Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Как Библията е достигнала до нас?

Как Библията е достигнала до нас?

Как Библията е достигнала до нас?

Това, че Библията е оцеляла невредима чак до наши дни, е истинско чудо. Тя била завършена преди повече от 1900 години и нейният текст бил записван на нетрайни материали — хартия, направена от стъбла на папирусова тръстика, или пергамент, изработен от животинска кожа, — като оригиналните писания били на езици, говорени от твърде малко хора днес. Също така различни могъщи личности, от императори до религиозни водачи, всячески се опитвали да унищожат Библията.

КАК това забележително произведение издържало проверката на времето и се превърнало в най–известната книга на човечеството? Обърни внимание само на два от факторите, допринесли за това.

Многобройни преписи запазват текстовете

Пазителите на най–ранните библейски текстове, израилтяните, се отнасяли грижливо към оригиналните свитъци и направили много преписи от тях. Например на царете на Израил било наредено да си правят „препис на тоя закон, от книгата, която е пред левитските свещеници“. (Второзаконие 17:18)

Много израилтяни обичали да четат Писанието, защото знаели, че то е Божието Слово. Затова текстът бил преписван с изключително старание от добре обучени книжовници. Например за боящия се от Бога Ездра се казва, че бил „умел преписвач на Моисеевия закон, който Йехова, Богът на Израил, беше дал“. (Ездра 7:6, НС) Масоретите, които преписвали Еврейските писания, или „Стария завет“, между шести и десети век от н.е., дори броели буквите в текста, за да избегнат грешки. Тази педантичност при преписването помогнала да бъде гарантирана както точността на текста, така и оцеляването на самата Библия, въпреки отявлените и настойчиви опити на враговете да я унищожат.

Например през 168 г. пр.н.е. сирийският владетел Антиох IV се опитал да унищожи всички преписи на Еврейските писания, които могъл да открие в Палестина. В една юдейска книга се казва: „Книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън.“ В „Юдейска енциклопедия“ се казва: „Войниците, натоварени да изпълнят тези заповеди, го правели с голямо ожесточение ... Притежаването на свещена книга ... било наказвано със смърт.“ Но преписи от Писанията оцелели както сред юдеите в Палестина, така и сред онези, които живеели в други страни.

Скоро след написването на Християнските гръцки писания, или „Новия завет“, преписите от вдъхновените писма, пророчества и исторически повествования на библейските писатели започнали бързо да се множат и разпространяват. Например Йоан написал своето евангелие в град Ефес или близо до него. Но фрагмент от препис на неговото евангелие, за който експертите казват, че бил направен по–малко от 50 години след като Йоан написал своето повествование, бил намерен в Египет, на стотици километри разстояние от Ефес. Това откритие показало, че християните в отдалечени страни имали преписи на неотдавна написаните вдъхновени текстове.

Широкото разпространение на Божието Слово също допринесло за оцеляването му векове след времето на Христос. Например в едно историческо сведение за император Диоклециан се разказва как на разсъмване на 23 февруари 303 г. от н.е. той наблюдавал войниците си, докато те разбивали вратите на една църква и изгаряли преписи от Писанието. Диоклециан смятал, че може да премахне християнството, като унищожи неговите свещени писания. На следващия ден той наредил в цялата Римска империя да бъдат публично изгорени всички преписи на Библията. Но някои преписи оцелели и от тях били направени нови. Днес са на разположение обширни части от два преписа на Библията на гръцки, които вероятно били направени скоро след вълната от преследване на християните, организирано от Диоклециан. Единият препис се намира в Рим, а другият — в Британската библиотека в Лондон.

Въпреки че досега не са намерени екземпляри от оригиналните ръкописи на Библията, хиляди преписи на цялата Библия или на части от нея са оцелели до наши дни. Някои от тях са много стари. Дали посланието, съдържащо се в оригиналните текстове било променено при преписването? Ученият У. Х. Грийн казал относно Еврейските писания: „Може да бъде казано със сигурност, че никое друго антично произведение не е било предадено толкова точно.“ Известният библейски изследовател сър Фредерик Кениън пише относно Християнските гръцки писания: „Следователно периодът между датата на завършване на оригинала и най–ранните налични доказателства става толкова малък, че всъщност може да бъде смятан за незначителен. Вече е премахнато и последното основание за каквото и да било съмнение, че Писанията са достигнали до нас с малки изключения така, както са били написани. И автентичността, и цялостното единство на книгите на Новия завет могат да бъдат смятани за окончателно установени.“ Той също казва: „Няма да е твърде пресилено, ако заявя, че в общи линии текстът на Библията е достигнал до нас непроменен. ... Това не може да бъде казано за никоя друга древна книга в света.“

Преводи на Библията

Това, че Библията е на разположение на толкова много езици, е вторият основен фактор, допринесъл тя да стане най–известната книга в света. И това е в съгласие с целта на Бога хора от всички народи и езици да го опознаят и да му се покланят „с дух и с истина“. (Йоан 4:23, 24; Михей 4:2)

Първият известен превод на Еврейските писания е гръцката Септуагинта. Той бил направен за говорещите гръцки език юдеи, живеещи извън Палестина, и бил завършен около два века преди Исус да започне земната си служба. Цялата Библия, включително и Християнските гръцки писания, била преведена на много езици в продължение на няколко века след нейното завършване. Но по–късно различни царе и дори свещеници, които би трябвало да направят всичко възможно Библията да стигне до народа, направили точно обратното. Те се опитали да държат своето паство в духовна тъмнина, като не позволявали Божието Слово да бъде превеждано на езиците, говорени от обикновените хора.

Въпреки противопоставянето на църквата и държавата, смели мъже рискували живота си, за да преведат Библията на езика на народа. Например през 1530 г. англичанинът Уилям Тиндъл, който бил получил образованието си в Оксфорд, издал превод на Петокнижието, първите пет книги от Еврейските писания. Той бил първият, който успял да преведе Библията от еврейски направо на английски, въпреки голямата съпротива. Тиндъл също така бил първият английски преводач, който използвал името Йехова. Един друг библейски изследовател, испанецът Касиодоро де Рейна, бил в постоянна смъртна опасност поради преследването от страна на католическата църква, докато работел върху един ранен превод на Библията на испански език. Той пътувал до Англия, Германия, Франция, Холандия и Швейцария, докато не завършил своя превод. *

Днес Библията продължава да бъде превеждана на все повече езици и да бъде издавана в милиони екземпляри. Това, че тя е оцеляла и е станала най–известната книга в света, показва колко е вярно вдъхновеното изказване на апостол Петър: „Тревата изсъхва и цветовете умират, но словото на Йехова остава вечно.“ (1 Петър 1:24, 25)

[Бележка под линия]

^ абз. 14 Преводът на Рейна бил издаден през 1569 г. и бил ревизиран от Сиприано де Валера през 1602 г.

[Блок/Снимки на страница 14]

КОЙ ПРЕВОД ДА ЧЕТА?

Много езици разполагат с по няколко превода на Библията. Някои преводи използват труден, архаичен език. Други са свободни, преразказани преводи, които са направени с цел да се четат лесно за сметка на точността. А трети са буквални, преведени почти дума по дума.

Английският „Превод на новия свят на Свещеното писание“, издаден от Свидетелите на Йехова, е направен директно от оригиналните езици от анонимен комитет. На свой ред този превод е използван като основен текст за превод на около 60 други езика. Преводачите на тези езици обаче отново са правили старателни сравнения с текста на оригиналния език. „Превод на новия свят“ има за цел буквално предаване на текста от оригиналния език, когато това не замъглява неговото значение. Преводачите се стремят да направят Библията толкова разбираема за днешните читатели, колкото е бил оригиналният текст за читателите в библейски времена.

Някои езиковеди са изследвали съвременни преводи на Библията, включително и „Превод на новия свят“, за наличие на неточности или пристрастни тълкувания. Един такъв учен е Джейсън Дейвид Бедун, доцент по религиозните въпроси от университета в Северна Аризона в Съединените щати. През 2003 г. той публикува свой труд, съдържащ 200 страници изследвания на девет от „Библиите, които са най–използвани сред говорещите английски език“. * Неговият труд изследва няколко библейски откъса, чийто превод е спорен, тъй като там „е най–вероятно в превода да се намесят пристрастия“. При всеки откъс той сравнява гръцкия текст с всеки един от английските преводи и проверява дали са правени опити да се промени смисъла. Каква е неговата оценка?

Бедун посочва, че повечето хора, включително и много библейски учени, смятат, че различията в „Превод на новия свят“ се дължат на религиозни пристрастия от страна на неговите преводачи. Но той казва: „Повечето различия се дължат на по–голямата точност на „Превод на новия свят“, тъй като това е буквален, консервативен превод.“ Макар и да не е съгласен с начина, по който са предадени някои неща в „Превод на новия свят“, Бедун изтъква, че този превод „се очертава като най–точен от сравняваните преводи“. Той го нарича „забележително добър“ превод.

Бенямин Кедар, специалист по староеврейски от Израел, направи подобно изказване относно „Превод на новия свят“. През 1989 г. той писа: „Този превод показва едни искрени усилия да бъде постигнато разбиране на текста, което да бъде възможно най–точно. ... Никога не съм откривал в „Превод на новия свят“ какъвто и да било преднамерен опит да бъде вмъкнато в текста нещо, което той не съдържа.“

Запитай се: „Каква е целта ми, когато чета Библията? Дали искам едно леко четиво, което няма претенции за голяма точност? Или искам да чета мисли, които отразяват оригиналния, вдъхновен текст, колкото е възможно най–точно?“ (2 Петър 1:20, 21) Твоята цел ще определи и избора ти на превод.

[Бележка под линия]

^ абз. 22 Освен „Превод на новия свят“ другите преводи са „Пространен Нов завет“, „Живата Библия“, „Нова американска Библия с ревизиран Нов завет“, „Нова американска стандартна Библия“, „Светата Библия — нов международен превод“, „Нов ревизиран стандартен превод“, „Библията в превод на днешен английски“ и „Превод на крал Джеймс“.

[Снимка]

„Превод на новия свят на Свещеното писание“ е на разположение на много езици

[Снимка на страници 12, 13]

Масоретски ръкописи

[Снимка на страница 13]

Фрагмент, съдържащ откъс от Лука 12:7, „Не се страхувайте, вие сте далеч по–ценни от много врабчета“

[Информация за източника на снимката на страница 13]

Страницата на преден план: National Library of Russia St. Petersburg; втора и трета страница: Bibelmuseum Münster; фон: © The Trustees of the Chester Beatty Library Dublin