Кой откликва на твоя зов за помощ?

С натискането на един бутон ярките светлини на нашата линейка се включват и започват да се отразяват в околните автомобили и сгради. Пронизителният вой на сирената спира движението на автомобилите и пешеходците и ни позволява да си проправяме път сред превозните средства в отговор на нечий зов за помощ.

ВЕЧЕ повече от двайсет години съм парамедик и оказвам доболнична спешна медицинска помощ на болни и ранени хора. a Всеки работен ден е напълно непредвидим. Сблъсквам се както с обикновени, така и с изключително трудни ситуации. Ставам свидетел на много случаи с щастлив край, но и на неописуеми трагедии.

Ползата за обществото

Парамедиците са основна част от здравната система в Канада. b Компетентните медицински грижи, които оказват на някой болен или пострадал при катастрофа преди отвеждането му в болницата, могат да предотвратят влошаването на състоянието му или дори да спасят неговия живот.

На някои места парамедиците са на разположение денонощно и целогодишно. Те може да работят към центрове, които са общински, частни или са част от някоя болница и може да сътрудничат с някоя служба за бърза помощ или с някоя противопожарна служба.

Въпреки че спешен случай може да възникне по всяко време на денонощието и без предварително предупреждение, тези специално обучени мъже и жени са готови да действат секунди след като някой потърси помощ. Нека да се запознаем отблизо с тяхната работа.

Обучени да спасяват живот

Въпреки че обучението на парамедиците и термините, описващи тази професия, се различават в различните провинции на Канада, като цяло съществуват четири степени на обучение. За да може да работи по специалността си, парамедикът трябва да представи пред властите и пред болничната управа удостоверение, че е получил задължителното обучение.

 В Канада задължителното обучение, каквото получих и аз, включва дълги часове в класната стая, в болницата и в линейката. Бях обучен да измервам жизнените показатели на пациентите, да използвам апарати за подаване на кислород и за изкуствена вентилация, да извършвам кардиопулмонална ресуситация, както и да използвам превързочни материали, шини и средства за обездвижване на гръбначния стълб при травми.

След това получих триста часа безценно обучение в спешното, интензивното и родилното отделение на няколко болници. Първото раждане, при което помагах, беше незабравимо преживяване. Сякаш участвах в чудо! Този и други случаи ми помогнаха да се подготвя за следващия етап от моето обучение, който включваше повече от триста часа работа в линейка под ръководството на двама опитни парамедици. След това преминах писмен и практически изпит и получих удостоверение за работа като асистент за оказване на спешна медицинска помощ.

Няколко години работих в различни селски и градски райони. Много бързо разбрах от каква стойност са животоспасяващите умения, които бях усвоил. Това стана, когато в спешното отделение на болницата дойде един строителен работник с болка в гърдите. Малко след като дойде, сърцето му спря. Заедно с докторите и медицинските сестри извършихме кардиопулмонална ресуситация, дефибрилация и му дадохме необходимите медикаменти. След минути сърдечната дейност на мъжа се възстанови и той започна да диша самостоятелно. След това беше прехвърлен в интензивното отделение. На следващия ден ме изпратиха там и лекарят ме представи на един мъж, който седеше на леглото и разговаряше със съпругата си. Не познах мъжа, докато той не каза: „Помните ли ме? Вчера спасихте живота ми!“ Изпитах невероятно удовлетворение.

Последната част от обучението ми включваше дванайсет часа работа, при която един лекар наблюдаваше как се справям в грижата за пациентите. След това отново преминах писмен и практически изпит.

Обикновено парамедиците работят под ръководството на лекар, който заедно с медицинска консултативна комисия разработва планове за лечение. Въз основа на тях се определя спешната медицинска помощ, която парамедикът оказва на пациента. Освен това парамедиците имат директна радио– или телефонна връзка с дадена група лекари. Поради тази причина парамедиците често биват наричани очите, ушите и ръцете на лекарите. Медицинската помощ, оказана на пациент в частен дом, в обществена сграда или при автомобилна катастрофа, може да варира от подаване на кислород, осигуряване на медикаменти и дефибрилация до интубация и хирургическа намеса. (Виж блока „Умения, които трябва да има всеки парамедик“ на 15 страница.)

Рискове и предизвикателства

Рисковете и предизвикателствата са неразделна част от работата на парамедика. Той работи при всякакви климатични условия, понякога на опасни места и при трудни обстоятелства. Дори пътуването в отговор на обаждане за помощ може да бъде опасно.

Допирът до кръв и телесни течности, както и контактът с хора, болни от заразни болести, крият постоянен риск. За да се предпазим, носим защитна екипировка като например ръкавици, маски, предпазни очила и лицев протектор, а когато е необходимо, носим специални защитни костюми.

 Грижата за пациентите включва и общуване с членовете на тяхното семейство, с приятелите им или дори с непознати, чиято реакция може да бъде крайна или непредвидима. Печално е да видиш как смъртта разделя съпруг и съпруга след десетки години съвместен живот. Не е лесно да съобщиш това на партньора. Веднъж трябваше да съобщя на една жена, че съпругът ѝ е починал. Тя ме удари с юмрук, избяга от дома си и плачейки и викайки излезе на улицата. Когато я догоних, тя се обърна, сграбчи ме, прегърна ме и започна неутешимо да плаче на рамото ми.

Работата с хора, които са емоционално нестабилни или са под влиянието на алкохол или наркотици, изисква проявяването на съчувствие и съобразителност. Хората в подобно състояние могат да бъдат непредсказуеми. При работата си съм бил хапан, удрян и нападан по други начини от пациенти, на които им е било трудно да се контролират.

Освен това работата е изтощителна и във физическо отношение, защото често е необходимо вдигането на тежки неща, понякога от неудобна позиция. При грижите за пациентите парамедикът остава дълго време наведен или на колене. Нараняванията са неразделна част от работата. Най–чести са нараняванията на гърба, раменете и коленете. Някои наранявания са толкова сериозни, че слагат край на работата на някои парамедици. Работата на смени също може да бъде много изтощителна във физическо отношение.

Грижата за хора, които страдат поради застрашаващи живота им болести или наранявания, е умствено и емоционално натоварваща. Един парамедик трябва да е способен да остане спокоен, да запази здрав разум и в критични ситуации да взема правилни решения. Парамедиците стават свидетели на много човешка болка и страдание. Те виждат хора, които страдат поради ужасяващи физически наранявания, и се грижат за тях. Ясно си спомням един млад мъж, чието тяло беше смазано при трудова злополука. Почти неузнаваем от гърдите надолу, той ни умоляваше да не го оставяме да умре. За съжаление, въпреки усилията, които положихме както ние, така и екипът от лекари и медицински сестри, около един час по–късно мъжът почина.

Някои случаи са направо сърцераздирателни. Веднъж рано сутринта получихме съобщение, че една къща е обхваната от пламъци. Съпругът се прибирал от работа, когато видял съпругата си и тригодишната си дъщеричка да бягат от горящата им къща. Но три други деца, на възраст между четири месеца и пет години, и техният дядо останали заклещени вътре, докато пожарникарите не успели да ги изведат навън. Аз участвах в един от няколкото екипа парамедици, които напразно се опитваха да спасят техния живот.

Сигурно се чудите защо някой ще иска да работи като парамедик. Понякога и аз си задавам същия въпрос. Тогава си спомням притчата на Исус за добрия самарянин, който охотно дал от себе си, за да помогне на един ранен мъж. (Лука 10:30–37) Да си парамедик, означава да даваш от себе си както във физическо, така и в емоционално отношение, в отговор на нечий зов за помощ. За мене лично работата като парамедик е възнаграждаваща, но с нетърпение очаквам времето, когато ще бъда безработен. Това ще стане, когато Бог изпълни обещанието си в близко бъдеще никой да не казва: „Болен съм.“ Нещо повече, тогава ‘няма да има нито смърт, нито болка’. (Исаия 33:24; Откровение 21:4) (Разказано от един парамедик в Канада)

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 13]

Не познах мъжа, докато той не каза: „Помните ли ме? Вчера спасихте живота ми!“ Изпитах невероятно удовлетворение

[Текст в блока на страница 14]

При работата си съм бил хапан, удрян и нападан по други начини от пациенти, на които им е било трудно да се контролират

 [Блок/Снимки на страница 15]

УМЕНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА ИМА ВСЕКИ ПАРАМЕДИК

Парамедикът е обучен да осигурява свободен дихателен път на пациента. За тази цел може да се наложи интубация — вкарване на гъвкава пластмасова ендотрахеална тръба в трахеята през устата и гласните струни с помощта на ларингоскоп. Или може да е необходимо извършването на кониотомия — вкарване на катетър през врата директно в трахеята с помощта на игла, по–малък катетър, водач и скалпел. Вкарването на игла и катетър в гръдния кош може да се окаже животоспасяващо при колабирал бял дроб.

Освен това парамедикът може да използва венозни системи. С помощта на игла във вената бива вкаран катетър. По този начин в тялото на пациента могат да бъдат вляти различни разтвори, като например обикновен физиологичен разтвор. Това може да бъде направено и с използването на вътрекостно приспособление, което влива разтвора директно в костния мозък.

Парамедикът умее да използва електрокардиограф или дефибрилатор, за да направи електрокардиограма на пациента. Апаратът може да бъде използван също за дефибрилация (прилагане на електрошок за възстановяване на нормалния ритъм и дейност на сърцето в случаи на спиране на сърдечната дейност) или за кардиоверсия (прилагане на синхронизиран електрошок за забавяне на ритъма на сърцето при пациенти, чийто живот е застрашен поради увеличена сърдечна честота). Освен това дефибрилаторът може да служи като временен външен пейсмейкър за ускоряване на сърдечната честота при пациенти, чието сърце бие твърде бавно.

[Източник]

Всички снимки: Taken by courtesy of City of Toronto EMS

[Информация за източника на снимката на страница 12]

Taken by courtesy of City of Toronto EMS