплаче мъртвите’.

Монголите опустошили Полша и Унгария, като стигнали почти до границата с днешна Германия. Западна Европа се приготвила за нападение, но такова така и не дошло. През декември 1241 г. Угедей хан умрял, явно в пиянски запой. Монголските военачалници бързо изминали шестте хиляди километра обратно до столицата Каракорум, за да изберат новия си владетел.

Гуюк, синът на Угедей, наследил властта на баща си. Свидетел на това събитие бил един италиански монах, който в продължение на петнайсет месеца пътувал през монголските владения, за да предаде на господаря на монголите писмо от папа Инокентий IV. Папата искал уверение, че Европа повече няма да бъде нападана от хана и увещавал монголите да приемат християнството. Гуюк хан обаче не оставил място за подобни надежди. Вместо това той казал на папата да дойде с други владетели и да отдадат почит на хана!

Отново нападения на два фронта

Мунке хан станал следващият Велик хан през 1251 г. С брат си Кублай те извършвали набези срещу Сунската династия в южната част на Китай, а друга войска се отправила на запад. Тя опустошила Багдад и заставила жителите на Дамаск да се предадат. На тази победа особено се зарадвали т.нар. християни, които се били отправили на кръстоносен поход срещу мюсюлманите, а „християните“, които живеели в Багдад, ограбвали и убивали съседите си мюсюлмани.

 В този решителен момент, когато изглеждало, че монголите щели да разгромят ислямския свят, историята отново се повторила. До тях достигнала вестта, че Мунке хан е умрял. Нашествениците отново потеглили към дома, като този път оставили само десет хиляди воини да защитават фронта. Не след дълго обаче тази малочислена войска била сразена от една египетска армия.

Нападенията над богатата Сунска династия в южната част на Китай били успешни. Кублай хан дори се провъзгласил за основател на нова китайска династия, която нарекъл Юан. Градът, който той превърнал в столица, днес се нарича Пекин. След като в края на седемдесетте години на тринайсети век победил останалите поддръжници на Сунската династия, Кублай хан управлявал над китайския народ, който за първи път от падането на Танската династия през 907 г. бил обединен в една държава.

Разделение и разруха

В началото на четиринайсети век могъщата Монголска империя започнала да се разпада. Причините за това били многобройни. В борбата си за власт наследниците на Чингиз хан разделили империята на редица ханства. Освен това монголите се слели с някои от цивилизациите, които победили. В Китай борби за надмощие отслабили властта на наследниците на Кублай хан. През 1368 г. местните жители, недоволни от управлението, корупцията и високите данъци, свалили от власт господарите си от Юанската династия и ги принудили да се върнат в Монголия.

Подобно на яростна буря, монголската стихия връхлетяла внезапно, продължила кратко време и си отишла. Все пак, тя оставила своя отпечатък в историята на Европа и на Азия, например с това, че обединила владенията както на Монголия, така и на Китай. Днес жителите на Монголия почитат Великия хан, Чингиз хан, като баща на техния народ.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 13]

От завоевания към търговия

По време на разцвета на Юанската династия, основана от Кублай хан, били насърчавани търговията и пътешествията. Това довело до „най–голямата експанзия на търговията в историята на Евразия“, както го описват някои учени. Именно в този период живял известният венециански пътешественик Марко Поло (1254–1324 г.). c Арабски, персийски, индийски и европейски търговци пренасяли по суша или по море коне, килими, скъпоценни камъни и подправки, които разменяли за керамични изделия, лакирани изделия и коприна.

През 1492 г., носейки със себе си пътеписите на Марко Поло, Христофор Колумб отплавал от Европа на запад, надявайки се да възстанови търговските отношения с монголския императорски двор. Той обаче не знаел, че Монголската империя престанала да съществува повече от век преди това! След падането ѝ връзките с останалия свят били прекъснати, а мюсюлманите затворили пътя от Европа до Изтока по суша.

[Бележка под линия]

[Блок/Снимка на страница 14]

Те били известни с религиозната си толерантност

Макар че били анимисти, монголите били толерантни към религиозните вярвания на другите хора. В книгата „Конниците на Дявола“ се казва, че когато идвали в монголската столица Каракорум, жители от западните страни оставали учудени не само от богатството ѝ, но и от религиозната свобода, която съществувала там — църкви, джамии и храмове се издигали едни до други.

В земите на монголите т.нар. християнска религия била пренесена от несторианците, които се били отделили от Византийската, или Източната, църква. Те присъединили към вярата си много хора от азиатските тюркски племена, с които по–късно се срещнали монголите. Сред новоповярвалите имало някои жени, които по–късно дори станали съпруги в императорското семейство на монголите.

Днес населението на Монголия изповядва различни религии. Средно около 30% изповядват местни вярвания, около 23% — ламаизъм (тибетски будизъм), а около 5% са мюсюлмани. По–голямата част от останалото население не е религиозна.

[Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

До къде се простирала Монголската империя

УНГАРИЯ

РУСИЯ

Киев

Река Волга

СИБИР

Каспийско море

Дамаск

ИРАН

Багдад

УЗБЕКИСТАН

МОНГОЛИЯ

Каракорум

Пустиня Гоби

КОРЕЯ

КИТАЙ

Пекин

ИНДИЯ

Новгород

[Снимка на страница 15]

Табун коне в Монголия

[Снимка на страница 15]

Чингиз хан

[Информация за източника на снимката на страница 12]

Bildarchiv Preussischer Kulturbesitz/Art Resource NY

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Пейзаж: © Bruno Morandi/age fotostock; Чингиз хан: © The Stapleton Collection/The Bridgeman Art Library