Гледната точка на Библията

Погрешно ли е да сме амбициозни?

„КАКВО лошо има в славата, богатството и властта?“ Този въпрос се задава в доклад на една религиозна организация в подзаглавието „Етични дилеми“. Там се посочват думите на Бога към Авраам: „Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти.“ (Битие 12:2)

Макар че в доклада се казва, че „амбицията не бива да вреди на околните“, в него се цитира също един известен равин от първи век, който твърдял: „Ако сам не си помогна, за да постигна успех, то кой тогава ще ми помогне?“ Заключението в доклада е: „Ако самите ние не се стремим да развием своите способности, няма кой друг да го направи.“ Какъв възглед относно проявата на амбиции трябва да имат онези, които желаят да служат на Бога? Какво точно означава да развием своите способности? Погрешно ли е да сме амбициозни? Каква е гледната точка на Библията по този въпрос?

Дали Авраам бил амбициозен?

В Библията Авраам е описан като забележителен пример на човек, който проявявал вяра. (Евреи 11:8, 17) С това, че обещал на Авраам да направи от него велик народ и да прослави името му, Бог не го насърчавал да бъде амбициозен. По този начин той просто заявил своята цел да благослови цялото човечество чрез Авраам. Тази цел била много по–възвишена от всякакви човешки стремежи. (Галатяни 3:14)

Тъй като бил предан на Бога, Авраам оставил един удобен и хубав живот в град Ур. (Битие 11:31) След време той с готовност се отказал от правото си, за да запази мира с племенника си Лот, като му предложил да се засели в най–добрата част от земята. (Битие 13:8, 9) Никъде в Библията не се посочва, че Авраам бил амбициозен човек. Напротив, качествата, поради които Йехова го обикнал като свой истински приятел, били неговата вяра, послушание и смирение. (Исаия 41:8)

Различен възглед за величието, славата и властта

Амбицията бива определяна като „силно, страстно желание за преднина, за предимство, стремеж към успех“. Древният цар Соломон притежавал всичко онова, към което се стреми един амбициозен човек — величие, слава и власт, както и несравнимо богатство. (Еклисиаст 2:3–9) Интересно е обаче, че в началото той нямал силно желание да придобие тези неща. Когато той се възкачил на престола, Бог му дал възможност да поиска от Него  каквото си избере. Соломон смирено помолил Бога да му даде послушно сърце и проницателност, така че да управлява мъдро избрания Божи народ. (3 Царе 3:5–9) След като описал всичкото богатство и властта, които впоследствие придобил, Соломон заявил, че всичко е „суета и гонене на вятър“. (Еклисиаст 2:11)

Дали Соломон казал нещо за това как хората могат да постигнат най–доброто, на което са способни? В известен смисъл, да. След като описал богатия си житейски опит, той стигнал до следното заключение: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека.“ (Еклисиаст 12:13) Хората постигат най–доброто, на което са способни, не като се стремят към величие, богатство, слава или власт, а като вършат Божията воля.

Смирените ще бъдат възвисени

Разбира се, няма нищо лошо в това да обичаме себе си в разумна степен. В Библията дори се съдържа заповед да обичаме ближния си както себе си. (Матей 22:39) Съвсем естествено е да искаме да имаме удобен и щастлив живот. Но Светото писание ни насърчава също да се трудим усилено, да проявяваме смирение и да бъдем скромни. (Притчи 15:33; Еклисиаст 3:13; Михей 6:8) Честните и трудолюбиви хора, на които може да се разчита, обикновено получават признание от другите, намират добра работа и печелят уважението на околните. Несъмнено е много по–добре да следваме такава линия на поведение, отколкото да се възползваме от другите за лични облаги или да се съревноваваме с тях в стремежа си към по–висока позиция.

Исус предупредил слушателите си да не избират почетни места, когато са на сватбено тържество. Той ги посъветвал да сядат на най–последните места и да изчакат домакинът да прецени дали да им даде по–хубави места. С тази притча Исус ясно подчертал следния принцип: „Всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.“ (Лука 14:7–11)

Истинските християни отхвърлят амбициите

От Библията разбираме, че самонадеяните амбиции са свързани с човешкото несъвършенство. (Яков 4:5, 6) В определен момент от живота си апостол Йоан бил амбициозен. Той и брат му толкова силно желаели да имат висока позиция, че самоуверено поискали от Исус да им даде видно място в своето Царство. (Марко 10:37) Но по–късно Йоан променил нагласата си. В своето трето послание той строго порицал Диотреф, който ‘обичал да първенствува’ сред братята. (3 Йоан 9, 10) Християните днес се вслушват в думите на Исус и стават по–смирени, в подражание на възрастния апостол Йоан, който се научил да преодолява склонността си да проявява амбиции.

Трябва да отбележим обаче, че дарбите, способностите, добрите дела и усилния труд сами по себе си не са гаранция за това, че човек ще получи признание от околните. Понякога другите хора оценяват тези неща, а понякога — не. (Притчи 22:29; Еклисиаст 10:7) Има случаи, в които не толкова способни хора получават власт, докато тези с по–добри умения не се радват на признание от околните. В този несъвършен свят не винаги онези, които имат висока позиция и власт, са най–способните личности.

За истинските християни няма съмнение какъв възглед трябва да имат относно амбициите. Тяхната обучена от Библията съвест им помага да отхвърлят склонността да бъдат амбициозни. Те се опитват да дават всичко от себе си при всякакви обстоятелства, като така отдават слава на Бога и оставят нещата в неговите ръце. (1 Коринтяни 10:31) Християните се стремят да постигнат най–доброто, на което са способни, като се боят от Бога и спазват неговите заповеди.

[Снимка на страници 22, 23]

Дали Бог насърчавал Авраам да бъде амбициозен?