Грижиш ли се за своята щитовидна жлеза?
Грижиш ли се за своята щитовидна жлеза?
ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В БРАЗИЛИЯ
САРА била много тъжна, защото загубила бебето си по време на третия месец на бременността. След около година тя загубила още едно бебе. Изследванията, които си направила, не разкрили каква е причината. През следващите няколко години Сара започнала да напълнява, въпреки че контролирала количеството храна, което приемала и редовно правела физически упражнения. Тя имала силни болки в краката и развила повишена чувствителност към студа. В крайна сметка изследванията на кръвта и изследването на щитовидната ѝ жлеза с ехограф разкрили, че Сара страда от заболяване, наречено тиреоидит на Хашимото, което вероятно било причината за спонтанните ѝ аборти. a
Като повечето от нас, Сара не се била замисляла за възможни проблеми с щитовидната жлеза. Но поради влошаването на нейното здраве тя разбрала колко важна може да се окаже тази жлеза.
Щитовидната жлеза
Щитовидната жлеза е малка жлеза с формата на пеперуда, разположена в предната част на шията, точно под адамовата ябълка (ларинкса). Тази жлеза се състои от два дяла, които обгръщат трахеята (дихателната тръба), и тежи по–малко от трийсет грама. Тя е част от ендокринната система на тялото, която се състои от няколко органа и тъкани, които произвеждат, складират и отделят хормони, или химически пратеници, направо в кръвта.
Щитовидната жлеза е изградена от многобройни малки фоликули, или мехури, пълни с гъста течност, която задържа хормоните. Тези хормони съдържат голямо количество йод. Всъщност осемдесет процента от йода в тялото се намират в щитовидната жлеза. Ако тялото не си набавя достатъчно йод при храненето, това може да доведе до уголемяване на щитовидната жлеза, наричано гуша. При децата недостигът на йод може да възпрепятства производството на хормони и да забави физическото, умственото и сексуалното развитие. Това състояние се нарича кретенизъм.
Задачата на хормоните, произвеждани в щитовидната жлеза
Хормоните, произвеждани в щитовидната жлеза, или тиреоидните хормони, са T3, реверсивен (обратен) T3 и T4. b Както хормонът T3, така и обратният T3, се получават от T4, като преобразуването става най–вече извън щитовидната жлеза, в тъканите. Затова, когато тялото се нуждае от повече тиреоидни хормони, щитовидната жлеза отделя хормони T4 в кръвта и там от тях се образуват производните хормони, които вече могат да се погрижат за клетките в цялото тяло.
Точно както педалът за газта контролира скоростта на двигателя на автомобила, така и хормоните, произвеждани в щитовидната жлеза, регулират скоростта на метаболизма в тялото — химическа дейност в клетките, при която биват произвеждани енергия и нови тъкани. Затова тиреоидните хормони спомагат за нормалния растеж и възстановяването на тъканите, оказват пряко влияние върху сърдечната честота и отговарят за производството на енергия за мускулите и за телесната температура.
Тиреоидните хормони изпълняват и други важни задачи. Те например помагат на черния дроб да изхвърли от кръвта излишните триглицериди и липопротеини с ниска плътност (т.нар. „лош“ холестерол). Холестеролът бива пренесен до жлъчката и оттам отива в изпражненията. От друга страна, при понижено производство на тиреоидни хормони, нивото на „лошия“ холестерол се покачва, а на липопротеините с висока плътност, или „добрият“ холестерол, намалява.
Тиреоидните хормони ускоряват отделянето на храносмилателни сокове и увеличават вълнообразните мускулни съкращения (перисталтиката) в стомашно–чревния тракт. Затова прекомерното количество тиреоидни хормони може да причини разстройство, а пониженото им количество може да доведе до запек.
Кой контролира щитовидната жлеза?
Контролът над щитовидната жлеза започва в тази част на мозъка, наречена хипоталмус. Когато разбере, че тялото има нужда от тиреоидни хормони, хипоталмусът сигнализира за това на разположената наблизо хипофиза, жлеза, която се намира в долната част на мозъка, над небцето. Хипофизата, от своя страна, отделя в кръвта тиреоидостимулиращ хормон (ТСХ), който дава сигнал на щитовидната жлеза да започне да работи.
Ето защо чрез измерване на нивото на тиреоидостимулиращите хормони, както и на тиреоидните хормони, лекарите могат да разберат за състоянието на щитовидната жлеза и за цялостното здравословно състояние на човека. Това е важно, защото понякога щитовидната жлеза може да не функционира правилно.
Когато щитовидната жлеза се разболее
Проблемите със щитовидната жлеза могат да се дължат на недостатъчен прием на йод с храната, на физически и психически стрес, генетични проблеми, заболявания (обикновено автоимунни заболявания) или на страничните ефекти на лекарства, предписвани за различни заболявания. c Уголемената щитовидна жлеза (гуша) може да е показател за различни болести. Уголемяването може да е по цялата жлеза или да е под формата на възли. Макар че в повечето случаи гушата е безобиден проблем, трябва да се потърси помощта на лекар, защото тя може да е показател за по–сериозно заболяване, като например рак. d
Обикновено проблемите с щитовидната жлеза са свързани с повишено или понижено производство на хормони. Свръхпроизводството се нарича хипертиреоидизъм (хиперфункция на щотовидната жлеза), а пониженото производство — хипотиреоидизъм (хипофункция на щитовидната жлеза). Проблемите, свързани с щитовидната жлеза, могат да се развият постепенно и незабелязано. Някой може години наред да има такъв проблем, без да знае за него. Както при повечето заболявания, резултатът от лечението ще е по–добър, ако заболяването бъде открито навреме.
Сред по–често срещаните заболявания на щитовидната жлеза са тиреоидитът на Хашимото и базедовата болест. Това са автоимунни заболявания, при които имунната система атакува нормалните клетки в тялото, защото ги смята за чужди. Тиреоидитът на Хашимото се среща шест пъти по–често при жените и обикновено води до хипофункция на щитовидната жлеза. Базедовата болест се среща осем пъти по–често при жените и обикновено води до хиперфункция на щитовидната жлеза.
Съществуват различни мнения относно това колко често трябва да бъдат правени изследвания на щитовидната жлеза, макар че изследването при новоредените се смята от повечето специалисти за изключително важно. (Виж блока „Важно изследване при новородените“.) Ако изследването покаже, че имаш хипофункция на щитовидната жлеза, обикновено лекарите искат да се направи изследване за наличието на антитела, които атакуват жлезата. От друга страна, ако резултатите от изследването покажат, че имаш хиперфункция на щитовидната жлеза, обикновено се прави специално рентгеново изследване на жлезата, наричано сцинтиграфия, стига пациентката да не е бременна и да не кърми. При наличието на възли в щитовидната жлеза може да се наложи да бъде направена биопсия, за да се установи дали не става въпрос за раково образувание.
Когато се наложи да бъде предприето лечение
Лекарствата могат да облекчат симптомите на хиперфункцията на щитовидната жлеза, като ускорено сърцебиене, тремор (треперене) на мускулите и безпокойство. Друг вид лечение е разрушаването на клетки на щитовидната жлеза, така че тя да произвежда по–малко хормони. Понякога се налага хирургично отстраняване на щитовидната жлеза.
Обикновено лекарите предписват ежедневен прием на хормона T4 за пациенти с хипофункция на щитовидната жлеза или за пациенти с отстранена щитовидна жлеза, като следят състоянието им, за да определят правилната доза. Ракът на щитовидната жлеза може да се лекува по няколко начина, като например с лекарства, чрез оперативна намеса, с химиотерапия и лечение с радиоактивен йод.
Състоянието на Сара се подобрило благодарение на заместителното лечение с хормона T4. Освен това една диетоложка ѝ помогнала да си състави план за уравновесено хранене, което довело до добри резултати. Да, както са разбрали Сара и много други, щитовидната жлеза може да е малка, но е от голямо значение. Затова се грижи за своята щитовидна жлеза, като се храниш добре и поемаш достатъчно йод с храната си, като се стараеш да избягваш хроничния стрес и като правиш най–доброто, което зависи от тебе, за да поддържаш добро здраве.
[Бележки под линия]
a Макар че хипофункцията на щитовидната жлеза може да доведе до усложнения при бременност, повечето жени със заболяване на щитовидната жлеза раждат здрави бебета. Но е изключително важно те да получават заместително лечение с тиреоидни хормони, защото в началото майката е единственият източник на такива хормони за бебето в утробата.
b Пълното наименование на хормона T3 е трийодтиронин, а на T4 — тироксин. Цифрите 3 и 4 се отнасят за броя на йодните атоми, свързани с дадения хормон. Щитовидната жлеза произвежда и калцитонин, хормон, който регулира нивото на калций в кръвта.
c В списание „Пробудете се!“ не се препоръчва определено лечение. Ако се опасяваш, че имаш проблеми със щитовидната жлеза, трябва да се консултираш с лекар, който има опит в предотвратяването и лечението на заболяванията на щитовидната жлеза.
d Рискът от рак на щитовидната жлеза е по–голям при онези, на които е била правена лъчетерапия на главата и шията, онези, които имат ракови образувания, или онези, чиито роднини имат или са имали рак на щитовидната жлеза.
[Текст в блока на страница 27]
Точно както педалът за газта контролира скоростта на двигателя на автомобила, така и хормоните, произвеждани в щитовидната жлеза, регулират скоростта на метаболизма в тялото
[Текст в блока на страница 29]
Заболяванията на щитовидната жлеза може да се развият постепенно и незабележимо, така че някой може да има проблем години наред, без да знае за това
[Блок/Снимка на страница 28]
ЧЕСТО СРЕЩАНИ СИМПТОМИ
Хиперфункция на щитовидната жлеза: Превъзбуда, необяснима загуба на тегло, ускорено сърцебиене, разстройство, нередовна менструация, нервност, безпокойство, промени в настроението, изпъкнали очи, слабост в мускулите, безсъние и тънка, изтощена коса. e
Хипофункция на щитовидната жлеза: Мудност във физическо и умствено отношение, необяснимо увеличаване на теглото, косопад, запек, повишена чувствителност към студ, нередовна менструация, потиснатост, промяна в гласа (дрезгав или тих глас), проблеми с паметта и умора.
[Бележка под линия]
e Някои от симптомите може да се дължат на други проблеми, затова непременно се консултирай с лекар, ако изпитваш подобни неразположения.
[Блок на страница 28]
ВАЖНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИ НОВОРОДЕНИТЕ
Няколко капки кръв, взети от новороденото, могат да разкрият дали бебето има проблем с щитовидната жлеза. Ако изследването на кръвта покаже наличието на такъв проблем, лекарите могат да предприемат мерки по въпроса. Ако детето има недостиг на тиреоидни хормони, това може да доведе до забавяне на физическите и умствените процеси в тялото му, състояние, което се нарича кретенизъм. Затова на бебетата се прави такова изследване няколко дена след раждането.
[Блок/Снимка на страница 29]
ДАЛИ СЕ ХРАНИШ ДОБРЕ?
Правилното хранене може да помогне да бъдат избегнати проблемите с щитовидната жлеза. Например, дали храната ти включва достатъчно количество йод, който е изключително важен за производството на тиреоидни хормони? Морската риба и другите морски храни са прекрасни източници на този важен елемент. Количеството йод в зеленчуците и месото зависи от химическия състав на почвата там, където живееш. Някои правителства изискват солта да бъде йодирана поради липсата на йод в храната.
Друг важен елемент за щитовидната жлеза е селенът. Той е основна част от ензима, който преобразува хормона T4 в T3. Количеството селен в зеленчуците, месото и млякото отново зависи от почвата. Морските храни и бразилските орехи са богати на селен. Разбира се, ако се опасяваш, че имаш проблем с щитовидната жлеза, се консултирай с лекар, вместо да се опитваш да го лекуваш сам.
[Диаграма на страница 28]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
Трахея
Ларинкс (адамова ябълка)
Щитовидна жлеза
Трахея