Марс отблизо

ПРЕЗ август 2003 г. Марс се намираше на петдесет и шест милиона километра от нашата планета — най–близо от почти шейсет хиляди години насам. От гледна точка на астрономите червената планета се намираше на две крачки от Земята, което за тяхна голяма радост им даде възможност да правят още повече проучвания, свързани с нея.

До началото на 2004 г. много космически апарати бяха изпратени на Марс. Някои от тях изследваха планетата от нейната орбита, а други се намираха на самата ѝ повърхност. Какво разкриха тези експедиции за нашата съседна планета?

Изучаване на червената планета

Орбиталният апарат „Марс Глобъл Сървейър“ пристигна на Марс през 1997 г. Благодарение на него стана ясно, че в миналото Марс е имал силно магнитно поле. Освен това апаратът картографира с точност топографията на Марс, разкривайки, освен другите неща, че разстоянието между най–ниската и най–високата точка на повърхността на планетата е повече от двайсет и девет километра, за разлика от Земята, където това разстояние е малко над деветнайсет километра. a

Най–ниската точка на Марс е огромната равнина Хелас, която вероятно се е образувала след падането на огромен астероид. Най–високата точка е върхът на огромния вулкан Олимп Монс, който се извисява на двайсет и един километра височина. С камера на борда на „Марс Глобъл Сървейър“ бяха заснети огромни камъни, които изглеждаха широки повече от осемнайсет метра, както и огромни полета с дюни от подвижен пясък и скоро образували се каньони. С помощта на друг инструмент беше установено, че повечето скали на повърхността са с вулканичен произход.

Макар че през ноември 2006 г. връзката с „Марс Глобъл Сървейър“ беше изгубена, три орбитални станции, изпратени през 2001 г., продължиха наблюденията върху червената планета. Това бяха „Марс Одисей“, „Марс Експрес“ и „Марс Риконисънс“. b Използвайки детектори и камери с по–голяма разделителна способност, те изследваха атмосферата на Марс и космическите условия около него и дори откриха изобилие от лед на северния полюс на планетата и го картографираха.

Именно този лед е причината поради която беше изпратен спускаемият апарат „Феникс“, който на 25 май 2008 г. кацна успешно на червената планета. Апаратът е оборудван с изключително модерни инструменти за анализ на атмосферата и замръзналите зони в полярния район. Учените се надяват да разберат дали замръзналата почва някога е поддържала живота на различни микроорганизми. Но търсенето на живот на Марс, или поне на благоприятни условия за живот, беше започнало много по–рано.

Марсоходите „Спирит“ и „Опортюнити“

През януари 2004 г. два марсохода, „Спирит“ и „Опортюнити“, кацнаха на Марс на определени места, избрани предварително въз основа на предишни проучвания. Марсоходите, всеки от които е дълъг метър и половина, намалиха скоростта в марсианската атмосфера с помощта на топлинни щитове, парашути и спирачни ракети. Когато кацнаха, подскочиха на повърхността, обвити в пашкул от въздушни възглавници, подобно на своя по–малък предшественик „Марс Патфайндър“ през 1997 г. c

Площта на марсианската повърхност е приблизително еднаква по размер с площта на сушата на Земята, което осигурява многобройни възможности за проучвания с помощта на роботи. Мястото, избрано за кацането на марсохода „Опортюнити“, беше Меридиани Планум, равнина с древни седиментни скали, в състава на които влиза минералът хематит, който е с високо съдържание на желязо. Марсоходът  „Спирит“ кацна на противоположната страна на Марс, за да изследва дълбините на огромния кратер Гусев, в който според някои учени в миналото е имало огромно езеро. Според документ, издаден от НАСА, целта на тази двойна експедиция беше „да се определи какви промени са настъпили на онези места, където може би някога е имало вода и благоприятни условия за живот“.

„Геолози“ на Марс

Когато достигна целта си на 4 януари 2004 г., марсоходът „Спирит“ се озова сред пуст, скалист терен, изпълнен с множество плитки кръгли вдлъбнатини. Марсоходът изследва  терена точно като геолог, анализирайки различните видове почва, скали и образувания. Учените, направляващи „Спирит“, разбраха, че мястото е покрито с вулканични скали и много кратери, образували се при падането на метеорити. След това „Спирит“ се придвижи с 2,6 километра, за да изследва група малки хълмове. Там той откри необикновени скални образувания и меки плоски седиментни скали, които е възможно да имат вулканичен произход.

Междувременно на 25 януари 2004 г. марсоходът „Опортюнити“ кацна само на двайсет и пет километра от центъра на предвидения район, след като беше изминал 456 милиона километра. Обвитият във въздушни възглавници марсоход подскочи върху плоската повърхност на равнината Меридиани и се насочи направо към един малък кратер. Това беше изключително точно попадение!

Този апарат изследва многобройни кратери, в които има седиментни скали с малки сферични образувания с високо съдържание на хематит. Учените ги наричат „боровинки“. Макар че в действителност те не са сини като боровинки, сивият им цвят се откроява на фона на червеникавите скали и почва. Някои от скалните пластове образуват криволичещи линии и фигури, подобни на тези върху пясъчните отлагания там, където има течаща вода. Някои учени смятат, че тези линии и фигури, както и хлорът и бромът, открити в скалите, предполагат, че на тези места преди е имало солена вода.

Спускаемият апарат „Феникс“, изпратен през 2008 г., осигури допълнителна информация във връзка с повърхността на Марс, и по–специално за районите, където има лед. Той е оборудван с механична ръка, която достига под повърхността на леда и взема проби от почвата и леда за анализ в двете „лаборатории“ на борда на космическия апарат. Предвидено е тази експедиция да бъде кратка обаче, защото, както обяснява списание „Сайънс“, само няколко месеца след края на проекта ще настъпи марсианската зима и „дебел слой скреж от въглероден двуокис“ ще обвие „Феникс“.

Фактът, че учените успяват да изследват други планети, които се намират на милиони километри от Земята, показва какво могат да постигнат хората, когато обединено се стремят към определена цел. Подобни постижения са също доказателство за човешката изобретателност. Разбира се, изследването на космоса и всичко останало в науката е възможно само благодарение на съществуването на постоянни и напълно надеждни физични закони във вселената. Тези закони не са се появили от само себе си, а са били установени от Великия архитект на вселената, Йехова Бог.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 16]

ИМА ЛИ ЖИВОТ НА МАРС?

Астрономите сър Уилям Хершел и Пърсивал Лоуел, живели съответно през XVIII и XIX век, предполагали, че на червената планета има изобилие от живот и на нея живеят разумни същества. Дарвиновата теория за еволюцията сякаш подкрепяла тази идея. Но всички тези твърдения бяха опровергани, когато сателитни изображения разкриха, че теренът на Марс е пуст, а атмосферата там е силно разредена и се състои главно от въглероден двуокис. През 1976 г. с помощта на спускателния апарат „Викинг 1“ на Марс бяха направени проучвания и там не беше открит живот.

Въпреки това учените продължават да търсят признаци за съществуването на живот на Марс и спускаемият апарат „Феникс“ представлява най–новият опит в тази посока. Тъй като някои микроорганизми на земята могат да оцелеят при изключително неблагоприятни условия, учените смятат, че подобни организми може би живеят на някои места на Марс. Космическият апарат „Бийгъл 2“, който беше прикрепен към орбиталната станция „Марс Експрес“, беше оборудван с необходимите инструменти за търсене на органични вещества в марсианската почва, но експедицията се провали в края на 2003 г. На следващата година учените откриха следи от метан в марсианската атмосфера, което доведе до множество разисквания по въпроса дали той е с биологичен или с вулканичен произход.

Възможно ли е живот да възникне от само себе си където и да било във вселената? В Библията се съдържа ясният отговор: „У [Бога] е изворът на живота.“ (Псалм 36:9) Да, живот може да произлезе единствено от живот, а Онзи, който пръв е дарил някого с живот, е Създателят Йехова Бог. (Деяния 17:25)

[Източник]

NASA/JPL/Cornell

[Снимка на страница 15]

Към „Феникс“ е прикрепена механична ръка за вземане на проби, снабдена с наблюдателна камера

[Снимка на страница 15]

Снимка на „боровинките“ със засилени цветове

[Снимка на страница 15]

Изгасналият вулкан Олимп Монс, който се извисява на двайсет и един километра височина

[Снимка на страница 15]

Марсоходът „Спирит“ изследва и изстърга част от повърхностния слой на тази скала

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Горе вляво: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/Texas A&M University; горе вдясно: NASA/JPL/Malin Space Science Systems; долу вляво и вдясно: NASA/JPL/Cornell