Градини с необикновена красота

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ГВАДЕЛУПА

ТЕ ЖИВЕЕЛИ в райско кътче, но не можели да му се насладят напълно. От XVII век нататък това била участта на хиляди злощастни африканци, които били отвлечени от родината си и откарани в Гваделупа и Мартиника. До края на живота си те трябвало да прекарват по–голямата част от деня в робски труд на плантациите със захарна тръстика на тези карибски острови.

Много от плантаторите на островите принуждавали робите сами да осигуряват прехраната си, поради което те започнали да се грижат за свои градини. Разбира се, робите и без друго имали достатъчно работа, но така можели да произвеждат храни, които харесват. Те отглеждали маниока, ямс и други храни, чиито вкусови и хранителни качества надминавали всичко, което биха могли да получат от господарите си. Отглеждали също подправки и лековити билки.

През 1848 г. френското правителство премахнало робството на островите, но робите, които получили свободата си, продължили да се грижат за свои собствени градини. И до днес жителите на Гваделупа и Мартиника, много от които са потомци на тези трудолюбиви африканци, отглеждат най–различни растения в градините си, познати като креолски градини.

Миниатюрни тропически гори

Робите имали два вида градини. Зеленчуковата градина обикновено се намирала на известно разстояние от къщата. „Домашната градина“ (или жарден дьо каз, както я наричат местните жители) била точно до къщата и типичната креолска градина днес има същия облик. Тази градина е съчетание от разнообразни  цветя, треви, дървета и храсти, растящи толкова нагъсто, колкото и ниската растителност в тропическите гори. Тъй като земята навсякъде е покрита с растения, първоначално човек има чувството, че всичко е красиво, но някак безразборно. Градината обаче е подредена и разделена на сектори. Тя е осеяна с тесни пътечки, по които градинарят достига до всички растения.

Градината се простира от задната страна на къщата до предната ѝ част, където създава красива и приятна обстановка за посрещане на гости. Когато пристигнат посетители, семейството ги кани сред пъстроцветни кротони, сияещи аламанди, ярко обагрени бугенвилеи и красиви иксори.

В други части на градината, особено в сянката на къщата, се отглеждат различни билки. Сред растенията в традиционната природна аптека на островите са босилекът, канеленото дърво, един вид див чай, дафиновият лист и дивият коноп. В градината се отглежда също лимонова трева, чиито изсушени листа, когато се горят, прогонват комарите.

Много от жителите на острова гледат на познанията си за лековитите растения като на нещо изключително ценно. В миналото, когато имало случаи на болести или наранявания, обикновено нямало лекар наблизо. Затова хората се лекували сами с билките от креолските градини. Тези растения все още се използват за медицински цели, но самолечението може да бъде опасно. Вместо да излекува болния, билката може да влоши състоянието му, ако бъде приложена неправилно. Затова жителите на островите днес обикновено поверяват здравето си в ръцете на онези, които са обучени да осигуряват медицински грижи.

Основната част от креолската градина се намира зад къщата и в нея се отглеждат растения, които се използват за храна. Там има ямс, патладжани, царевица, вид спанак, маруля и други, както и подправки, необходими за приготвянето на ястия от тези растения. В градината може да растат и бананови дървета, както и хлебно дърво, авокадо, гуава или манго.

Привлекателни кътчета

Минавайки покрай някоя креолска градина, може да ти се прииска да се насладиш на нейната красота по–отблизо. Когато влезеш вътре, пред тебе се разкрива прекрасна гледка от цветя и листа в различни багри, които искрят на слънчевата светлина. Лекият полъх на вятъра разнася във въздуха съчетание от ухания, което не може да се сравни с аромата на нито един парфюм. Само каква наслада е дори кратката разходка в градината! Представи си какво удоволствие изпитва стопанинът, който всеки ден се грижи за растенията в нея!

Какво е бъдещето на креолските градини? Някои жители на островите споделят с огорчение, че младите хора не проявяват интерес към традицията да се грижат за тези красиви и полезни градини. Въпреки това много хора, както млади, така и по–възрастни оценяват красотата и значението на това културно наследство. Всяка креолска градина напомня за това как африканските роби се възползвали по възможно най–добрия начин от своите неблагоприятни обстоятелства.

[Блок на страница 27]

КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА „КРЕОЛ“?

Първоначално думата „креол“ (и нейните производни) се отнасяла за човек с европейски произход, който бил роден в Америка. Впоследствие обаче тя придобила най–разнообразни значения. Някои жители на Хаити използват думата „креолски“ като описание на нещо много красиво и висококачествено. Определени езици в Ямайка, Хаити и други страни се наричат креолски езици. В общи линии креолски език е този, който се е развил от опростен чужд език (пиджин), но се е превърнал в роден език на група местни жители.

Думата „креолски“ е станала определение и за даден начин на живот и култура, характерни за много карибски острови. Това е и значението на испанската дума криойо в Пуерто Рико и Доминиканската република. През вековете на Карибските острови африканци, европейци и коренни жители са се смесили и вследствие на браковете между тях са се родили красиви деца и са се развили завладяващи обичаи. Като част от бита на местните жители, градините в Гваделупа и Мартиника също били наречени креолски.

 [Снимка на страница 26]

Снимки (отгоре надолу): алпиния, пипер, ананас, какао и кафе