Защо не избрахме аборта

ВИКТОРИЯ, спомената в първата статия, казала на приятеля си Бил, че няма да направи аборт. Тя разказва: „Чувствах, че в мене има жив човек. Разбрах, че ако остана с Бил, той няма да ме подкрепя по време на бременността и затова си тръгнах.“

След време обаче Бил променил мнението си и помолил Виктория да се омъжи за него. Покрай новородения им син се появили много грижи. Виктория разказва: „Нямахме кола, нямахме пари и имахме много малко дрехи и други неща. Работата на Бил не беше  добре платена и живеехме в общинско жилище, но не се предавахме.“

И други хора е трябвало да се справят с трудни обстоятелства след неочаквана бременност, но отказали да направят аборт. Какво им е помогнало да бъдат твърди и да се справят с напрежението покрай възпитаването на едно неочаквано или нежелано дете? За тях тайната се оказала следването на безценните съвети от Библията.

Не бързай, а планирай разумно

В Библията намираме следната мъдра мисъл: „Мислите [плановете — „Библията, преработка „Верен“] на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, а на всеки припрян — само оскъдност.“ (Притчи 21:5)

За Кони, майка на три момчета, едното от които било инвалид, мисълта за още едно дете била шокираща. Тя казва: „Не ни трябваше още едно гърло, което да храним, затова обмисляхме дали да не направя аборт.“ Преди да вземе прибързано решение обаче, тя споделила проблема си със своята колежка Кей, която ѝ помогнала да разбере, че в себе си носи един човек, който още не е роден. Това помогнало на Кони да промени мисленето си.

Тя обаче се нуждаела от практична помощ, за да планира действията си. Леля ѝ живеела наблизо и Кей препоръчала на Кони да я помоли за помощ. Когато Кони се обърнала към леля си, тя с удоволствие се съгласила да ѝ помогне. Освен това съпругът на Кони започнал допълнителна работа и цялото семейство се преместило в по–евтин апартамент. Така Кони и съпругът ѝ успявали да се грижат за новото попълнение в семейството.

Кей помогнала на Кони да намери и някои агенции, осигуряващи подкрепа на родители или майки, които трябва да се справят с неочаквана бременност. В много страни съществуват такива агенции, които помагат на новите майки в нужда. Можеш да потърсиш адреса или телефона на такива агенции в Интернет или в местния телефонен указател. Разбира се, търсенето на помощ може да изисква големи усилия, но „плановете на трудолюбивите“ са това, което води до успех.

Приеми действителността — става въпрос за човешки живот

„На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина.“ (Еклисиаст 2:14)

Една мъдра жена няма да затвори очите си пред действителността и да „ходи в тъмнина“. Тя ще използва ‘очите в главата си’, което ще ѝ помогне да разсъждава трезво. Така тя ще може правилно да прецени какви ще бъдат последствията от нейните действия. По този начин за разлика от жената, която затваря очите си пред онова, което се случва в нейната утроба, мъдрата жена ще действа с искрено съчувствие, за да защити живота на зародиша в нея.

Да разгледаме случилото се с младата Стефани, която планирала да направи аборт. Тя разказва как се почувствала, когато видяла ехографска снимка на двумесечното дете в утробата си: „Избухнах в сълзи. Казах си: ‘Защо да убивам нещо живо?’“

Друга бременна и неомъжена жена на име Дениз също приела действителността и осъзнала, че носи в себе си живо същество. Когато нейният приятел ѝ дал пари да направи аборт, Дениз отвърнала: „Аборт ли? Никога не бих направила такова нещо!“ И отказала да убие бебето си.

Примката на страха от човека

Ако се чувстват под натиск да направят аборт, жените, които обмислят дали да прекратят бременността си, е добре да вземат предвид следната мъдра мисъл от Библията: „Страхът от човека туря примка, а който  уповава на Господа, ще бъде поставен на високо.“ (Притчи 29:25)

Седемнайсетгодишната Моника забременяла от своя приятел точно преди да започне висшето си образование. Майка ѝ била вдовица с пет деца и новината за бременността на Моника я съкрушила. Тя искала дъщеря ѝ да учи повече, за да има някаква професия и да може да излезе от бедността, в която било потънало семейството. В отчаянието си майката на Моника настоявала тя да направи аборт. Моника разказва: „Когато лекарят ме попита дали искам да го направя, аз отказах.“

Виждайки от ръцете на Моника да се изплъзва едно обещаващо бъдеще и предчувствайки напрежението, което щяло да дойде с появата на още едно дете, майката на Моника я принудила да напусне дома. Моника отишла да живее при една своя леля. След няколко седмици обаче майка ѝ смекчила отношението си и ѝ позволила да се върне у дома и да запази детето. Тя помагала на дъщеря си в грижите за Лион, когато се родил, и впоследствие силно обикнала своя малък внук.

Една омъжена жена на име Робин изпитвала натиск да направи аборт от съвсем друг източник. Тя разказва: „Лекарят ме лекуваше за възпаление на бъбреците, без да направи тест за бременност, а после се оказа, че съм бременна. Той ми каза, че има голяма вероятност детето ми да се роди със сериозно умствено увреждане.“ След това лекарят подканил Робин да направи аборт. „Обясних му гледната точка на Библията за живота — споделя тя — и му казах, че не мога да направя аборт.“

Макар че безпокойството на лекаря било разбираемо, животът на Робин не бил в непосредствена опасност. a Тя казва: „Когато дъщеричката ми се роди и ѝ бяха направени изследвания, стана ясно, че умственото увреждане е минимално и тя има само лека форма на церебрална парализа. Сега се развива доста добре. Вече е на петнайсет години и чете все по–добре. Тя е изключително скъпа за мене и много пъти на ден благодаря на Йехова за нея.“

Приятелството с Бога е голяма сила

В Библията се казва: „Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят.“ (Псалм 25:14)

Решението на мнозина, които са отказали да направят аборт, е било повлияно от размисъла им за това какво смята Създателят на хората по този въпрос. За тях най–важно е приятелството им с Бога и те искрено желаят да вършат онова, което е угодно в неговите очи. Именно това било в основата на решението на Виктория, спомената по–горе. Тя казва: „Бях дълбоко убедена, че Бог е този, който дава живот, и че нямам правото да отнемам живота, който той е дал.“

Виктория започнала да изучава Библията сериозно и приятелството ѝ с Бога станало по–здраво. Тя разказва: „Когато реших да запазя  детето си, се почувствах много по–близо до Бога и това породи в мене желанието да му бъда угодна във всички области на живота си. Когато му се молех за ръководство, всичко си идваше на мястото.“

Приятелството ни с Бога, Източникът на живота, засилва нашето уважение към живота, който се намира в утробата на майката. (Псалм 36:9) Освен това Бог може да даде на една жена „силата, надхвърляща нормалното“, за да помогне на нея и на семейството ѝ да се справят, в случай че бременността не е била планирана. (2 Коринтяни 4:7) Когато погледнат назад, какво мислят тези хора за своето решение, с което са проявили уважение към Божия възглед за живота?

Те не съжаляват за своето решение

Тези родители не са обзети от чувство за вина или непоправима тъга. След време започнали да гледат на „плода на утробата“ като на награда, вместо като на бреме! (Псалм 127:3) Кони, спомената по–горе, разбрала това само два часа след като родила детето си! С вълнение в гласа се обадила на колежката си Кей и ѝ казала колко се радва на възможността да отгледа малката си дъщеричка. Сияеща от радост, тя казала: „Бог наистина благославя тези, които вършат онова, което му е угодно!“

Защо е толкова полезно за всеки един от нас да действа в хармония с Божия възглед за живота? Защото като Извор на живота Бог е изложил в Библията своите закони и принципи ‘за наше добро’. (Второзаконие 10:13)

Виктория и Бил, за чиято история четохме в началото на двете предишни статии, споделят, че вземането на решението Виктория да не прави аборт било повратен момент в техния живот. Те обясняват защо било така: „Имахме сериозен проблем с наркотиците и вероятно сега нямаше да сме живи, ако бяхме продължили да живеем по същия начин. Но поради уважението, което изпитвахме към живота на нероденото ни дете, се замислихме за собствения си живот. С помощта на Свидетелите на Йехова се променихме.“

Техният син Ланс е вече почти на трийсет и четири години и има свое семейство от повече от дванайсет години. Той разказва: „Още от малък родителите ми ме учеха да вземам решения, основани на Библията. Това се оказа много полезно за мене, за съпругата ми и за детето ни и днес сме по–щастливи от всякога.“ Бащата на Ланс, който отначало искал Виктория да направи аборт, казва: „Изтръпваме при мисълта за това, че имаше голяма вероятност сега да не се радваме на своя скъпоценен син.“

Да разгледаме пак случая на Моника, която отказала да направи аборт, въпреки натиска от страна на майка си. Тя разказва: „Две седмици след като родих своя син, ме намериха Свидетелите на Йехова и разбрах как мога напълно да приведа живота си в хармония с Божиите закони. Не след дълго започнах да уча Лион на това колко е важно да бъде послушен на Бога и с времето той разви силна любов към Него. Днес той е Свидетел на Йехова и участва в пътуващата служба.“

Относно това, което направила майка му, Лион казва: „Като знам колко любов е изпитвала към мене и че ми е позволила да живея, въпреки натиска, на който е била подложена, искам да използвам живота си по най–добрия начин, така че да покажа признателността си към Бога за чудесния дар на живота.“

Много хора, които са научили какъв е Божият възглед за живота, могат да кажат, че не съжаляват за решението да запазят живота на детето си, което сега ценят толкова много. С преливащи от благодарност сърца те могат да кажат: „Ние не избрахме аборта!“

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 7]

След като видяла ехографско изображение на двумесечното си дете, Стефани веднага решила да го запази

(контурът е добавен)

[Снимка на страница 8]

Виктория и Ланс

[Снимка на страница 8]

Виктория и Бил заедно с Ланс и семейството му

[Снимка на страница 9]

Моника и синът ѝ Лион са много щастливи, че тя не се поддала на натиска да го абортира преди трийсет и шест години