БИ ЛИ облекчил страданията на друг човек, ако имаше такава възможност? Често, когато връхлети природно бедствие, доброволци се притичват на помощ на напълно непознати, за да облекчат техните страдания и да запазят живота им. Затова някой може да попита: „Защо Бог не унищожи по–скоро Дявола, виновникът за неизброимите страдания на човечеството?“

За да разбереш отговора на този въпрос, си представи важно съдебно дело. Убиецът отчаяно се опитва да прекрати процеса, като твърди, че съдията упражнява властта си в съдебната зала по нечестен начин и че заседателите са подкупени от него. Затова на процеса са допуснати безброй свидетели, които да дадат показания.

Съдията знае, че удължаването на делото ще причини много неудобства и поради тази причина би искал то да приключи без излишно забавяне. Но той осъзнава, че докато се стигне до крайно решение, което да служи като прецедент за евентуални бъдещи дела, ще е необходимо достатъчно време и на двете страни да докажат твърденията си.

Каква е връзката на този пример с предизвикателството, което Дяволът, наречен също „змей“, „змия“ и „Сатана“, отправил към Йехова, „Всевишният над цялата земя“? (Откровение 12:9; Псалм 83:18) Кой в действителност е Дяволът? В какво обвинил Йехова Бог? И кога Бог ще го премахне?

В началото онзи, който станал Дяволът, бил съвършена духовна личност, един от ангелите на Бога. (Йов 1:6, 7) Той сам се превърнал в Дявол, когато се поддал на егоистичното желание хората да му се покланят. Ето защо той оспорил правото на Бога да управлява и дори намекнал, че Бог не заслужава да му се подчиняват. Дяволът твърдял, че хората служат на Бога само защото той ги благославя. Сатана заявил, че ако са изправени пред различни трудности, всички хора ще ‘прокълнат’ Създателя си. (Йов 1:8–11; 2:4, 5)

Твърденията на Сатана не можело да бъдат опровергани просто с проява на сила. Всъщност, ако Дяволът бил унищожен в Едемската градина, някои можело да сметнат, че той има право. Затова Бог, който притежава абсолютната власт, образно казано, започнал процес, за да даде ясен отговор на всички, които биха си задали подобни въпроси.

В съгласие със своите принципи и съвършената си справедливост Йехова Бог позволил на всяка от страните да призове свидетели в своя защита. Времето, което той оставил, дало възможност на потомците на Адам да свидетелстват в полза на Бога, като запазват неопетнеността си въпреки различните трудности, с които се сблъскват.

Йехова Бог напълно осъзнава, че докато тече този процес, хората продължават да страдат. Но той е решен да го приключи възможно най–скоро. Библията описва Йехова като „Бащата на нежното състрадание и Богът на всяка утеха“. (2 Коринтяни 1:3) Ясно е, че „Богът на всяка утеха“ няма да остави Дявола да живее по–дълго от необходимото, нито ще позволи последствията от неговите действия да останат завинаги. От друга страна, Бог няма да унищожи Дявола, преди да приключи всемирният съдебен процес.

Когато обвиненията на Дявола най–накрая бъдат опровергани, правото на Йехова да управлява ще бъде напълно реабилитирано. Процесът срещу Сатана ще остане като правен стандарт за вечни времена. Ако някога отново бъде отправено подобно предизвикателство, примерът на Сатана може да служи като прецедент.

В определеното време Йехова Бог ще използва Сина си Исус Христос, за да премахне Дявола и последствията от неговите действия. Библията казва: „[Христос] ще предаде на своя Бог и Баща царството. Защото той трябва да царува, докато Бог не положи всички врагове под краката му. И последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта“. (1 Коринтяни 15:24–26)

За щастие Библията обещава, че цялата земя ще се превърне в рай. Хората ще живеят в мир, както Бог първоначално възнамерявал. „Кротките ще наследят земята и ще се наслаждават на изобилие от мир.“ Наистина, „праведните ще наследят земята и ще живеят вечно на нея“. (Псалм 37:11, 29)

Обърни внимание как Библията описва чудесното бъдеще, което очаква Божиите служители: „Ето, шатърът на Бога е при хората и Бог ще живее с тях, и те ще бъдат негов народ. И самият той ще бъде с тях, и ще изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка. Предишните неща отминаха.“ (Откровение 21:3, 4)