Пловдив — съвременен град с древна история

ПУСНИ

Пловдив — съвременен град с древна история

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В БЪЛГАРИЯ

ПЛОВДИВ е по–стар от Рим, Картаген и Константинопол. Около 350 000 души живеят в този град, разположен на седем хълма в централната част на Южна България.

Достатъчно е само да се разходиш из древните улички на града, за да видиш безброй доказателства за неговото славно, но нелеко минало. Забелязват се както сгради, построени от траките, страховито племе, живяло стотици години преди нашата ера, така и гръцки колони, римски театри и турски минарета.

„Най–красивият от всички градове“

Археологическите открития в града и околностите му разкриват, че той е бил населяван много преди първото хилядолетие пр.н.е. Римският историк Амиан Марцелин писал, че още преди IV век пр.н.е. на мястото на днешния Пловдив съществувало укрепено тракийско селище, наречено Евмолпиада (Евмолпия). През 342 г. пр.н.е. то било завладяно от Филип II Македонски (бащата на Александър Велики), който сменил името на града на Филипопол.

Когато през 46 г. от н.е. превзели града, римляните го нарекли Тримонциум (трихълмие) и го направили столица на Тракия. Римляните искали на всяка цена да запазят господството си над града заради стратегическото място, на което бил разположен той. През него минавал Виа Диагоналис, главна пътна артерия на Балканите. Римляните построили в града стадион, амфитеатър (горната снимка), много бани и други характерни за този период сгради.

Писателят Лукиан от Самосата писал за красивите околности на града, разположен на три хълма, недалече от подножието на планината Родопи. (Виж блока „Градът на седемте тепета“ на 18 страница) В близост течала река Марица, а отпред се простирала Тракийската низина. Лукиан писал, че Тримонциум е „най–големият и най–красивият от всички градове“!

След залеза на Римската империя, през мрачното Средновековие, в района се заселили славянски племена. През следващите няколко века кръстоносците четири пъти нападали града, а през XIV век той попаднал в ръцете на османците. Те го нарекли Филибе и господството им над града продължило до 1878 г. В него и до днес се е запазила известната Джумая джамия, построена през тези векове, с нейното извисяващо се минаре и забележителния ѝ слънчев часовник.

Когато руснаците покорили турците през 1878 г., градът получил ново име — Пловдив. През 1892 г. в него се провело търговско изложение, което довело до подем в икономиката на града. След това той станал основно търговско средище в България. През Втората световна война нацистката армия за кратко време владеела над града, но била отблъсната от съветската армия през 1944 г. С разпадането на Съветския съюз през 1989 г. Пловдив се освободил от хватката на още една велика империя. Макар че някои от господарите на Пловдив в миналото може би искрено са желаели да допринесат за доброто на обществото, несъвършенството, бележещо всяко човешко управление, се оказало пречка пред техните усилия.

В Пловдив се чува „добрата новина“

През 1938 г. в Пловдив било основано и регистрирано сдружението „Наблюдателна кула“, което отговаряло за печатането и разпространението на Библии и библейска литература в страната. Въпреки опитите на комунистическото управление да ги спре, Свидетелите на Йехова продължили да споделят с жителите на Пловдив добрата новина за едно наближаващо съвършено небесно управление. (Матей 24:14) Някои пловдивчани откликнали на това послание и днес в Пловдив има над двеста души, които вярват в Бог Йехова и говорят на другите за него. Те съставляват двата сбора на Свидетелите на Йехова в града.

Повечето от Свидетелите на Йехова в Пловдив са българи. Но в съответствие с международната история на този град, сред тях има и представители на други националности, като например американци, англичани, италианци, канадци, молдовци и поляци. Всички заедно споделят със своите ближни надеждата за едно съвършено управление, при което не само жителите на Пловдив, но и хората по цялата земя ще живеят в безопасност, като „ще седят всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да ги плаши“. (Михей 4:4)

[Блок/Снимка на страница 18]

„ГРАДЪТ НА СЕДЕМТЕ ТЕПЕТА“

Посетителите в Пловдив днес може би трудно ще открият известните седем тепета, или хълма, на града. Преди около сто години едно от тях, Марковото тепе, било разрушено, за да може градът да бъде разширен. Но шест тепета все още мълчаливо свидетелстват за древното минало на Пловдив.

Посетителите лесно могат да различат три от тях — Бунарджик, Джендемтепе и Сахаттепе, наречено така от турците поради часовниковата кула, построена на този хълм. Другите три тепета съставляват самия Тримонциум (Трихълмието), както римляните нарекли Пловдив. Това са Джамбазтепе, най–голямото и най–високо тепе, Таксимтепе и Небеттепе, което на турски означава „Стражеви хълм“.

Разходката из Стария град връща гостите в миналото. От руините и стените на древния Филипопол тесни калдъръмени улички извеждат посетителя при римския амфитеатър, който се използва и днес. А по пътя, от двете страни на уличките, са разположени добре запазените възрожденски къщи.

[Източник]

[Карта на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

БЪЛГАРИЯ

СОФИЯ

Пловдив

[Информация за източника на снимката на страница 17]

ПРОБУДЕТЕ СЕ!