Какво знаеш за куклите?

КОЙ не познава куклите? Египтяните ги правели от плоски парчета дърво, японците чрез сгъване на хартия, немците от порцелан, а ескимосите от тюленова кожа. Днес възрастните ги колекционират, а за децата те са неразделни другари.

Относно историята на куклите в „Световна енциклопедия“ се казва: „Повечето подобни на кукли фигури в древността не били играчки, а предмети, използвани за магьосничество или за религиозни цели.“ В древността египтяните рисували дрехи с цветни мотиви върху малки парчета дърво във формата на весло и ги украсявали с нанизи от глинени топчета, които всъщност представлявали косата на куклата. После поставяли тези кукли в гробовете на мъртвите, защото смятали, че те ще им прислужват в отвъдното. Днес на островите в Средна Америка хората, които искат да отмъстят на някого, забождат карфици в кукли, използвани за вуду магии, надявайки се по този начин да навредят на врага си.

В културата на много от древните народи куклите били свързани с ритуали за плодородие. В древна Гърция например преди да се омъжат, девойките оставяли куклите си на олтара на Артемида, богинята на плодородието. Днес жените от племето ашанти в Гана (Африка) носят на кръста си кукла с надеждата да имат красиви деца. Някои девойки в Сирия закачат на прозорците си кукли, за да покажат, че са на възраст за женене.

На трети март всяка година в Япония се провежда празник на куклите, наречен Хинамацури. Той е познат също като празник на девойките и „произлиза от няколко различни обичая“, както разбираме от „Илюстрована енциклопедия на Япония“. В нея се казва още: „Сред тях е един китайски ритуал за очистване, провеждан край някоя река в началото на третия месец според лунния календар. По време на периода Хейан (794–1185 г.) на третия ден от третия месец прислужниците в императорския дворец повиквали гадатели, за да ги избавят от техните грехове, прехвърляйки ги върху хартиени фигури ..., които накрая били изхвърляни в реката или в морето.“

 Куклите като играчки

По време на периода Едо в Япония (1603–1867 г.) куклите, правени специално за деца, приличали на истински хора и имали дрехи в различен стил. Имало кукли, които били задвижвани посредством кабели, пружини, макари и дървени зъбчати колела. Имало дори една кукла, която можела да занесе на гостите чаша чай и да върне обратно празната чаша!

В една енциклопедия пише, че преди осемнайсети век в западните страни „детството, каквото го познаваме днес, в действителност не съществувало. На децата се гледало като на малки възрастни хора и тяхното поведение трябвало да съответства на това“. Кукли се правели както за големите, така и за малките. През деветнайсети век обаче станало ясно, че времето за игра е изключително важно за развитието на детето. Тогава производството на кукли в Европа започнало да процъфтява.

През 1824 г. немски производители на кукли създали едно изобретение, благодарение на което куклите можели да казват „мама“ и „татко“. По–късно през деветнайсети век те започнали да произвеждат кукли, които можели да ходят. Американският изобретател Томас Едисон дори направил миниатюрен магнетофон, благодарение на който куклите сякаш говорели. Междувременно французите създали кукла, която можела да се храни. Франция станала известна също със своите красиви кукли, облечени с елегантни дрехи. Заедно с тях човек можел да купи и допълнителни принадлежности, като например гребени, кожени яки, ветрила и различни мебели.

През двайсети век производството на кукли придоби невиждани размери. След като пластмасата навлезе в употреба през четирийсетте години на века, производителите вече можеха да правят евтини кукли, но със сложни детайли. Откакто беше създадена през 1959 г. пластмасовата кукла Барби е най–разпространената сред останалите кукли. От нея са продадени над един милиард броя, като само през 1997 г. те донесоха на производителя си печалба от 1,2 милиарда евро.

Куклите като учители

Индианците пуебло, които живеят в югозападната част на Съединените щати, използват кукли „качина“, направени от корените на кактус или от иглолистни дървета, за да учат децата си на характерни неща за различните племенни божества. При една специална церемония някой от племето се обличал като едно от тези божества и му подражавал. След това родителите давали на децата си кукла, приличаща на това божество, така че да научат повече за него чрез игра.

В „Световна енциклопедия“ се казва: „[Куклите] помагат на децата да изразяват чувствата си, когато са наранени, да изразяват гнева си и други емоции. Играта с куклите помага на децата да се подготвят за онова, което искат да станат, когато пораснат.“ Една от куклите, присъстващи на ежегодния Ден на детето, провеждан през май в Япония, представлява млад мъж с пълните доспехи на един воин от миналото. Тя се използва за образец, който насърчава момчетата като пораснат да станат силни и уважавани членове на обществото според онова, което е прието в местната култура.

Имайки предвид силната емоционална привързаност, която децата развиват към своите кукли, мъдрите родители се замислят сериозно за влиянието, което куклите могат да окажат на развитието на децата им. Например някои хора смятат, че външният вид и многобройните дрехи на някои кукли може да окажат отрицателно въздействие на момичетата. Една специалистка, която споделя подобно мнение, твърди, че те могат да покварят  умовете на „младите момичета, защото предават посланието, че външният вид е по–важен от вътрешната личност“.

Всеки, който види едно дете да си играе с кукли, знае, че независимо дали куклата е от плат, хартия, дърво, пластмаса или друг материал, тя е нещо повече от една играчка. Тя е приятел и другар за игра, с който децата споделят почти всички преживявания от детството си.

[Блок на страница 27]

Старите кукли отново са на мода

Днес много хора по света колекционират кукли. Това хоби стана доста разпространено през седемдесетте години на миналия век и впоследствие се разви международна търговия с кукли. Колекционерите събират както евтини пластмасови кукли, които може да струват само няколко долара, така и кукли, от които са останали само няколко бройки, като например тези от немската фирма Кемер и Райнхард. Една от тях, произведена в началото на двайсети век, беше продадена на търг за 189 600 евро! Една от най–големите колекции на кукли се намира в Националния музей на играта „Стронг“ в град Рочестър (щата Ню Йорк, САЩ) и се състои от около 12 000 кукли.

[Блок/Снимка на страница 28]

Когато куклите не са безобидни играчки

Как родителите могат да предпазят децата си от вредното влияние, което биха могли да им окажат някои кукли? Обърнете внимание на следното изказване във вестник „Вашингтон Пост“: „Подобно на производителите на тютюн и цигари преди години, развлекателната индустрия и производителите на играчки като цяло отказват да поемат всякаква отговорност [за продуктите си] и едва ли сами биха променили нещо.“ Очевидно родителите трябва да поемат отговорност за играчките, с които играят техните деца.

Според Библията родителите трябва всеки ден да учат децата си и да ги насочват в правилната посока. (Второзаконие 6:6–9; Притчи 22:6) Как може да стане това във връзка с вредното влияние, което биха могли да окажат някои кукли? Една майка разказва, че прочела заедно с дъщеря си стиха от 1 Тимотей 2:9 относно скромното облекло и след това разсъждавала с нея по този въпрос. Разговорът протекъл по следния начин:

Майката: На какво ти прилича тази кукла — на момиченце, или на жена?

Дъщерята: На жена.

Майката: Защо мислиш така?

Дъщерята: Защото тялото ѝ е като на жена, а и дрехите и обувките ѝ са дамски.

Майката: Точно така. След като прочетохме тези думи от Библията, как мислиш — дали дрехите на тази кукла биха били подходящи за една християнка?

Дъщерята: Не.

Майката: Защо?

Дъщерята: Защото поличката е много къса, ... блузката е с голямо деколте ... и е прекалено прилепнала.

Вярно е, че се изискват усилия да учите децата си на Божиите принципи по начин, който ще им помогне да стигнат до подобни заключения. Но си заслужава! Много майки и бащи се възползват от книгата „Учи се от великия учител“, издадена от Свидетелите на Йехова с цел да се помогне на родителите да внедряват Божиите принципи в сърцата на децата си.

Каним ви да поръчате екземпляр от тази книга с 256 страници и с красиви илюстрации, като пишете на Свидетелите на Йехова на адрес: п.к. 424, София 1618. Посочете, че бихте искали да получите екземпляр от книгата „Учи се от великия учител“.

[Снимка на страница 26]

Японска кукла, която сервира чай

[Снимка на страница 26]

Френска кукла

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Горе: © SHOBEI Tamaya IX; в средата: Courtesy Strong National Museum of Play Rochester New York; долу: © Christie’s Images Ltd