Можеш ли да служиш в чуждестранен район?

„ВИНАГИ съм мечтал да участвувам в мисионерска дейност. Като ерген служех в Тексас, САЩ, където имаше по⁠–​голяма нужда от проповедници. След като се ожених, моята съпруга дойде там при мен. Когато се роди дъщеря ни, си помислих: ‘Край, сега вече и дума не може да става за мисионерска служба.’ Но Йехова изпълнява мечти, особено ако са в съгласие с неговата воля.“ — Джеси, който понастоящем служи в Еквадор със своята съпруга и трите им деца.

 „Никога не съм си представяла, че бих могла да правя нещо подобно без обучение в училището за мисионери Гилеад. Вълнувах се, когато виждах някой от хората, с които изучавах Библията, да изнася доклад или да проповядва, и благодарях на Йехова, че ми беше дал тази възможност.“ — Карън, една неомъжена жена, която служеше като пионерка осем години в Южна Америка.

„След като проповядвахме целодневно 13 години в Съединените щати, със съпругата ми почувствувахме, че се нуждаем от ново предизвикателство. По⁠–​щастливи сме от всякога; това наистина е чудесен начин на живот.“ — Том, който служи като пионер със съпругата си Линда в района на Амазонка.

Тези признателни изказвания са на хора, чиито обстоятелства не са им позволили да получат обучение като мисионери в Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“. Въпреки това те изпитват радостите и предизвикателствата на службата в чужда страна. Как е станало това? Дали такава служба е за теб?

Нужни са правилни подбуди

За да успеем в чуждестранен район е необходимо нещо повече от приключенски дух. Онези, които устояват, правят това с правилни подбуди. Като апостол Павел, те гледат на себе си като на длъжници не само на Бога, но и на хората. (Римляни 1:14) Тези хора можеха да изпълняват божията заповед да проповядват, като участвуват в службата и по родните си места. (Матей 24:14) Но те се почувствували длъжници и били подтикнати да напрегнат сили и да помогнат на онези, които рядко получават възможност да чуят добрата новина.

Една друга правилна подбуда често е желанието да се работи в по⁠–​плодороден район. Кой от нас като види рибар, който има много улов, няма да се премести до неговото място край езерото? По подобен начин окуражителните сведения за изключителен растеж в другите страни насърчават много братя да отидат там, където има „твърде много риба“. — Лука 5:4–10.

Изчисли разноските

Много държави не позволяват на чуждестранни религиозни доброволци да са на светска работа. Така че тези, които искат да служат в друга държава, обикновено трябва да бъдат финансово независими. Как бива посрещано това икономическо предизвикателство? Доста братя продават или дават под наем домовете си, за да получат необходимите средства. Други продават фирмата си. Трети спестяват известно време заради своята цел. Някои пък служат една⁠–​две години в чужда страна, връщат се в родината си, за да работят и да съберат малко средства, и после пак отиват там.

Безспорно предимство да си в развиваща се страна е, че разходите за ежедневния живот обикновено са сравнително по⁠–​ниски отколкото в една по⁠–​развита страна. Това позволява на някои братя да водят задоволителен живот със скромни средства. Разбира се, разходите на даден човек много ще зависят от стандарта на живот, който той избира. Дори в развиващите се страни могат да бъдат намерени много комфортни жилища, но на доста по⁠–​висока цена.

 Явно е, че разходите трябва да бъдат изчислени, преди да се предприеме преместването. Но става дума за нещо повече от изчисляването на финансовите разходи. Вероятно изказванията на някои братя, които служат в Южна Америка, могат да хвърлят светлина върху това.

Най⁠–​голямото предизвикателство

„Да науча испански беше истинска мъка — си спомня Марку от Финландия. — Смятах, че щом не знам езика, ще мине известно време, преди да мога да служа като помощник⁠–​служител. Каква изненада беше, когато само след два месеца бях помолен да водя изучаване на книга! Разбира се, имаше много неудобни моменти. Особено голям проблем за мен бяха имената. Един ден нарекох брат Санчо ‘брат Чанчо (прасе)’ и никога няма да забравя, когато нарекох сестра Саламеа ‘Маласеа (порочна)’. За щастие братята и сестрите бяха много търпеливи.“ В крайна сметка Марку служи в тази страна осем години като окръжен надзорник със съпругата си Селин.

Крис, съпругата на Джеси, цитиран по⁠–​рано, разказва: „Помня първото за нас посещение на окръжния надзорник, след като бяхме тук само три месеца. Усещах, че братът използува примери и казва нещо прекрасно, опитвайки се да докосне сърцата ни, но не можех да го разбера. Още в залата се разплаках. Това не беше просто плач, а рев. След събранието се опитах да обясня поведението си на окръжния надзорник. Той беше много мил и ми каза това, което всички постоянно ми повтаряха: ‘Тен пасиенсиа, ермана’ (‘Имай търпение, сестро’). След две⁠–​три години се срещнахме отново и говорихме 45 минути, радостни от факта, че можем да общуваме.“

„Изключително важно е да учиш сериозно — отбелязва един друг брат. — Колкото повече усилия полагаме да научим езика, толкова повече развиваме своите способности да общуваме.“

Всички са съгласни, че такива усилия носят голяма полза. Когато човек се стреми да научи нов език, се култивират смиреност, търпение и постоянство. Бива отворена голяма врата от възможности да се проповядва добрата новина на другите. Например научаването на испански ти дава възможност да общуваш на език, говорен от повече от 400 милиона хора по света. Много хора, на които по⁠–​късно се е наложило да се върнат в родината си, продължават да използуват уменията си и там, за да помагат на онези, чийто роден език е испанският.

 А носталгията?

„Отначало, когато дойдохме в Еквадор през 1989 г. — си спомня Дебра, която служила със съпруга си Гари в района на Амазонка, — често изпитвах силна тъга по дома. Научих се да разчитам повече на братята и сестрите в сбора. Те станаха като мое семейство.“

Карън, спомената в началото, отбелязва: „Борех се с носталгията, като участвувах в службата всеки ден. По този начин не бленувах за дома. Не забравях също, че родителите ми в къщи бяха горди с моята дейност в чуждестранния район. Мама винаги ме насърчаваше с думите: ‘Йехова може да се грижи по⁠–​добре за теб отколкото аз.’“

Макико от Япония шеговито добавя: „След като съм прекарала цял ден в проповедната служба, съм доста изморена. Така че, когато се върна у дома и започна да чувствувам носталгия, обикновено заспивам. Вследствие на това тъгата не продължава много дълго.“

А децата?

Когато са включени деца, трябва да се помисли за техните нужди, като например образованието. В това отношение някои родители избират домашно обучение, докато други записват децата си в местните училища.

Ал се преместил в Южна Америка със съпругата си, децата си и майка си. Той заявява: „Установихме, че това, че изпратихме децата на училище, им помогна да научат много бързо езика. След три месеца те говореха доста свободно.“ От друга страна двете момчета на юношеска възраст на Майк и Кари учат с помощта на упълномощено училище чрез кореспонденция. Родителите отбелязват: „Установихме, че подобен начин на учене не може да се остави единствено на децата ни. Ние трябваше да вземем участие в процеса и да бъдем сигурни, че момчетата са в крак с определената учебна програма.“

Дейвид и Янита от Австралия изразяват мислите си относно своите две момчета. „Искахме нашите момчета да видят сами как живеят другите хора. Лесно е да се приеме, че начинът на живот, с който сме израснали, е нещо нормално, но всъщност ние сме малцинство. Те също виждат как теократичните принципи действуват по целия свят, независимо от държавата или традициите.“

„Бях само четиригодишен, когато семейството ни се премести от Англия през 1969 г. — си спомня Кен. — Въпреки че бях разочарован, че не живеехме в кирпичена колиба със сламен покрив, както си бях представял, смятах, че имам най⁠–​вълнуващото възпитание, което може да има един младеж. Винаги съжалявах децата, които нямаха същата възможност! Поради хубавото общуване с мисионери и специални пионери, започнах службата на помощен пионер на деветгодишна възраст.“ Сега Кен е пътуващ надзорник.

„Сега Еквадор наистина е наш дом — се съгласява Габриела, дъщеря на Джеси. — Толкова се радвам, че родителите ми решиха да дойдат тук.“

От друга страна е имало деца, които по различни причини не са били в състояние да се приспособят и семействата им е трябвало да се върнат в родината. Затова е препоръчително едно посещение на чуждата страна преди преместването там. По този  начин решенията могат да бъдат взети въз основа на информация от първа ръка.

Благословии от преместването

Да, да се преместиш в чуждестранен район включва много предизвикателства и жертви. Дали си е заслужавало за онези, които са се преместили? Нека те ни кажат.

Джеси: „През десетте години, през които бяхме в град Амбато, видяхме как броят на сборовете нарасна от 2 на 11. Имахме привилегията да помогнем при основаването на пет от тези сбора и работихме на строежа на две Зали на Царството. Ние също имахме радостта да помагаме средно на двама изучаващи Библията годишно да станат годни за покръстване. Съжалявам само за едно — че не дойдох тук десет години по⁠–​рано.“

Линда: „Признателността на хората за добрата новина и за нашите усилия много ни насърчава. Например в едно градче в джунглата един изучаващ Библията на име Алфонсо разбра колко полезно би било да бъдат изнасяни публични доклади в неговата област. Той тъкмо се беше нанесъл в новопостроената си дървена къща — една от малкото в района. Като реши, че неговата къща е единствената сграда в града, достойна за Йехова, той се премести обратно в сламената си колиба и предостави своята къща на братята, за да я използуват като Зала на Царството.“

Джим: „Всъщност времето, което прекарваме, за да говорим с хора в службата, е десет пъти повече от това в Съединените щати. Освен това темпото на живот тук е много по⁠–​спокойно. Без съмнение има повече време за изучаване и проповедна служба.“

Сандра: „Голямо удовлетворение ми носи да виждам как библейската истина може да промени хората към по⁠–​добро. Преди време изучавах Библията с Амада, 69–годишна собственичка на една малка бакалия. Тя редовно добавяше вода към млякото в съотношение две към десет. Освен това мамеше своите клиенти, като им продаваше това разредено мляко с по⁠–​малък грамаж. Но след като изучи материала от подзаглавието ‘Честността води до щастие’ в глава 13 на книгата „Познанието, което води към вечен живот“, Амада прекрати тези неправилни постъпки. Каква радост беше след известно време да я видя как се покръства!“

Карън: „Никога не съм разчитала толкова на Йехова и не съм била толкова използувана от него, колкото тук. Приятелството ми с Йехова става по⁠–​близко и по⁠–​здраво.“

А ти?

През годините хиляди Свидетели са се преместили да служат в чужбина. Някои остават една⁠–​две години, други — за неограничено време. Те носят със себе си своя опит, духовна зрялост и парични средства, с цел да подпомагат интересите на Царството в чуждестранния район. Те са в състояние да служат в райони, където местните вестители на Царството не биха могли да служат поради липса на светска работа. Много от тях купуват превозни средства с висока проходимост, за да покриват район, до който не може да се стигне по друг начин. Други, които предпочитат градския живот, стават стабилизиращ фактор в големи сборове, където са на разположение малко старейшини. Но всички, без изключение, твърдят, че под формата на духовни благословии получават много повече, отколкото са дали.

Можеш ли да участвуваш в привилегията да служиш в чуждестранен район? Ако обстоятелствата ти позволяват, защо не проучиш възможността да се преместиш? Първата и необходима стъпка би била да пишеш до офиса на клона на Дружеството в страната, в която мислиш да служиш. Конкретната информация, която ще получиш, ще ти помогне да определиш своите шансове за успех. В допълнение на това много практични предложения могат да бъдат намерени в статията „Излез от родината си и измежду рода си“ в „Стражева кула“ (англ.) от 15 август 1988 г. С добро планиране и с благословия от Йехова вероятно и ти можеш да изпиташ радостта от това да служиш в чуждестранен район.

[Снимка на страница 24]

Том и Линда на отдалечен път, който води към селище на индианците от племето Шуар

[Снимки на страница 25]

Много братя служат в кито, столицата на Еквадор

[Снимки на страница 25]

Макико, докато проповядва в Андите

[Снимка на страница 26]

Семейство Хилбиг служи в Еквадор през последните пет години