Облеклото и външният вид бяха пречка за мене

РАЗКАЗАНО ОТ АЙЛИЙН БРЪМБА

БЯХ възпитана в религията на Стария орден на германските баптистки братя, по–известни като Старите братя, която е подобна на религията на амитите и менонитите. Това движение се появило в Германия през 1708 г. като част от духовното просветление, наречено пиетизъм. В „Енциклопедия на религиите“ се казва, че пиетизмът се характеризирал с „проникновението, че човечеството се нуждае от евангелието за Христос“. Заради този свой възглед религиозното движение провело успешна мисионерска дейност в редица страни.

През 1719 г. група от неколцина души, начело с Александър Мак, се заселила в днешна Пенсилвания (САЩ). След това те се разделили и сформирали отделни групички. Всяка от тях следвала собственото си тълкуване на ученията на Александър Мак. Нашата малка църква се състоеше от около петдесетина членове. В нея се наблягаше на това да четем Библията и да се придържаме стриктно към официалните решения на членовете на църквата.

Поне три поколения от моето семейство споделяха тази вяра и живееха според нея. Аз се присъединих към църквата и бях покръстена на тринайсет години. Бях научена да вярвам, че е погрешно да притежавам или ползвам автомобил, трактор, телефон и дори радио или други открития, захранвани с електричество. Жените в нашата църква се обличаха семпло, не се подстригваха и винаги носеха покривало за главата. Мъжете бяха с бради. Ние мислихме, че за да не сме част от света, не бива да носим модни дрехи или бижута и да ползваме грим — неща, които смятахме за прояви на гордост, която е грях.

Учеха ни да уважаваме много Библията, която беше нашата духовна храна. Всяка сутрин преди закуска се събирахме във всекидневната, татко прочиташе и обсъждаше една глава от Библията. После коленичехме и татко се молеше. След това мама повтаряше молитвата „Отче наш“. Винаги очаквах с нетърпение нашето сутрешно поклонение, защото цялото семейство се събираше и се съсредоточавахме върху духовни неща.

Живеехме във ферма близо до Делфи (Индиана), където отглеждахме различни селскостопански култури. Закарвахме продукцията в града с кон и каруца и я продавахме на улицата или от врата на врата. Гледахме на усилния труд като на част от нашата служба към Бога. Затова наблягахме на работата, освен в неделя, когато не биваше да вършим никаква „слугинска работа“. Но понякога семейството ни толкова работеше във фермата, че ни беше трудно редовно да обръщаме внимание на духовните неща.

Брак и деца

През 1963 г., когато бях седемнайсетгодишна, се омъжих за Джеймс, който също беше член на  Старите братя. Още неговите прабаби и прадядовци изповядвали тази религия. И двамата силно желаехме да служим на Бога и бяхме сигурни, че единствената истинска църква е нашата.

До 1975 г. вече имахме шест деца, а седмото се роди през 1983 г. Само второто ни дете, Ребека, беше момиче. Работехме усилно, харчехме малко и живеехме просто. Опитвахме се да научим децата си на същите библейски принципи, които знаехме от родителите си и от други членове на Старите братя.

Външният вид беше много важен за Старите братя. Ние мислехме, че щом никой не може да види какво е в сърцето на човека, неговите дрехи показват какъв е той дълбоко в себе си. Ето защо на това жена да си прави прическа се гледаше като на проява на гордост. Признак за това качество беше и ако шарките на дрехите ни бяха прекалено големи или кройката им — съвременна. Понякога тези неща изместваха на заден план дори Писанието.

Престой в затвора

Към края на шейсетте години на XX век Джеси, брат на съпруга ми, който също беше възпитан в религията на Старите братя, беше вкаран в затвора, защото отказа да започне военна служба. Там срещнал Свидетели на Йехова. Те също мислят, че е в разрез с библейските принципи човек да воюва. (Исаия 2:4; Матей 26:52) Джеси се наслаждавал на много библейски обсъждания със Свидетелите и наблюдавал какви качества проявяват те. За наш най–голям ужас, след усилено изучаване на Библията той беше покръстен като Свидетел на Йехова.

Джеси споделяше наученото със съпруга ми. Освен това се погрижи Джеймс редовно да получава списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Като ги четеше, Джеймс все повече се интересуваше от Библията. Тъй като винаги е искал да служи на Бога, но често се чувстваше далече от Него, Джеймс се интересуваше от всяко нещо, което можеше да му помогне да се приближи до Бога.

Нашите старейшини ни насърчаваха да четем религиозните списания на амитите, на менонитите и на други църкви, произлезли от Старите братя, въпреки че ги смятахме за част от света. Но баща ми беше много предубеден към Свидетелите. Той беше на мнение, че никога не бива да четем „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Затова изпадах в ужас, когато виждах Джеймс да прави това. Боях се, че ще възприеме фалшиви учения.

Джеймс обаче отдавна се съмняваше в някои вярвания на Старите братя, за които мислеше, че противоречат на Библията — особено в учението, че е грях в неделя да вършим всякаква „слугинска работа“. Например Старите братя казваха, че в неделя е позволено човек да напои животните си, но не и да оскубе плевелите в градината си. Старейшините не можеха да му покажат причина от Писанието за това правило. Постепенно аз също започнах да се съмнявам в такива учения.

Тъй като отдавна вярвахме, че Старите братя са Божията църква и знаехме какво ни очаква, ако я напуснем, ни беше трудно да прекратим връзката си с тях. Но съвестта вече не ни позволяваше да изповядваме религия, за която виждахме, че не се придържа напълно към Библията. Затова през 1983 г. написахме писмо, в което обяснявахме защо я напускаме, и помолихме то да бъде прочетено пред сбора. След това бяхме изключени от групата.

Търсим истинската религия

После започнахме да търсим истинската църква. Искахме да намерим религия, в която няма противоречия и чиито привърженици дават плодовете, които очакват от другите. Първо изключихме всички църкви, участвали във война. Все още ни харесваха религиите, които препоръчват „прост“ начин на живот, защото вярвахме, че ако членовете им живеят така и не  носят съвременни дрехи, това е белег, че религията не е част от света. От 1983 до 1985 г. отделяхме време да пътуваме из страната, за да изследваме религия след религия — менонитите, квакерите и други църкви, които препоръчват „прост“ начин на живот.

През това време във фермата ни близо до Камдън (Индиана) ни посетиха Свидетели на Йехова. Изслушахме ги, но ги помолихме да използват само библейския „Превод на крал Яков“. Уважавах позицията на Свидетелите по отношение на войната. Но ми беше трудно да ги слушам, защото мислех, че не е възможно религията им да е истинската, щом не намираха за необходимо да са отделени от света, като не носят съвременни дрехи. Смятах, че хората не се обличаха като нас, защото са горди, и че материалните притежания също ги карат да проявяват това качество.

Джеймс започна да посещава Залата на Царството на Свидетелите на Йехова и вземаше някои от синовете ни със себе си. Това много ме тревожеше. Съпругът ми ме канеше да отивам с него, но аз отказвах. Един ден той ми каза: „Дори и да не си съгласна с всичките им учения, ела просто за да видиш сама как се държат помежду си.“ Това му беше направило силно впечатление.

Накрая реших да го придружа, но да бъда много предпазлива. Влязох в Залата на Царството, облечена с обикновена рокля и шапка. Някои от синовете ни бяха боси и дрехите им също не бяха съвременни. Но Свидетелите идваха при нас и се отнасяха с любов. Помислих си: „Ние сме толкова различни, а те пак ни приемат.“

Любещата им нагласа ми направи силно впечатление, но въпреки това бях твърдо решена просто да ги наблюдавам. Нито станах по време на техните песни, нито пеех. След събранието ги обсипах с въпроси за неща, които мислех, че правят погрешно, или за значението на определени стихове. Макар че не бях много тактична, всеки, когото питах, ми обръщаше искрено внимание. Направи ми впечатление също, че дори да задам един и същ въпрос на различни хора, получавах отговори, които си съответстват. Някои дори записаха отговора и това много ми помогна, защото след това можех сама да изследвам материала.

През лятото на 1985 г. семейството ни посети конгрес на Свидетелите на Йехова в Мемфис (Тенеси). Направихме това само за да ги наблюдаваме. Джеймс все още беше с брада и още не носехме съвременни дрехи. В почивките нямаше миг, в който някой да не дойде при нас. Бяхме трогнати от любовта и вниманието, с които ни приемаха. Направи ни впечатление и тяхното единство — където и да посещавахме събрание, ученията им бяха едни и същи.

Джеймс беше трогнат от личното внимание на Свидетелите и прие да изучава Библията с тях. Той старателно изследваше всичко, защото искаше да е сигурен в наученото. (Деяния 17:11; 1 Солунци 5:21) След време Джеймс разбра, че е намерил истината. Но аз бях раздвоена — исках да върша това, което е правилно, но не желаех „да стана съвременна“ и по този начин „светска“. Когато за първи път се съгласих да присъствам на библейското изучаване, в скута си бях отворила „Превод на крал Яков“ и по–съвременния „Превод на новия свят“. Проверявах всеки стих и в двата превода, за да съм сигурна, че не ме заблуждават.

 Убеждавам се, че това е истината

От изучаването ни със Свидетелите научихме, че небесният ни Баща е един, а не трима в едно, и че човекът е душа, а не притежава безсмъртна душа. (Битие 2:7; Второзаконие 6:4; Езекиил 18:4; 1 Коринтяни 8:5, 6) Разбрахме също, че адът, или преизподнята, е общият гроб на цялото човечество, а не място за огнени мъчения. (Йов 14:13; Псалм 16:10; Еклисиаст 9:5, 10; Деяния 2:31) Истината за ада беше повратен момент за мене, защото Старите братя имаха разногласия по този въпрос.

Все още обаче се чудех дали Свидетелите са истинската религия, тъй като в моите очи те още бяха част от света. Те не водеха „прост“ начин на живот, което смятах за абсолютно необходимо. Но в същото време виждах, че изпълняваха Исусовата заповед да проповядват добрата новина за Царството на всички хора. Толкова бях объркана! (Матей 24:14; 28:19, 20)

Любовта на Свидетелите ми помогна в това трудно време да продължа да изследвам нещата. Всички в сбора обръщаха внимание на семейството ни. Навестяваха ни различни Свидетели. Понякога правеха това под претекст да купят от нас мляко и яйца. Благодарение на тези срещи видяхме, че те наистина са добри хора. Това, че с нас изучаваше само един от тях, не възпираше другите да идват у нас. Дори напротив — винаги, когато някой от сбора беше близо до дома ни, се отбиваше. Ние много се нуждаехме от това, за да опознаем Свидетелите, и ценяхме искреното внимание и любовта, които проявяваха към нас.

Не само Свидетелите от най–близкия сбор ни обръщаха лично внимание. Когато се борех с въпроса за подходящите дрехи и външен вид, ме посети Кей Бригс — Свидетелка от един сбор наблизо, която беше решила за себе си да се облича семпло и да не ползва грим. В нейно присъствие не се притеснявах и можех да разговарям по–свободно. Един ден у нас дойде Луис Флора, който също бил възпитан в религия, която препоръчва „прост“ начин на живот. Той видя вътрешния конфликт, изписан на лицето ми, и ми изпрати писмо от десет страници, с което се опитваше да успокои тревожните ми мисли. Добрината му ме развълнува до сълзи и препрочитах това писмо много пъти.

Помолих един пътуващ надзорник, брат О’Дел, да ми обясни Исаия 3:18–23 и 1 Петър 3:3, 4. „Тези стихове не показват ли, че за да сме угодни на Бога, не бива да носим съвременни дрехи?“ — попитах аз. А той ми отговори: „Има ли нещо лошо в това жена да носи забрадка? Погрешно ли е да си сплита косата?“ Според Старите братя косите на момиченцата трябва да се сплитат, а жените трябва да носят бонета или забрадки. Така видях, че те си противоречат. Направи ми силно впечатление също търпението и внимателното отношение на пътуващия надзорник.

Постепенно все повече се убеждавах, че това е истината, но още ме тревожеше силно едно нещо — Свидетелките се подстригваха. Християнските старейшини ми обясниха, че косата на някои жени расте само до определена дължина, а на други може да стане много дълга. Дали тогава косата прави някоя жена по–добра от друга? Старейшините ми помогнаха да разбера също колко важна е съвестта по отношение на облеклото и външния вид и ми дадоха написана информация, която да прочета у дома.

Действия в съгласие с наученото

Търсехме добри плодове и ги намерихме. Исус казал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Убедихме се, че Свидетелите на Йехова проявяват истинска любов. И въпреки това двете ни най–големи деца — Нейтън и Ребека — бяха объркани, защото бяха приели религията на Старите братя и бяха покръстени в нея. След време любовта на Свидетелите и библейските истини, на които ги учехме, достигнаха до сърцата им.

Ребека например винаги искаше да е в близки взаимоотношения с Бога. Когато научи, че той не предопределя постъпките или бъдещето на човека, вече ѝ беше по–лесно да се моли. Тя се приближи до Бога също когато разбра, че той не е част от някаква мистериозна троица, а е действителна личност, на която може да подражава. (Ефесяни 5:1) Ребека се зарадва и на това, че не трябва да използва  архаични думи, когато разговаря с него. Като научи изискванията на Бога относно молитвата и неговата велика цел хората да живеят завинаги в рай на земята, дъщеря ни започна да чувства своя Създател близък, както никога преди. (Псалм 37:29; Откровение 21:3, 4)

Благословии, на които се радваме

Двамата с Джеймс и петте ни големи деца — Нейтън, Ребека, Джордж, Даниъл и Джон — бяхме покръстени като Свидетели на Йехова през лятото на 1987 г. Харли беше покръстен през 1989 г., а Саймън — през 1994 г. Цялото ни семейство е отдадено на дейността, която Исус Христос наредил да вършат последователите му — да известяват добрата новина за Божието Царство.

Всеки от петимата ни големи синове — Нейтън, Джордж, Даниъл, Джон и Харли — и дъщеря ни, Ребека, служиха в клона на Свидетелите на Йехова в САЩ. Джордж продължава да работи там от четиринайсет години, а Саймън, който завърши училище през 2001 г., наскоро също се присъедини към персонала на клона. Всичките ни синове са или помощник–служители, или старейшини в сборове на Свидетелите на Йехова. Съпругът ми служи като старейшина в сбор Теър в Мисури, а аз участвам редовно в проповедната служба.

Вече имаме трима внуци — Джесика, Латиша и Кейлеб — и сме щастливи, че родителите им ги учат да проявяват в малките си сърчица любов към Йехова. Всички в семейството се радваме, че Йехова ни привлече към себе си и ни помогна да разпознаем хората за неговото име по богоугодната любов, която проявяват.

Напълно разбираме хората, които силно желаят да са угодни на Бога, но обкръжението им, а не Библията, е обучило съвестта им. Надяваме се и те да открият радостта, която изпитваме ние днес, от това да ходим от врата на врата не със селскостопанска продукция, а с посланието за Божието Царство и за чудесните неща, които ще направи то. Просълзявам се от благодарност, като се замисля колко голямо търпение и любов проявиха към нас хората, които носят името на Йехова!

[Снимка на страница 27]

На около седем години и в зряла възраст

[Снимка на страница 28]

Джеймс, Джордж, Харли и Саймън също не носеха съвременни дрехи

[Снимка на страница 29]

Тази снимка, на която карам земеделска продукция на пазара, беше публикувана в един местен вестник

[Източник]

Journal and Courier, Lafayette, Indiana

[Снимка на страница 31]

Семейството ни днес