Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Слонът като приятел и помощник на човека

Слонът като приятел и помощник на човека

Слонът като приятел и помощник на човека

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИНДИЯ

ДОКАТО готви обяда си край река Нармада, един махут (водач на слонове) е оставил детето си между хобота и предните крака на своя слон. Детето няколко пъти се опитва да се отдалечи, но ‘полегналият слон нежно увива хобота си около него и го връща там, където го е оставил баща му’, както се разказва в книгата „Проектът „Слон“. ‘Бащата продължава да готви и изглежда напълно спокоен, че е поверил детето си на грижите на добра бавачка.’

Сведения за слонове, които са служили на човека, има още от 2000 г. пр.н.е. В древността те били обучавани главно за военни действия. Днес в Индия слоновете биват обучавани да работят. Хората там се възползват от услугите им в дърводобивната индустрия, по време на религиозни празници и сватби, за реклама, в циркове и дори за просия. Как се опитомяват и дресират слоновете?

Курс за водачи на слонове

В Индия съществуват няколко центъра за осигуряване на грижи за малки слончета, които са били уловени, изоставени или ранени в естествената си среда. Един от тези центрове се намира в село Кони (щата Керала). Тук малките слончета биват обучавани да извършват различни услуги за хората. Водачът трябва първо да спечели доверието на слончето. Един от основните начини, по които става това, е като го храни. Слончето разпознава гласа на своя водач и като го чуе, бързо отива при него да си получи млякото и просената каша. Обикновено обучението на младите слонове започва едва когато станат „юноши“, а същинската работа за сивите великани започва, когато навършат двайсет и пет години. Властите в щата Керала са издали наредба, според която слоновете трябва да се „пенсионират“, когато навършат шейсет и пет години.

Махутите се нуждаят от добро обучение, за да бъдат добри водачи на слоновете. Според Дружеството за защита на слоновете в град Тричур (щата Керала) това обучение трябва да трае поне три месеца. То включва не само даването на команди, но и всички останали области от живота на слона.

За обучението, или дресирането, на един възрастен слон, е необходимо много време. Отначало махутът стои извън заграждението, в което се намира слонът, докато го учи да различава устните команди. В щата Керала махутите използват около двайсет команди и сигнали, за да накарат слона си да направи нещо. Махутът изрича командата ясно и със силен глас, като същевременно побутва слона с пръчка, за да му покаже какво да направи. След изпълнението на дадена команда, слонът получава вкусна награда. Когато прецени, че слонът е приятелски настроен, водачът влиза в заграждението и започва да го гали. Това спомага за изграждането на взаимно доверие между човека и животното. След време слонът може да бъде извеждан навън, но е необходимо водачът да е нащрек, защото великанът все още проявява някои черти, присъщи на дивите животни. Едва когато стане ясно, че е напълно питомен, слонът бива връзван с верига за двама водачи и бива извеждан на баня или на разходка.

След като слонът запомни устните команди, махутът го възсяда и започва да го учи на физически команди, като го побутва с пета или с пръстите на краката си. За да върви напред, махутът притиска палците на двата си крака към основата на големите му уши. За да върви назад, махутът притиска петите си към предната част на слона, точно над двата предни крака. За да не се обърка животното, командите биват давани само от един махут. За три–четири години слонът се научава да различава всички команди и повече не ги забравя. Макар че мозъкът му е много малък в сравнение с огромното му тяло, слонът е много умно животно.

Грижи за слоновете

Стопанинът на слона трябва да се грижи любимецът му да е здрав и в добро настроение. Затова е важно слонът да се къпе всеки ден. По време на банята махутът обтрива дебелата и същевременно мека и чувствителна кожа на слона с камъни или с внимателно изрязани кокосови черупки.

След това идва време за закуската. Махутът приготвя гъста каша от жито, просо и конски боб, който представлява вид фураж. Основното ядене включва бамбук, палмови листа и трева. Слоновете много обичат и сурови моркови или захарна тръстика към храната си. Тези великани прекарват по–голямата част на деня в ядене. Те се нуждаят от около 140 килограма храна и около 150 литра вода на ден! Ако иска да бъдат добри приятели със своя слон, махутът трябва да се погрижи той да си получава дажбата.

Когато отношението към тях е лошо

Чувствителният индийски слон не може да бъде принуждаван да работи повече, отколкото са му силите. Ако махутът му се кара или го наказва по някакъв начин, слонът може да го нападне. В индийския вестник „Сънди Хералд“ се споменава за един мъжки слон, който „освирепял ... вследствие на лошо отношение от страна на махутите. В отговор на побоя, който понасял от един махут, той започнал да буйства до такава степен, ... че се наложило да бъде упоен“. През април 2007 г. списание „Индия Тудей Интернешънъл“ писа: „Само през последните два месеца повече от десет мъжкари побесняха по време на празниците, а от януари миналата година досега четирийсет и осем махута бяха убити от разбуйствали се животни.“ Подобни прояви често се случват през един определен период от годината, свързан с брачния период, през който нивото на тестостерона на здравите зрели мъжки слонове се повишава. В резултат на това те стават агресивни и нападат други мъжкари и хора. Този период може да трае от петнайсет дни до три месеца.

Ако слонът бъде продаден и смени стопанина си, това също може да причини объркване. Тези животни силно се привързват към своя водач. Обикновено бившият стопанин на слона го придружава до новия му дом, за да му помогне да свикне с него. Новият и старият собственик работят заедно, докато новият собственик свикне с настроенията на слона. Разбира се, проблемът може да стане още по–голям, ако собственикът на слона умре. Но сивият великан постепенно свиква с промяната.

Макар че някои хора се страхуват от това величествено животно, добре обученият слон се подчинява на стопанина си, ако той се държи добре с него. Когато отношението към него е добро, слонът дори няма нужда да бъде връзван, ако махутът трябва да отиде някъде за малко. Водачът просто трябва да подпре крака на слона на една пръчка, забита в земята, и да го помоли да не мърда. Слонът послушно стои мирен, без да отмества пръчката. Да, връзката между слона и неговия водач предизвиква у нас учудване и възхищение. Разказът в началото на статията е само един пример за това как добрият водач може да има доверие на своя любимец.

[Блок/Снимка на страница 18]

ДРУЖБАТА НА ЧОВЕКА И СЛОНА ИМА ДЪЛГА ИСТОРИЯ

Човекът опитомява слонове от много векове. Един от най–известните примери за такъв случай в древността е този на Ханибал, генерал от Картаген. През трети век пр.н.е. северноафриканският град Картаген се борел срещу римляните в поредица от битки, продължили няколко века, които са известни като Пуническите войни. Ханибал свикал войската си в град Картахена (Испания) и възнамерявал да потегли на поход срещу римляните. Той пресякъл Пиренеите и навлязъл в територията на днешна Франция. След това войската му, състояща се от 25 000 души, наред с 37 африкански слона и безброй товарни животни, носещи на гърба си провизии, прекосила Алпите и навлязла в Италия, извършвайки „едно от най–смелите военни действия в историята“, както е записано в списание „Археология“. Бойците и животните трябвало да се борят със студове, виелици, свлачища и враждебно настроени племена, обитаващи планините. Пътуването се оказало много изтощително за слоновете и в крайна сметка нито един от тях не преживял първата година в Италия.

[Източник]

© Look and Learn Magazine Ltd/The Bridgeman Art Library

[Снимка на страница 17]

Махутът обтрива дебелата и чувствителна кожа на слона

[Източник]

Vidler/mauritius images/age fotostock

[Информация за източника на снимката на страница 16]

© PhotosIndia/age fotostock