В Християнските гръцки писания неколкократно се споменават римските стотници, или центуриони. Военачалникът, който отговарял за екзекуцията на Исус, заемал този пост, както и Корнилий — първият езичник, който станал християнин. Войникът, който трябвало да надзирава бичуването на Павел, и Юлий, който съпроводил Павел до Рим, също били стотници. (Марко 15:39; Деяния 10:1; 22:25; 27:1)

Стотникът обикновено предвождал една центурия, която се състояла от 50 до 100 пехотинци. В задълженията му се включвало да обучава и дисциплинира мъжете, да проверява дрехите и оборудването им и да ги ръководи при разполагането на фронта.

Позицията на стотник била най–високият ранг, който можел да заеме един обикновен войник. Заемащите тази длъжност били професионални войници с лидерски умения. Дисциплината и ефикасността на могъщата римска войска зависели от тях. Според един източник стотниците „често били най–опитните и най–информираните мъже във войската“.

За разлика от стъклените огледала днес в библейски времена огледалата обикновено се правели от добре излъскан метал — често бронз, но можело да бъде и мед, сребро, злато или електрум. В Библията огледалата се споменават за пръв път във връзка с построяването на светия шатър, първия център на поклонението в Израил. Жените дарявали огледала за направата на големия меден съд за миене и неговата поставка. (Изход 38:8) За целта огледалата вероятно трябвало да бъдат претопени.

Огледалата, намерени при археологически разкопки в Израел и около него, често били откривани заедно с бижута и други женски украшения. Обикновено те били кръгли и имали добре украсена дръжка от дърво, метал или слонова кост с формата на женски силует. Неизлъсканата страна на огледалото нямала украшения.

Огледалата в древността не отразявали образа толкова добре, колкото съвременните. Това обяснява какво имал предвид апостол Павел, когато казал: „Сега виждаме неясно очертание, като в метално огледало.“ (1 Коринтяни 13:12)