Можеш да се бориш с песимизма

КАК гледаш на неуспехите си? Днес много специалисти смятат, че отговорът ти на този въпрос до голяма степен определя дали си оптимист, или песимист. Всеки от нас се сблъсква с трудности, кой с повече, кой с по–малко. Защо обаче при неуспех някои хора бързо стъпват на краката си, готови да опитат отново, докато други се предават още при най–малкото затруднение?

Представи си, например, че си търсиш работа. Отиваш на интервю, но не те назначават. Как се чувстваш след това? Може да приемеш случилото се прекалено лично и да си мислиш, че винаги ще е така, като си казваш: „Никой няма да назначи човек като мене. Никога няма да си намеря работа.“ Или, което е още по–лошо, може да позволиш на този един–единствен неуспех да повлияе на отношението ти към всеки аспект от твоя живот, като си мислиш: „Аз съм пълен неудачник. Никой не се нуждае от мене.“ И в двата случая тези мисли са проява на песимизъм.

Борба с песимизма

Как можеш да се бориш с песимизма? Първата важна стъпка е да се научиш да разпознаваш отрицателните мисли. След това трябва да се бориш с тях. Потърси други разумни обяснения. Например наистина ли причината да не получиш работата е, че никой не би те назначил? Или е възможно работодателят просто да търси човек с друга квалификация?

Като се съсредоточаваш върху конкретните факти, ще разпознаеш песимистичните мисли, които са преувеличени. Наистина ли отказът означава, че си пълен неудачник? Или има други области в твоя живот, в които постигаш известен успех, като например духовните ти дейности, взаимоотношенията ти в семейството или с приятелите? Научи се да отхвърляш лошите предчувствия и помни, че те са просто признак на черногледство. В края на краищата можеш ли наистина да си сигурен, че никога няма да си намериш работа? Има и друг начин да отхвърлиш отрицателните мисли.

Положително, целенасочено мислене

През последните години изследователите дават интересно, макар и ограничено,  определение на надеждата. Те казват, че надеждата е увереността, че ще можеш да изпълниш целите си. Макар че, както ще стане ясно в следващата статия, надеждата всъщност включва много повече, това определение може да е от полза в много отношения. Като се съсредоточаваме върху този аспект на надеждата, ще развием по–положително, целенасочено мислене.

За да развием увереност, че ще изпълним бъдещите си цели, можем да помислим за всички цели, които вече сме постигнали. Ако не си изпълнил нито една, ще е от полза сериозно да помислиш какви цели си поставяш. Преди всичко, имаш ли изобщо някаква цел? Много е лесно да бъдем погълнати от рутината и забързаността на ежедневието, без изобщо да спрем и да се замислим какво наистина искаме от живота, какво е най–важно за нас. Практичният принцип ясно да степенуваме нещата по важност отдавна е бил записан в Библията с думите: ‘Уверявайте се в това кои са по–важните неща.’ (Филипяни 1:10, НС)

Когато определим кое е най–важно за нас, ще е по–лесно да си поставим важни цели в различни области, като например духовността, семейството и ежедневието. В началото обаче е важно да нямаме твърде много цели, а да изберем такива, които лесно можем да постигнем. Ако те са прекалено трудни, може да се обезсърчим и да се откажем. Ето защо често е най–добре да разделим големите, дългосрочни цели на по–малки и краткосрочни.

„Ако имаш желание, ще намериш начин.“ Това гласи една стара поговорка, в която изглежда има известна доза истина. Когато си поставим важна цел, се нуждаем от воля — желание и решимост — да се борим, за да я изпълним. Можем да засилим решимостта си, като размишляваме върху значението на целите си и ползата от постигането им. Разбира се, ще срещнем трудности, но трябва да гледаме на тях като на предизвикателство, а не като на провал.

Трябва обаче да обмисляме и как да изпълним целите си. Рик Снайдър, който провел обширно проучване върху значението на надеждата, ни съветва да търсим различни начини да постигнем всяка своя цел. Така, когато някой начин не е резултатен, можем да опитаме по втори, трети и т.н.

Снайдър също ни съветва да се научим кога да заменяме една цел с друга. Когато наистина сме възпрепятствани да постигнем целта си, със сигурност ще се обезсърчим, ако не можем да се примирим с неуспеха си. От друга страна, ако я заменим с по–постижима цел, отново ще имаме за какво да се надяваме.

Библията съдържа интересен пример във връзка с това. Цар Давид си бил поставил за цел да построи храм на своя Бог Йехова. Но Бог казал на Давид, че неговият син Соломон ще получи тази привилегия. Вместо да посърне или да упорства срещу това неблагоприятно развитие на нещата, Давид променил целите си. Той започнал да събира средства и материали, от които щял да се нуждае синът му, за да построи храма. (3 Царе 8:17–19; 1 Летописи 29:3–7)

Дори да успеем да засилим надеждата си, като се борим с песимизма и развиваме положително, целенасочено мислене, все пак може да нямаме достатъчно надежда. В какъв смисъл? Голяма част от безнадеждността, която изпитваме в този свят, произтича от фактори, които са извън нашия контрол. Как можем да запазим положителна нагласа, когато мислим за ужасните проблеми, които връхлитат човечеството, като бедността, войните, несправедливостта, неизбежната заплаха от болести и смърт?

[Снимка на страница 7]

Ако не те назначат след интервю, мислиш ли, че никога няма да си намериш работа?

[Снимка на страница 8]

Цар Давид проявявал гъвкавост, когато си поставял цели