ПРЕДИ пет века испанците първи посетили този регион. Те го нарекли Коста Рика (богат бряг), защото смятали, че ще намерят изобилие от злато, което в крайна сметка не се случило. Днес тази страна не е известна по света с ценните си метали, а с огромното си разнообразие от биологични видове.

Жителите на Коста Рика биват наричани „тикос“, което идва от обичая им да добавят наставката „–ико“, за да образуват умалителна форма на думите. Например, вместо да кажат „ун моменто“ (един момент), те може да кажат „ун моментико“ (едно моментче). В ежедневната си реч те често използват израза „пура вида“ (чист живот), за да изразят признателност или съгласие или за да приветстват някого или да го изпратят.

Едно от любимите ястия в Коста Рика е „гайо пинто“ (буквално означава „петнист петел“), което представлява ориз и боб, сготвени първо  отделно, а след това заедно с подправки. „Гайо пинто“ може да се сервира на закуска, обяд или вечеря. Традиционна напитка е „кафе чореадо“ — кафе, приготвено с помощта на филтър от плат, висящ на стойка, която обикновено е направена от дърво.

В Коста Рика има около 450 сбора на Свидетелите на Йехова. Провеждат се събрания на десет езика, сред които са костарикански жестомимичен език и два местни езика — брибри и кабекар.