Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Какво е материализъм?

Какво е материализъм?

Гледната точка на Библията

Какво е материализъм?

ХОРАТА се раждат със склонност към духовните неща и необходимост да се покланят на Бога. Въпреки това човекът бил създаден от материя, изпитва физически нужди и има способността да се наслаждава на материалните неща. Някои християни притежават изобилие от материални богатства. Дали това само по себе си е доказателство за материализъм и липса на духовност? И обратното — дали бедните не са толкова склонни към материализъм, а проявяват повече интерес към духовните неща?

Несъмнено ще се съгласиш, че материализмът не се изчерпва просто с това да притежаваш много богатства. Да разгледаме следните примери в Библията, показващи какво в действителност е материализмът и как да избягваме опасностите, които поражда за духовността.

Те имали богатства и слава

Сред верните Божии служители в библейски времена имало и такива, които притежавали богатства и слава. Например Авраам бил „много богат с добитък, сребро и злато“. (Битие 13:2) Йов бил известен като ‘най–големия от всичките жители на изток’, понеже имал големи стада и много слуги. (Йов 1:3) Царете на Израил като Давид и Соломон натрупали огромни богатства. — 1 Летописи 29:1–5; 2 Летописи 1:11, 12; Еклисиаст 2:4–9.

В сбора през първи век имало и заможни християни. (1 Тимотей 6:17) Лидия е наречена „продавачка на морави платове“ от град Тиатир, която се покланяла на Бога. (Деяния 16:14) Пурпурната боя и дрехите в този цвят били скъпи и предназначени за високопоставени и богати хора. Така че и самата Лидия може да е имала известно богатство.

Обратно на това някои верни поклонници на Йехова в библейски времена били много бедни. Природни бедствия, злополуки и смъртни случаи станали причина определени семейства да изпаднат в бедност. (Еклисиаст 9:11, 12) Колко ли трудно е било за тези хора в нужда да наблюдават как другите се радват на богатства и материални притежания! Въпреки това би било неправилно да съдят по–заможните като материалисти или да правят заключението, че по–бедните служат повече на Бога. Защо? Обърни внимание какви са корените на материализма?

Любовта към парите

В един речник материализмът се определя като „прекалена загриженост за материалното или наблягане върху него вместо върху интелектуалните или духовните неща“. Следователно корените на материализма се крият в нашите желания, приоритети или цели в живота. Това се вижда ясно от следните два примера в Библията.

Йехова настоятелно отправил съвет към Варух, който служел като секретар на пророк Йеремия. Вероятно Варух бил беден поради обстановката в Йерусалим и близостта си с Йеремия, който не бил приеман добре от останалите. Въпреки това Йехова казал: „А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси.“ Възможно е Варух да е започнал да развива материалистична нагласа и да се е стремял прекалено към богатство или към материалната сигурност, която имали другите. Йехова напомнил на Варух, че ще го избави от унищожението, надвиснало над Йерусалим, но че няма да запази притежанията му. — Йеремия 45:4, 5.

Исус използвал словесна илюстрация за един мъж, който по подобен начин бил твърде загрижен за материалните неща. Този мъж се съсредоточавал върху богатството си, а не върху това как да го използва, за да увеличи службата си към Бога. Богаташът казал: „Ще съборя житниците си и ще построя по–големи ... И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.“ Тогава Исус казал: „А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.“ — Лука 12:16–21.

Какъв е изводът от тези два разказа? Те ни помагат да видим, че човек е материалист не когато има повече богатство, а когато смята материалните неща за най–важни. Апостол Павел казал: „Които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби.“ (1 Тимотей 6:9, 10) Решителността да забогатееш и любовта към материалните неща пораждат проблеми.

Необходимост от самоанализ

Християните внимават да избягват капана на материализма, независимо от икономическото си положение. Силата на богатството е измамлива и може да задуши духовността. (Матей 13:22) Преди да разберем, може да започнем да се стремим към материални неща, вместо към духовни, и последствията от това да са печални. — Притчи 28:20; Еклисиаст 5:10.

Затова християните трябва да изследват своите приоритети и цели в живота. Независимо дали имат много, или малко в материално отношение, хората с духовна нагласа се стремят да следват съвета на Павел да положат надеждата си не „на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме“. — 1 Тимотей 6:17–19.