Не позволих на дислексията да ме спре

РАЗКАЗАНО ОТ МАЙКЪЛ ХЕНБОРГ

Имам затруднение с ученето, което се нарича дислексия. Баща ми, майка ми и тримата ми по–малки братя имат същия проблем. Заради дислексията ми беше трудно да чета на родния си датски език, а училището представляваше истинска борба за мене. Но другите, най–вече членовете на моето семейство, ми оказваха огромна помощ и много ме насърчаваха.

С МОИТЕ братя сме четвърто поколение Свидетели на Йехова и четенето винаги е било важна част от живота на нашето семейство. Това се отнася особено за четенето на Библията и помагалата за изучаване на Библията. Освен това с моя по–малък брат Флеминг често придружавахме татко в проповедната служба и така разбрахме колко е важно да можем да четем и да пишем добре.

Още като дете четях всеки брой на списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, но за четенето на едно списание ми трябваха около петнайсет часа! Освен това на ранна възраст си поставих за цел да прочета цялата Библия. Записах се и в Теократичното училище за проповедна служба, което се провежда в сборовете на Свидетелите на Йехова по целия свят. Целта на това училище е да помогне на учениците да четат и да говорят добре, както и да изнасят доклади пред публика. Всичко това ми помогна изключително много в борбата с дислексията. Изобщо не предполагах, че ми предстоеше да се сблъскам с още много предизвикателства. Нека да ви разкажа.

Уча английски

През 1988 г., когато бях на двайсет и четири години, започнах да служа като пионер, или целодневен проповедник на добрата новина. В Дания има много имигранти и аз исках да споделям библейската истина с тях. За да мога да правя това по резултатен начин обаче, трябваше да науча английски, нещо, което се оказа много трудно за мене. Все пак с постоянство и благодарение на обучението, което получих чрез частни уроци, малко по малко напреднах и след време вече можех да споделям добрата новина за Божието Царство с чужденците, говорещи английски, в родния ми град Копенхаген. Разбира се, правех много грешки, но не позволявах на това да ме спре.

Благодарение на познанията ми по английски език имах възможност да служа като доброволец на няколко строежа на Свидетелите на Йехова в различни страни. Първо бях изпратен в Гърция, а по–късно помагах при строежа на сградите на клона в Мадрид.

Тъй като исках да правя повече в проповедната дейност, подадох молба за Училището за подготовка на служители, организирано от Свидетелите на Йехова. Това училище осигурява осемседмично специализирано обучение за несемейни мъже християни, които са готови да приемат назначения на различни места, в които нуждата от вестители на добрата новина е по–голяма. (Марко 13:10) Класът, който бях поканен да посетя, щеше да се проведе на английски в Швеция.

Училището започваше на 1 септември 1994 г. За да бъда добре подготвен, учех английски по четири часа на ден в продължение на около осем месеца преди това и се присъединих към един английски сбор. Когато училището започна, бях решен да не позволявам на моите затруднения с ученето да ми попречат да  напредвам. Например, когато преподавателите задаваха въпроси, често вдигах ръка, за да отговоря, макар че не винаги бях напълно сигурен дали ще използвам правилните думи. След завършването бях назначен като пионер в Копенхаген. Ученето на английски беше истинско предизвикателство, но ми предстоеше нещо още по–трудно.

Следващият език — тамилски

През декември 1995 г. бях назначен в тамилски сбор в град Хернинг (Дания). Мислех си, че тамилският е един от най–трудните езици в света. Азбуката му се състои от трийсет и една букви, но има и множество комбинации от съгласни и гласни, които образуват нови букви, като така общото число на знаците става почти 250!

Отначало изнасях докладите си в сбора на датски и някой ги превеждаше на тамилски. След време най–накрая започнах да говоря пред сбора на местния език, но имам чувството, че никой не ме разбираше. Все пак всички слушаха с уважение, макар че на много от присъстващите изглежда им ставаше смешно. За да науча езика по–бързо, реших да отида в страна, където милиони говорят на тамилски. Това беше Шри Ланка.

Когато пристигнах в Шри Ланка през октомври 1996 г., в страната бушуваше гражданска война. За известно време живеех в град Вавуния, който се намираше на границата между двете враждуващи страни. Местните свидетели бяха много бедни, но проявяваха изключителна любов и гостоприемство и полагаха големи усилия да ме учат на тамилски. Хората, които не бяха Свидетели на Йехова, се учудваха, че аз, единственият човек от Запада в този район, се опитвам да говоря с тях на родния им език. Благодарение на тяхната признателност и смирена нагласа ми беше по–лесно да разговарям с тях за Библията.

През януари 1997 г. се наложи да се върна в Дания, а на следващата година се ожених за една пионерка на име Камила. Но Шри Ланка ме зовеше и през 1999 г. се завърнах отново там, този път, разбира се, с моята съпруга. Скоро след това започнахме много библейски изучавания с различни хора и с цели семейства, а също и придружавахме местните Свидетели на техните изучавания. Бяхме изцяло погълнати от службата и от езика.

През март 2000 г. се наложи да се върнем в Дания. Беше ни много мъчно да се разделим с нашите събратя и с хората, с които изучавахме Библията, защото ги бяхме обикнали искрено. Но ни чакаше още много работа, включително и ученето на още един език!

От тамилски към латвийски

През май 2002 г., след като бяхме женени от четири години, с Камила получихме покана да служим като мисионери в Латвия, европейска страна на изток от Дания. Камила научи  латвийски много бързо и можеше да общува с местните само след шест седмици! На мене обаче ми трябваше много повече време. Дори и днес все още смятам, че не съм напреднал особено, независимо от това, че получих много помощ в ученето на езика. Въпреки това съм решен да продължавам. a

Камила винаги ми оказва огромна подкрепа и двамата намираме голяма радост в мисионерската служба. Водили сме много изучавания с признателни хора. Ако забравя някоя дума или объркам граматиката, местните Свидетели и хората, с които изучаваме, търпеливо се опитват да ме разберат и да ми помогнат. Така съм по–уверен, когато участвам в службата и когато изнасям доклади на християнските събрания.

Може би се питате защо съм приел предизвикателството да уча други езици, след като това представлява огромна борба за мене. Причината с една дума е любов — не толкова към езиците, а към хората. Наистина е нещо прекрасно да помогнеш на някого да опознае истинския Бог Йехова и да се приближи до него. И както много мисионери разбират от опит, това става много по–лесно, когато говорим на другите на родния им език, защото така докосваме сърцата им.

През годините със съпругата ми имахме възможността да помогнем на много хора да получат точно познание за истината от Библията. Но заслугата за това не е наша. Напротив, ние благодарим на Йехова за прекрасните резултати в службата. В крайна сметка ние просто засаждаме и поливаме семената на библейската истина, а Бог причинява растежа. (1 Коринтяни 3:6)

Когато предизвикателството може да се превърне в предимство

Макар че дислексията представлява голямо предизвикателство за мене, понякога тя е и предимство. Когато изнасям доклади в сбора, не разчитам толкова на бележки и така поддържам по–добър зрителен контакт със слушателите. Освен това често използвам словесни илюстрации, защото са сравнително лесни за запомняне. Ето как в някои отношения моят проблем ми помогна да развия уменията си като учител.

Апостол Павел писал: „Бог избра слабите неща на света, за да засрами силните.“ (1 Коринтяни 1:27) Моят проблем наистина ме прави да изглеждам като ‘слабо нещо’ в някои отношения. Но както аз, така и много други са разбрали, че Йехова може да компенсира многократно онова, което не ни достига. Трябва само да си поставяме разумни цели, да имаме скромни очаквания, да се молим за Божия свети дух и да полагаме усилия да постигнем своите цели.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 22]

КАКВО ЗНАЕШ ЗА ДИСЛЕКСИЯТА?

Какво е дислексия? Думата „дислексия“ идва от гръцки и означава „труден говор“. Дислексията е състояние, което продължава цял живот и обхваща група свързани с говора затруднения, особено във връзка с четенето. Хората с дислексия обикновено трудно свързват буквите със звуците, които те представят. Конкретните симптоми обаче може да са различни при отделните хора.

Какво причинява дислексията? Все още не са известни причините за това състояние, макар че наследствеността е един от факторите, допринасящи за него. Проучванията разкриват нарушено развитие и функции на мозъка при страдащите от дислексия, но това не е свързано с интелигентността на човека като цяло, нито с желанието му за учене. Често хората, които имат дислексия, са особено талантливи в различни области, при които не се изискват значителни езикови умения.

Какво трябва да се направи? Много е важно това състояние да бъде открито достатъчно рано. При всяко обучение, свързано с езиковите умения, е необходимо да бъдат включени няколко сетива, особено зрението, слухът и осезанието. За да могат да напредват според своите собствени способности, много от учениците, които имат дислексия, се нуждаят от индивидуална помощ. Възможно е също да имат нужда от помощ в емоционално отношение поради затрудненията, които изпитват в училище. Но индивидуалното обучение и старанието могат да помогнат на учениците, които имат дислексия, да се научат да четат и пишат добре. b

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 23]

С един малък Свидетел на Йехова в Шри Ланка

[Снимка на страница 23]

С Камила в Латвия