Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Помощ за децата, които имат затруднения с ученето

Помощ за децата, които имат затруднения с ученето

Помощ за децата, които имат затруднения с ученето

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В МЕКСИКО

Стивън се затруднява с четенето. Всеки път, когато знае, че ще го посочат да чете на глас в училище, стомахът му се свива.

Въпреки подканите на своята учителка, на Мария ѝ е трудно да пише четливо. Трябват ѝ часове, за да си напише домашното.

Ноуа чете отново и отново учебния материал, но след това го забравя и му е трудно да поддържа добър успех в училище.

СТИВЪН, Мария и Ноуа имат специфични нарушения на способностите за учене, най–разпространени от които са затрудненията с четенето, или дислексия. Хората, страдащи от дислексия, често бъркат буквите, които си приличат. Други нарушения на способностите за учене са дисграфия (затруднения с писането на ръка) и дискалкулия (затруднения с математическите изчисления). Но в същото време нивото на интелигентност на повечето хора, които имат такива проблеми, е средно или дори над средното.

Ето някои от симптомите на специфичните нарушения на способностите за учене: детето се научава да говори по–късно, има проблем с римуването на думите, често произнася думите неправилно, продължава да използва бебешки език, трудно научава букви и цифри, не може да произнася различни букви в прости думи, бърка думите, които си приличат, и му е трудно да следва инструкциите, които му биват давани. a

Как да помогнете на детето си

Какво можете да направите, ако изглежда, че вашето дете има нарушени способности за учене? Първо го заведете на лекар, за да видите дали това не се дължи на някакъв проблем със слуха или зрението. b Ако стане ясно, че причината е друга, погрижете се на детето ви да му бъде поставена диагноза от специалист. Ако има нарушения в способностите за учене, то ще се нуждае особено много от вашата подкрепа в емоционално отношение. Помнете, че този проблем няма нищо общо с неговото ниво на интелигентност.

Възползвайте се от специалните програми за обучение, които предлага училището, в което учи вашето дете, като индивидуално обучение например. Помолете учителя да сътрудничи с вас. Може би ще е добре детето ви да седи най–отпред и да му бъде давано повече време за различните задачи в клас. Учителят би могъл да го учи както писмено, така и устно, и да го изпитва само устно. Тъй като децата с нарушения в способностите за учене често забравят или трудно се организират, може да се погрижите вашето дете да има два комплекта учебници, единия от които да ползва у дома. Може би в клас или за домашните си то може да използва компютър с програма за проверяване на правописа.

Отделяйте по малко време всеки ден да четете заедно с детето, което страда от дислексия. Най–добре е то да чете на глас, така че да имате възможност да му давате предложения и да го поправяте. Първо можете вие да прочетете на глас записаното, а детето ви да следи. После можете да прочетете текста заедно на глас. Накрая нека детето го прочете само. Помогнете му да следи с линия редовете, докато чете, и подчертавайте с маркер трудните думи. Това упражнение отнема само около петнайсет минути на ден.

Съществуват практични начини, с помощта на които детето може да се учи да смята, като например измерването на продуктите в една рецепта, използването на линия в някоя дърводелска задача, или упражнения при пазаруване. Милиметровата хартия и диаграмите може да са особено полезни при решаването на задачи по математика. Ако детето се затруднява с писането на ръка, можете да му осигурите тетрадки с широки редове и по–меки моливи. За да научите детето си да пише, можете да използвате магнитни букви, които се нареждат върху метална повърхност.

Ето и няколко практични съвета за справяне с разстройството на дефицит на вниманието и хиперактивност. Преди да кажете нещо на детето, което има проблем със съсредоточаването, осъществете зрителен контакт. Погрижете се то да има тих кът, където да си пише домашните, и му разрешавайте да си прави чести почивки. Стремете се да използвате неговата хиперактивност, като му давате задачи, които изискват повече енергичност, например да разхожда кучето.

Можете да постигнете успех

Съсредоточавайте се върху силните страни на детето си, като го насърчавате да развива уменията и талантите, които има. Хвалете го и го награждавайте за всяко постижение, колкото и малко да е то. Разделяйте големите задачи на по–малки, за да може детето да се справя с тях и да изпитва удовлетворение от това. Използвайте рисунки и схеми, за да обясните какво трябва да прави детето, за да изпълни дадена задача.

Да, за един млад човек е много важно да може да чете, да пише и да има основни математически умения. Бъдете сигурни, че като получава подходящо насърчение и помощ, вашето дете може да се научи на тези неща. Може би то просто се учи по по–различен начин и му трябва малко повече време.

[Бележки под линия]

a Често наред със специфичните нарушения в способностите за учене детето страда и от разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност. Някои от симптомите на това разстройство са хиперактивност, импулсивни действия и неспособност на детето да се съсредоточава. Виж „Пробудете се!“ от 22 февруари 1997 г. (англ.), 5–10 страница.

b Съществува три пъти по–голяма вероятност лекарите да открият дислексия и хиперактивност при момчетата, отколкото при момичетата.

[Блок на страница 11]

КОГАТО ЗАТРУДНЕНИЯТА С УЧЕНЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖАТ ПРЕДИМСТВО

„Записаните на един лист думи винаги ми приличаха на разбъркани завъртулки. Не можех дори да разбера дали са на моя език. Думите не означаваха нищо за мене, ако някой не ми ги прочетеше на глас. Учителите си мислеха, че съм мързелив и не ги уважавам, че не се старая и не внимавам по време на уроците. Но това съвсем не беше така. Аз внимавах и полагах огромни усилия, но просто не можех да се науча да чета и да пиша. Други предмети, като математиката например, не представляваха никакъв проблем. Като дете веднага се насочих към други области, като спорт, занаяти, изкуство и всичко, което можех да правя с ръцете си, стига то да нямаше връзка с четене и писане.

По–късно, когато пораснах, реших да работя нещо с ръцете си и станах занаятчия. Така след време имах възможността да участвам в пет международни строежа на Свидетелите на Йехова. Понеже трябва да полагам повече усилия при четенето, обикновено успявам да запомня голяма част от това, което чета. Тъй като съм човек, който се занимава с изследване на Библията, това се оказа много полезно за мене, особено в християнската ми служба. Така че, вместо да гледам на моите затруднения като на недостатък, гледам на тях като на предимство.“ (Питър, Свидетел на Йехова, който има дислексия и участва в целодневната служба)

[Снимка на страница 10]

Децата могат да се справят много добре с воденето на „картинни бележки“, докато слушат внимателно