Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Абортът — дали наистина е най–доброто решение?

Абортът — дали наистина е най–доброто решение?

Абортът — дали наистина е най–доброто решение?

БИЛ винаги смятал, че абортът е сериозен грях, който се равнява на убийство. Но неговото дългогодишно и твърдо убеждение се променило през 1975 г., когато този въпрос го засегнал лично. Приятелката му Виктория забременяла, а Бил не се чувствал готов да поеме отговорността, идваща с брака и родителските грижи. Той признава: „Бързо се насочих към удобното решение и казах на Виктория да направи аборт.“

Онова, което Бил нарекъл „удобно решение“ при една неочаквана или нежелана бременност, е много разпространено днес. Според едно световно проучване, резултатите от което били публикувани през 2007 г., през 2003 г. по целия свят са били извършени четирийсет и два милиона умишлени аборта. Жените, които избират да направят аборт, са от всички раси и националности, споделят най–различни религиозни възгледи, идват от всеки слой на обществото, имат различни нива на образование и са на всякаква възраст — от пубертета до критическата възраст. Ако ти трябваше да вземеш решение, свързано с една нежелана бременност, как щеше да постъпиш? Защо толкова много хора избират аборта?

„Не виждах друг изход“

Една жена на трийсет и пет години разказва: „Тъкмо бях прекарала една трудна бременност и самото раждане беше тежко, а напрежението във финансово отношение и в семейството ми беше огромно. И ето че шест седмици след раждането отново забременях. Решихме да направя аборт. Дълбоко в себе си знаех, че не е правилно, но не виждах друг изход.“

Причините, поради които някои жени избират да направят аборт, са най–различни. Може да става въпрос за всичко от финансови затруднения до една проблемна или дори изпълнена с жестокост връзка, поради която жената не желае повече да има нищо общо с мъжа. Или бременността може просто да не съвпада с плановете на жената или на двойката.

Понякога момичето или жената избира да направи аборт, за да защити нечия репутация. Такъв случай е разказан от д–р Сюзан Уиклънд в нейната книга „Една обществена тайна — животът ми като лекар, извършващ аборти“. Нейна пациентка, която искала да направи аборт, споделила: „Родителите ми са много религиозни. ... Ако родя бебе от извънбрачна връзка, това ще опетни името им. Всички техни приятели ще разберат, че дъщеря им е извършила грях.“

Доктор Уиклънд попитала това момиче: „Значи в техните очи си извършила грях, но какво смятат те за аборта?“ Момичето казало: „О, абортът е нещо абсолютно непростимо. Но поне е по–малкото зло, защото ще остане в тайна. Ако направя аборт, приятелите [на моите родители] от църквата никога няма да разберат за това.“

Независимо от обстоятелствата, вземането на решение относно изкуственото прекратяване на една бременност обикновено не е лесно и често е съпътствано от голямо напрежение. За някои хора на пръв поглед абортът може да изглежда удобно решение, но дали наистина е така?

Помисли за последствията

Едно проучване, проведено през 2004 г. сред 331 жени от Русия и 217 жени от САЩ, направили аборт, разкри, че след това около половината и от двете групи се чувствали зле емоционално. Около петдесет процента от рускините и почти осемдесет процента от американките изпитвали чувство на вина след манипулацията. Над шейсет процента от американките казали, че ‘не могат да си простят’ това, което са направили. Защо много млади жени все пак прибягват до аборта, след като толкова много жени, които са направили аборт, дори и да не са религиозни, изпитват чувство на вина?

Често те са подложени на силен натиск, който може да идва от родителите, от партньора или от добронамерени приятели. Те може да насърчават жената да направи аборт, защото смятат, че това е по–малкото зло. Вследствие на това тя може прибързано да вземе решение, без да е запозната с подробностите. Присила Колман, специалистка по свързаните с аборта рискове за психическото здраве, обяснява: „След като отмине напрежението покрай вземането на решението и самата процедура, мисловният процес на жената се нормализира и често се появява силно чувство на вина, тъга и съжаление за извършеното.“

Много често заедно със съжалението възниква и въпросът дали абортът е прекратил един вече съществуващ живот. Според сведение на Организацията на Южна Дакота за проучвания, свързани с абортите, когато обмисляли дали да направят аборт, много бременни жени „били заблудени, че онова, което ще бъде отстранено от тях, е само ‘парче тъкан’. Те споделят, че нямало да се съгласят на аборт, ако им е била казана истината“.

След като взели предвид „потресаващите и сърцераздирателни изповеди“ на 1940 жени, извършили аборт, специалистите стигнали до следното заключение: „Много от тези жени са огорчени поради факта, че трябва да скърбят за загубата на едно дете, за което им е било казано, че всъщност не съществува.“ Било споменато също, че „вредата [за жената] в психологическо отношение, идваща от мисълта, че е убила собственото си дете, често е толкова голяма, че тя се чувства съсипана“.

Кое обаче е вярно? Дали при аборта от тялото на бременната жена просто бива отстранено парче тъкан, или нероденото дете в утробата на майката всъщност е жив човек?

[Блок/Снимки на страница 4]

РАЖДАНЕ ИЛИ АБОРТ

При едно проучване, проведено през 2006 г., бяха разгледани случаите на много жени, забременели на юношеска възраст. Половината от тях родили детето си, а другата половина направили аборт. Вследствие на проучването специалистите стигнали до заключението, че „за жените, които раждат детето си, вероятността да им се наложи да потърсят съветите на психиатър, да имат проблеми със съня и да пропушат марихуана е по–малка, отколкото при онези, които извършват аборт“. („Списание за младостта и юношеството“)

Друго сведение разкри резултатите от четири много обширни проучвания: „В сравнение с жените, които не са направили аборт, тези, които са се съгласили на аборт, изпитват повече проблеми в психическо отношение от всякакъв вид.“ (Отчет на Организацията на Южна Дакота за проучвания, свързани с абортите, 2005 г.)