Когато планината се опита да се слее с морето

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕНЕЦУЕЛА

МЕЖДУ столицата на Венецуела, Каракас, и морето се намира планината Ел Авила, която е висока 2000 метра. От северната ѝ страна се простира тясна и гъсто населена крайбрежна ивица. Там се намира най⁠–​голямото летище на Венецуела и за да стигнат от него до Каракас, туристите трябва да пътуват през един тунел, който минава направо през планината.

След проливните дъждове през декември 1999 г. Ел Авила беше прогизнала от водата. Планината сякаш щеше да се пръсне, тъй като десетки хиляди кубични метра вода се изливаха от нея като водопади. Както каза един човек, все едно че планината се опитваше да се слее с морето. Къщите — от колиби до вили — бяха погълнати от лавина от вода, кал, скални блокове и дървета. Бяха отнесени легла, хладилници, телевизори и дори хора. Един възрастен мъж каза, че си мислел, че това е краят на света.

След време дъждът спря и нивото на водата започна да спада. Според едно изчисление вероятно около 50 000 души загинаха и 400 000 останаха без домове. С основание това беше наречено „най⁠–​лошото природно бедствие в историята на Венецуела“.

Едва спасени

На 15 декември Хуан Карлос Лоренсо и баща му били уловени като в капан между две придошли реки. Те изоставили колата си и се присъединили към 35–те души в една сграда. Скоро обаче водата започнала да прониква  вътре и нивото ѝ бързо се покачило. Всички успели да се качат на покрива. Междувременно върху сградата се стоварвали големи скални блокове и стволове на дървета. Не след дълго стените на първия и втория етаж били разрушени, така че останали само колоните и покривът. Докато ударите продължавали, нестабилната конструкция се клатела.

 Появил се един хеликоптер, но не било възможно да се приземи на неустойчивата сграда. Когато той си заминал, Хуан Карлос и баща му си казали през сълзи ‘сбогом’, убедени, че това е краят. Тогава пристигнали два хеликоптера. Всички, които били на покрива, били вдигнати един по един и спасени, докато пилотите майсторски задържали хеликоптерите над къщата. Веднага щом хеликоптерите тръгнали, сградата се срутила в бушуващите води. Те се избавили точно навреме!

Хиляди души бяха евакуирани — с малки самолети, с пътни превозни средства и военни кораби, предназначени за десант на брега. Дълги редици от хора, някои носещи деца на раменете си, бяха водени с въжета през вълните, за да се качат на корабите. Докато едни бяха успели да спасят някои лични вещи, много други останаха само с дрехите, с които бяха облечени.

Оказване на помощ

Веднага след като се получи съобщение за бедствието, офисът на клона на Свидетелите на Йехова във Венецуела започна да организира изпращането на помощи. Но пътищата бяха или затрупани с отломки, или отнесени от водата. След няколко дни едно платно от главния път беше отворено за спешни случаи и на колите на Свидетелите, превозващи медикаменти, и на група специалисти, беше позволено да преминат. По⁠–​късно един служител каза: „Правителството добре знае, че Свидетелите на Йехова бяха сред първите, които пристигнаха, за да помогнат и да отведат хората от тази област.“

Свидетелите организирано търсеха онези, които се нуждаеха от помощ. За евакуираните хора беше уреден транспорт до Каракас, където много от тях пристигнаха без нищо. В града бяха открити пунктове за събиране на храни, дрехи и лекарства, които да бъдат разпределени на нуждаещите се хора. Но повечето от тях нямаха нужда само от храна и дрехи. Те отчаяно се нуждаеха от място за живеене. Техните християнски братя с радост ги подслониха.

Дори дълго време след бедствието при някои хора живееха приятели и роднини. Хоел и Елса, Свидетели от Пуерто Кабело, живеят в малък апартамент. Един месец след бурята у тях все още живееха 16 души. Мнозина загубиха не само домовете си, но и работата си. Местата, където работеха, вече просто не съществуват.

За съжаление предишните оживени курортни и пристанищни градове станаха почти неузнаваеми. Някои коли се подаваха от калта, докато други бяха сплескани в стените, увити около стълбове или заклещени във врати и прозорци. Един пласт втвърдена кал — на някои места дълбок повече от три метра — толкова повиши равнището на улиците, че когато човек ходеше по тях, последният етаж или дори покривите на сградите, покрай които минаваше, бяха на нивото на очите му!

Някои хора във Венецуела казаха, че бедствието ги е научило на ценен урок — да не уповават на материалните неща. (Лука 12:29–31) Мнозина започнаха да ценят съвета на Исус Христос: „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават, нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ — Матей 6:19–21.

[Карта/Снимки на страница 16, 17]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ВЕНЕЦУЕЛА

Каракас

Бедствена зона

КОЛУМБИЯ

[Снимка на страница 17]

Рубен Серано при останките от неговата къща

 [Блок на страница 18]

1. Доброволци събираха помощи в Каракас

2, 3. Членовете на сбор Майкетия отстраниха два метра втвърдена кал от своята Зала на Царството

4. Тези Свидетели загубиха домовете си и след това участвуваха като доброволци в строежа на нови домове за себе си и за другите

5. Една от почти завършените къщи в Сан Себастиан де лос Рейес