Стремителният упадък на моралните ценности

ОТКОГА според тебе е започнал стремителният морален упадък? През твоя живот или през живота на по–възрастните ти роднини или приятели? Някои казват, че Първата световна война, която избухна през 1914 г., беляза началото на нова ера на невиждан морален упадък. Професорът по история Робърт Воул писа в книгата си „Поколението на 1914 г.“: „Хората, които са преживели войната, никога няма да престанат да мислят, че през август 1914 г. е свършил един свят и е започнал друг.“

 Историкът Норман Кантър отбелязва: „Навсякъде стандартите за обществено поведение, които вече бяха започнали да западат, бяха разрушени. След като политиците и генералите се отнасяха към милионите под тяхна грижа като към животни за клане, тогава кои религиозни или етични канони биха могли да възпрат хората да се отнасят един към друг с жестокостта на диви зверове? ... Масовото клане през Първата световна война [1914–1918 г.] напълно обезцени човешкия живот.“

В своя подробен труд „Преглед на историята“ британският историк Хърбърт Уелс отбелязва, че след възприемането на еволюционната теория „последвала истинска деморализация“. Защо може да се каже това? Някои хора твърдели, че човекът е просто по–висше животно. Уелс, който бил еволюционист, писал през 1920 г.: „Те решиха, че човекът е социално животно като червения вълк, ... така че за тях беше нормално по–силните в човешката глутница да бият и да покоряват по–слабите.“

Както посочва Кантър, Първата световна война се отрази пагубно върху чувството за морал на хората. Той казва: „[Мнението на] по–възрастното поколение беше отхвърлено във всяко едно отношение — в политиката, в начина на обличане, в сексуалното поведение.“ Църквите, които поквариха християнските учения, като приеха еволюционната теория и заеха страна във войната, допринесоха значително за моралния упадък. Британският бригаден генерал Франк Кроужър писа: „Християнските църкви са най–добрите подстрекатели към кръвожадност и ние се възползвахме напълно от тях.“

Отхвърлени са моралните норми

През бурното десетилетие след Първата световна война старите ценности и морални задръжки бяха отхвърлени и заменени с нагласата, че всякакво поведение е приемливо. Историкът Фредерик Луис Алън казва: „Десетте години след войната могат да бъдат наречени Десетилетието на неприличното поведение. ... Заедно със стария ред изчезнаха и ценностите, които придаваха богатство и смисъл на живота, а не беше лесно да се намерят заместители.“

Голямата депресия през 30–те години на миналия век накара хората да станат по–въздържани, след като изпаднаха в крайна бедност. Към края на това десетилетие обаче светът беше въвлечен в друга, още  по–опустошителна война — Втората световна война. Народите започнаха да създават ужасяващи средства за унищожение, изваждайки света от Голямата депресия, но потопявайки го в страдания и ужаси, далеч надвишаващи човешкото въображение. В края на войната стотици градове бяха разрушени, два от които в Япония от по една–единствена атомна бомба! Милиони хора умряха в ужасни концентрационни лагери. Войната отне живота на общо около петдесет милиона мъже, жени и деца.

Всред ужасните условия, докато бушуваше Втората световна война, хората възприеха собствени норми на поведение, вместо да се придържат към дългогодишните стандарти за почтеност. В книгата „Любов, секс и война — промяна в ценностите (1939–1945 г.)“ пише: „Изглеждаше сякаш сексуалното въздържание беше преустановено по време на войната, след като обичайното невъздържание от бойното поле навлезе в домовете. ... Напрежението и трескавият период на войната бързо сведоха до минимум моралните задръжки и животът в много домове изглеждаше кратък и без стойност, както беше на бойното поле.“

Постоянната заплаха за живота увеличи желанието на хората за емоционално обвързване, дори то да е краткотрайно. Една домакиня във Великобритания се опита да оправдае сексуалната разпуснатост през тези бурни години по следния начин: „Ние не живеехме неморално, а просто имаше война.“ Един американски войник призна: „Според повечето хора водехме неморален живот, но бяхме млади и можеше да умрем на другия ден.“

Много от преживелите страдат поради трагедиите, на които са станали свидетели по време на войната. До ден днешен някои от тях, включително и онези, които тогава са били деца, от време на време са измъчвани от болезнени спомени, сякаш преживяват отново травмиращите събития. Мнозина загубиха вярата си и чувството си за добро и зло. Без да уважават какъвто и да било авторитет, който да установи стандарти за правилно и погрешно, хората започнаха да смятат, че всичко е относително.

Нови социални норми

След Втората световна война бяха публикувани резултатите от различни проучвания върху сексуалното поведение на хората. Едно от тях беше проучването на Кинзи, състоящо се от над осемстотин страници, което беше публикувано в САЩ през 40–те години на миналия век. Впоследствие хората започнаха да говорят открито по сексуалните въпроси, нещо, което преди не беше прието. Макар че статистиката в това проучване относно онези, които имат хомосексуални отношения или друго неприемливо сексуално поведение, по–късно беше определена като преувеличена, тя разкри, че след войната е започнал значителен морален упадък.

Известно време се полагаха усилия да се запази благоприличието. Например неморалното съдържание на радиопредаванията, филмите и телевизионните предавания беше цензурирано. Но това не продължи дълго. Уилям Бенет, бивш министър на образованието в САЩ, каза: „През 60–те години на XX век Америка започна стремително да отива към онова, което можем да наречем децивилизация.“  Този факт беше очевиден и в много други страни. Защо моралният упадък се засили през 60–те години на миналия век?

През това десетилетие почти едновременно се зароди движението за освобождение на жените и сексуалната революция с нейния т.нар. „нов морал“. Освен това бяха създадени противозачатъчните хапчета. След като хората можеха да имат сексуални отношения без страх от зачеване, „свободната любов“, тоест „сексуалните отношения без задължения от двете страни“, стана много разпространена.

В същото време в печата, филмите и телевизионните предавания моралните принципи избледняха. По–късно Збигнев Бжежински, бивш съветник на американския президент по въпросите на националната сигурност, каза относно ценностите, представяни по телевизията: „Те открито възвеличават задоволяването на собствените желания, представят насилието и жестокостта като нещо нормално [и] насърчават към безразборна смяна на сексуалните партньори.“

През 70–те години на XX век видеомагнетофоните станаха много разпространени. В собствения си дом хората можеха да гледат насаме неморални материали с отявлено сексуално съдържание, които не биха си позволили да гледат на обществено място, като в киното например. А в последно време навсякъде по света всички, които притежават компютър, имат лесен достъп посредством Интернет до порнографски материали от най–долно естество.

Последствията от това са ужасяващи в много отношения. Неотдавна един пазач в затвор в САЩ каза: „Преди десет години, когато в затвора влизаха младежи, можех да разговарям с тях за това какво е правилно и какво е погрешно. Но младежите, които влизат днес, нямат никаква представа за какво им говоря.“

Къде да търсим ръководство?

Не е възможно да търсим ръководство в църквите по света, защото вместо да се придържат към праведните принципи, както правели Исус и последователите му през първи век, те са станали част от този свят и от злите му дела. Един писател зададе въпроса: „Кога се е водила война, в която да не се е твърдяло, че Бог подкрепя едновременно двете страни?“ Относно придържането към Божиите морални стандарти един духовник в Ню Йорк каза преди години: „Църквата е единствената организация в света, в която изискванията да влезеш са по–ниски от тези да се качиш на автобуса.“

Ясно е, че сериозният морален упадък в света показва колко е належащо да се предприеме нещо. Но какво? Каква промяна трябва да се направи? Кой може да я направи и как ще стане това?

[Текст в блока на страница 5]

„Масовото клане през Първата световна война напълно обезцени човешкия живот“

[Блок на страница 6]

ДОБРОДЕТЕЛИ ИЛИ ЦЕННОСТИ

Преди беше ясно какво представляват добродетелите. Човек или беше честен, лоялен, целомъдрен и почтен, или не. Сега вече думата „ценности“ замести понятието „добродетели“. Но както отбелязва историчката Гертруд Химелфарб в книгата си „Деморализацията на обществото“, това поражда проблем: „За разлика от ценностите, за добродетелите не може да се каже, ... че всеки има правото да избира какво представляват те.“

Тя казва, че ценностите „могат да бъдат вярвания, мнения, нагласа, чувства, навици, общоприети правила за поведение, предпочитания, предубеждения, дори странности — всичко, което дадена личност, група или общество цени, по всяко време и поради каквато и да било причина“. В съвременното ни свободно общество хората смятат, че имат правото сами да избират своите ценности, сякаш пазаруват в супермаркет. В такъв случай обаче какво става с истинските добродетели и морала?

[Снимка на страници 6, 7]

Неморалните развлечения стават все по–достъпни