Защо се нуждаем от надежда?

КАКВО щеше да стане, ако Даниел, болното от рак момче, за което се разказва в предишната статия, не беше изгубил надежда? Дали щеше да победи рака? Щеше ли все още да е жив? Дори най–ревностните защитници на надеждата навярно не биха се осмелили да твърдят подобно нещо. Това разкрива важна мисъл. Надеждата не бива да се надценява. Тя не е универсално лекарство, или панацея.

В интервю за Си Би Ес Нюз д–р Нейтън Чърни предупреждава за опасността да се преувеличава силата на надеждата при тежко болни пациенти: „Имали сме случаи на мъже, които упрекват съпругите си, че не съсредоточават достатъчно мислите си върху болестта, че не са достатъчно оптимистично настроени.“ Д–р Чърни добавя: „Този начин на мислене създава илюзията, че хората могат да контролират заболяването си. Но това би означавало да кажем, че състоянието им се влошава, понеже не успяват да контролират тумора си, а такова твърдение съвсем не е оправдано.“

В действителност хората, които страдат от неизлечима болест, водят изтощителна, напрегната борба. Със сигурност последното нещо, което близките им биха искали, е да прибавят към този тежък товар и чувство на вина. Трябва ли тогава да мислим, че надеждата не е от значение?

Съвсем не. Същият лекар, например, практикува палиативно лечение. Този вид лечение няма за цел да се бори директно със заболяването или да удължи живота на пациента, а да направи остатъка от дните му по–спокойни и приятни. Такива лекари силно вярват в ползата от начините на лечение, при които дори тежко болните стават по–щастливи. Има основателни доказателства, че надеждата може да направи това — и дори повече.

Значението на надеждата

„Надеждата е мощна терапия“ — твърди д–р У. Гифорд–Джоунс, който пише статии на медицински теми. Той направил преглед на различни проучвания, проведени с цел да се установи ролята на емоционалната подкрепа, оказвана на неизлечимо  болни пациенти. Навярно този вид подкрепа им помага да имат по–силна надежда и положителна нагласа. Едно проучване от 1989 г. разкрива, че пациенти, които получили такава подкрепа, живели по–дълго. От друга страна, неотдавнашно изследване не потвърди толкова категорично това твърдение. Като цяло обаче проучванията доказват, че пациенти, които получават емоционална подкрепа, страдат по–рядко от депресии и изпитват по–малко болки в сравнение с останалите.

Обърни внимание на друго проучване, което се съсредоточава върху ролята на оптимизма и песимизма при хора, страдащи от исхемична болест на сърцето. Били проучени внимателно над 1300 мъже, за които трябвало да се установи дали проявяват положителна, или отрицателна нагласа към живота. След десет години друго проучване разкрило, че над 12 процента от мъжете са развили някакъв вид исхемична болест на сърцето. Сред тях песимистите били близо два пъти повече от оптимистите. Лаура Кубзански, която е главен асистент по здравни грижи и социално поведение във Факултета по обществено здраве към Харвардския университет, казва: „Повечето доказателства за твърдението, че „положителното мислене“ е полезно за здравето, досега не бяха потвърдени с научни изследвания. Това проучване дава първото надеждно медицинско потвърждение на тази идея в областта на сърдечните заболявания.“

Някои проучвания разкриват, че хората, които определят здравословното си състояние като лошо, се възстановяват по–бавно след операция в сравнение с тези, които определят здравето си като отлично. Дори дълголетието се свързва с оптимизма. Едно проучване се съсредоточило върху това как положителните и отрицателните възгледи за остаряването се отразяват на възрастните хора. Въздействали им на подсъзнателно ниво, като им показали кратки послания, които свързвали напредналата им възраст с натрупаната мъдрост и придобития опит, след което възрастните хора ходели с повече сила и  енергия. Всъщност те се чувствали толкова добре, сякаш били следвали 12–седмична програма за физически упражнения.

Защо надеждата, оптимизмът и положителната нагласа са полезни за здравето? Навярно учените и лекарите все още не познават ума и тялото на човека толкова добре, че да дадат конкретен отговор на този въпрос. Въпреки това специалистите в тази област могат да направят логични предположения. Един професор по неврология, например, казва: „Човек се чувства добре, когато е щастлив и има надежда. Това приятно състояние не създава почти никакъв стрес и се отразява чудесно на тялото. Ето още нещо, което хората могат да направят, за да поддържат здравето си.“

За някои лекари, психолози и учени това твърдение може да изглежда ново, но не и за изследователите на Библията. Преди близо 3000 години мъдрият цар Соломон бил вдъхновен да изкаже тази мисъл с думите: „Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите.“ (Притчи 17:22) Забележи колко уравновесено е това изказване. В стиха не се казва, че веселото сърце ще излекува всяко заболяване, а просто, че то „е благотворно лекарство“.

Всъщност е логично да се запитаме: Ако надеждата беше лекарство, кой лекар не би я изписал? Надеждата обаче е полезна не само за здравето.

Оптимизмът, песимизмът и твоят живот

Изследователите са установили, че оптимистите извличат полза от положителната си нагласа в много отношения. Те често се справят по–добре в училище, на работа и дори в спорта. Например един женски отбор по лека атлетика взел участие в едно проучване. Треньорите трябвало да дадат пълна преценка само за спортните умения на жените. В същото време внимателно били проучени и самите спортистки, както и надеждата, която имали. Оказало се, че спортните им постижения можели да се предвидят много по–точно въз основа на силата на тяхната надежда, отколкото чрез преценката на треньорите. Защо надеждата оказва толкова силно влияние?

Много повече информация по този въпрос дават изследванията на противоположната нагласа — песимизмът. През 60–те години на XX век чрез опити бяха направени неочаквани разкрития за поведението на животните, в резултат на което изследователите въведоха израза „придобита безпомощност“. Те установиха, че хората също може да страдат от някаква форма на този синдром. Например участниците в един експеримент били подложени на дразнещ шум и им било казано, че могат да го спрат чрез последователно натискане на няколко бутона. Те успели да спрат шума.

На друга група участници било казано същото, но когато те натискали бутоните, нямало никакъв резултат. Както сам можеш да предположиш, много от тях се почувствали безпомощни. При следващите опити те се колебаели да направят каквото и да било. Били убедени, че с нищо не могат да променят обстоятелствата. Но дори в тази група оптимистите отказали да се предадат на чувството за безпомощност.

Мартин Селигман, който участвал в разработването на някои от тези експерименти, посветил живота си на това да изучава оптимизма и песимизма. Той внимателно изследвал мисленето на хората, които са склонни да се смятат за безпомощни. Установил, че този песимистичен начин на мислене пречи на хората в много области от живота им и дори ги прави пасивни. Селигман описва песимизма и неговото въздействие по следния начин: „Изучавам този въпрос вече 25 години и се убедих, че ако също като песимистите по навик мислим, че винаги и във всичко сме обречени на провал, ще претърпяваме много повече неуспехи, отколкото ако мислехме другояче.“

И в този случай някои хора днес могат да приемат тези изводи за нещо ново, но изследователите на Библията са добре запознати с тях. Обърни внимание на следния стих: „Ако покажеш малодушие [си се обезсърчил — НС] в усилно време, силата ти е малка.“ (Притчи 24:10) Наистина, Библията ясно казва, че обезсърчението и свързаните с него отрицателни мисли ще отслабят силата ти. Какво обаче можеш да направиш, за да се бориш с песимизма и да изпълниш живота си с повече надежда и оптимизъм?

[Снимка на страница 4]

Надеждата може да е много полезна