Въпроси на младите хора

Защо Бог допуска да страдаме?

„Бог е високо горе, където всичко е приятно, докато ние сме тук долу и страдаме.“ — Мария. a

МЛАДИТЕ хора днес живеят в жесток свят. Навсякъде връхлитат ужасни земетресения и природни бедствия, които отнемат живота на хиляди души. По новините постоянно чуваме за войни и терористични атаки. Болестите, престъпленията и нещастните случаи отнемат живота на близките ни. Нещастие сполетяло и Мария, цитирана по–горе. Тя казала тези изпълнени с горчивина думи, след като баща ѝ умрял.

Когато ни сполети трагедия, е нормално да изпитваме разочарование, празнота или дори гняв. Човек се пита: „Защо трябваше да се случи?“, „Защо точно на мене?“ или „Защо сега?“ Тези въпроси заслужават удовлетворителен отговор. Но за да го получим, трябва да знаем към кого да се обърнем. Разбира се, както казва и младеж на име Търъл, понякога хората „страдат толкова много, че не могат да разсъждават“. Затова може би е необходимо да овладееш малко чувствата си, така че да си в състояние да мислиш логично и трезво.

 Да посрещнем реалността

Може би е неприятно да мислим за това, но смъртта и страданията са част от живота. Йов изразил много добре този факт, като казал: „Човекът, роден от жена е кратковременен и пълен със смущение.“ (Йов 14:1)

Библията обещава нов свят, в който „да живее правда“. (2 Петър 3:13; Откровение 21:3, 4) Но преди да настъпят тези съвършени условия, човечеството трябва да преживее един период на небивало зло. „А това да знаеш — се казва в Библията, — че в последните дни ще настанат усилни времена.“ (2 Тимотей 3:1)

Колко ще траят тези усилни времена? Учениците на Исус задали горе–долу същия въпрос. Но Исус не им посочил точния ден и час, в който ще дойде краят на тази изпълнена с нещастие система. Вместо това им казал: „Който устои докрай, той ще бъде спасен.“ (Матей 24:3, 13) Думите му ни насърчават да гледаме на нещата в перспектива. Трябва да сме подготвени да издържим много неприятни ситуации преди да дойде краят.

Бог ли е виновен?

Разумно ли е тогава да се ядосваме на Бога, че допуска страданията? Не и ако вземем предвид, че той ни е обещал да сложи край на цялото страдание. Нито е разумно да смятаме, че Бог причинява злини. Много трагични събития се дължат просто на случайността. Представи си например, че вятърът повали едно дърво и някой пострада. Някои хора наричат това „Божие провидение“. Но не Бог е накарал дървото да падне. Библията ни помага да разберем, че тези неща са просто тъжни последствия от „времето и случая“. (Еклисиаст 9:11)

Страданието може да се дължи и на лоша преценка. Да предположим, че няколко младежи изпият голямо количество алкохол и след това шофират. Става тежка катастрофа. Кой е виновен? Бог ли? Не, разбира се — те са пожънали последствията от лошата си преценка. (Галатяни 6:7)

„Но Бог не е ли достатъчно могъщ да прекрати страданията още сега?“ — може да се питаш. Някои верни мъже в библейски времена си задавали същия въпрос. Пророк Авакум попитал Бога: „Защо гледаш на беззаконниците, и мълчиш, когато нечестивият поглъща по–праведния от себе си?“ Но Авакум не си направил прибързани заключения. Той казал: „Ще внимавам да видя какво ще ми говори Той.“ По–късно Бог го уверил, че в „определено бъдещо време“ ще сложи край на страданията. (Авакум 1:13; 2:1–3) Така че трябва да сме търпеливи и да чакаме Бог да премахне злото в своето определено време.

Не си прави прибързани заключения, че по някакъв начин Бог иска да страдаме или ни изпитва. Вярно е, че страданията могат да ни накарат да проявим най–добрите си качества. В Библията се казва, че изпитанията, които Бог допуска, могат да пречистят вярата ни. (Евреи 5:8; 1 Петър 1:7) Наистина, много от хората, които са издържали някакво изпитание или са имали болезнено преживяване, стават по–търпеливи и състрадателни. Но не бива да си мислим, че тези страдания са Божие дело. Подобен възглед не взема предвид Божията любов и мъдрост. Библията ясно казва: „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.“ Тъкмо обратното — от Бога идва „всяко дадено добро и всеки съвършен дар“. (Яков 1:13, 17)

Защо Бог допуска злото

Тогава откъде идва злото? Не забравяй, че Бог има противници — главно онзи, който „се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена“. (Откровение 12:9) Бог създал нашите прародители Адам и Ева в свят без тревоги. Но Сатан убедил Ева, че ще живее по–добре без Божието управление. (Битие 3:1–5) За съжаление Ева повярвала на лъжите му и не се подчинила на Бога. Адам се присъединил към бунта ѝ. Какви били последствията? „Смъртта мина във всичките човеци“ — се казва в Библията. (Римляни 5:12)

Вместо да потуши незабавно този бунт и да унищожи Сатан и последователите му,  Бог сметнал за уместно да изчака малко. Каква би била ползата от това? Така Сатан можело да бъде изобличен като лъжец! Освен това щели да се съберат доказателства, че независимостта от Бога носи само погибел. Нима не стана точно така? „Целият свят лежи в лукавия.“ (1 Йоан 5:19) ‘Човек властва над човека за негова вреда.’ (Еклисиаст 8:9) Религиите в света са лабиринт от противоречащи си учения. Моралът запада повече от всякога. Човешките правителства опитаха всяка възможна форма на управление. Подписват се договори, приемат се закони, но нуждите на обикновените хора остават неудовлетворени. Войните влошават все повече окаяното състояние на човечеството.

Ясно е, че Бог трябва да се намеси и да сложи край на злото! Но това ще стане в определеното от него време. Дотогава имаме привилегията да подкрепяме управлението на Бога, като се подчиняваме на Божиите закони и принципи, записани в Библията. Когато ни сполети беда, сигурната надежда за един живот в свят без проблеми може да ни утеши.

Не си сам

Въпреки това, когато ние самите страдаме, може би се питаме „Защо точно аз?“. Апостол Павел обаче ни напомня, че не само нас ни сполетяват беди. Той казва, че „цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи досега“. (Римляни 8:22) Ако знаеш това, може да преодолееш по–лесно страданието. Никол например била емоционално съсипана след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон. „Бях ужасена и уплашена“, споделя тя. Но като прочела разкази за това как събратята ѝ са се справили с трагедията b, възгледът ѝ се променил. „Осъзнах, че съвсем не съм сама. Бавно започнах да преодолявам болката и мъката си.“

Понякога е мъдро да разговаряш с някого — с родителите си, със зрял приятел или с християнски старейшина. Когато излееш чувствата си пред човек, на когото имаш доверие, той ще ти отвърне с насърчителна ‘блага дума’. (Притчи 12:25) Млад християнски младеж от Бразилия разказва: „Загубих баща си преди девет години и знам, че Йехова ще го възкреси един ден. Много ми помогна това, че записвах всичко, което чувствах. Освен това говорех за нещата, които преживявам, с християнските си приятели.“ Имаш ли истински приятели, на които можеш да се довериш? (Притчи 17:17) Тогава се възползвай от любещата им помощ. Не се страхувай да плачеш и да изразиш чувствата си. Дори Исус веднъж ‘се просълзил’, когато изгубил свой приятел! (Йоан 11:35)

Библията ни уверява, че един ден ще бъдем освободени от „робството на тлението“ и ще се радваме на „славната свобода на Божиите чада“. (Римляни 8:21) Дотогава много добри хора може би ще страдат. Но за нас е утеха да знаем защо изобщо има страдания, и че те няма да продължават дълго.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 14]

Може да помогне, ако изразиш мъката си