Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Безработен!

Безработен!

Безработен!

„Когато си загубих работата, се почувствах така, сякаш някой ме заля със студена вода. Самочувствието ми беше дълбоко наранено.“ (Тони от Германия)

„Сякаш върху плещите ми се стовари огромен товар. Тъй като съм самотна майка, се тревожех как ще изхранвам двете си деца и как ще си плащам сметките.“ (Мери от Индия)

„Бях много обезсърчен, когато изгубих работата си, и се притеснявах дали изобщо ще мога да си намеря друга.“ (Хайме от Мексико)

МИЛИОНИ хора по целия свят се сблъскват със същия проблем като Тони, Мери и Хайме. В края на миналия век беше изчислено, че 10% от работната ръка в Европа и централна Азия — около 23 милиона души — си търсели работа. В някои по–бедни страни над четвърт от работоспособните хора са безработни. През юли 2003 г. във вестник „Ню Йорк Таймс“ пишеше, че в САЩ „близо 2,6 милиона работни места са били закрити през последните 28 месеца“.

В много страни е голямо предизвикателство да си намериш работа. Всяка година например огромен брой ученици и студенти завършват образованието си и така кандидатите за различните работни места се увеличават значително. Освен това няма гаранция, че ще бъдеш избран за дадена професия заради специализираното обучение, което си получил. Затова на хората все по–често им се налага да сменят работата си. В някои случаи те дори трябва да се насочат към съвсем друга професионална сфера.

Ако изведнъж се окажеш безработен, какво можеш да направиш, за да си намериш по–лесно работа? И след като я намериш, как можеш да я запазиш?