Искаш ли да се повозиш на рикша?

ВЕДНАГА щом пристигне в Дака, столицата на Бангладеш, посетителят забелязва нещо по–различно. Това е огромният брой велорикши, които ясно се открояват сред тълпите от хора. Те кръстосват улиците и алеите на града, превозвайки хора и стоки.

В Дака рикшите остават едно от най–разпространените превозни средства. Броят на регистрираните рикши е около осемдесет хиляди, но се смята, че в действителност много повече рикши се движат по улиците на града всеки ден. Не е чудно, че Дака дори бива наричана световната столица на рикшите!

Първите рикши

Ранни модели подвижни столове били използвани още по времето на френския крал Луи XIV (1638–1715 г.). Но за изобретател на първата рикша, теглена от човек, понякога се посочва Джонатан Гейбъл, американски мисионер, живял в Япония през седемдесетте години на XIX век. Говори се, че той създал едно невиждано дотогава превозно средство за болнавата си жена. На японски то било наречено „джинрикша“, или превозно средство, задвижвано от човешка сила. Оттук произлязла думата „рикша“. След време рикшите се разпространили из цяла Азия като евтино превозно средство. Когато посетил Япония през 1912 г., Чарлз Тейз Ръсел (на снимката вдясно), който пламенно ръководел дейността на Изследователите на Библията (както били наричани Свидетелите на Йехова по онова време), и онези, които го придружавали, се придвижвали из страната с рикши.

В края на трийсетте години на XX век в Дака се появили рикшите с три колела. За разлика от рикшите, теглени от човек с помощта на два пръта, прикрепени към превозното средство, те много приличат на голяма триколка. Водачът на рикшата сяда в предната ѝ част и върти педалите. С тези рикши пътниците и стоките можели да  бъдат превозвани на по–големи разстояния и с по–малко усилия в натовареното движение и по задръстените улици на града.

Украсяване на рикшите

Рикшите в Дака са украсени до последния сантиметър от тях. Откъде идва този обичай? Когато се появили в Дака, рикшите трябвало да се съревновават с коли, теглени от коне, наречени „томтом“, които също служели за превозване на пътници и стоки. Вероятно за да привлекат клиенти, водачите на рикши започнали да украсяват своите превозни средства. Украсяването на рикшите с рисунки и реклами се превърнало в изкуство.

Това изкуство на колела е наистина впечатляващо. Бангладешкият художествен критик Сайед Манзорул Ислам нарича рикшите в Дака „пътуващи художествени галерии“. Всеки сантиметър от тях е украсен с цветни шарки, фигури и рисунки. От двете им страни или от сгъваемия им сенник висят пискюли, сърма и мъниста.

Всеки художник има свой предпочитан стил и тема. Някои творби приличат на рекламни плакати със сцени от индийското или бангладешкото кино от миналото и настоящето. Други отразяват носталгията за селския бит и извънградските пейзажи, а понякога засягат социални и политически въпроси. Сред предпочитаните теми са животните, птиците, лова и живописните селски сцени.

През петдесетте години на XX век малко хора се занимавали с това изкуство. Днес между двеста и триста майстори създават такива уникални творби. Рикшите се сглобяват част по част в специални работилници, като частите често са направени от преработени материали. Например върху парче ламарина от варел с мазнина за готвене или от друг непотребен предмет, използвайки емайл, художникът създава многоцветни картини. Украсяването на рикшите е националното изкуство на Бангладеш. То има своя собствена идентичност и чар.

Водачът на рикшата

Както можеш да предположиш, животът на водачите на рикши не е лесен. Целият им ден минава в превозването на хора и тежки товари. Техни клиенти са домакини, ученици, търговци или купувачи със своите покупки. Често на рикшата се качват двама, трима или дори повече души наведнъж. Тя може да бъде използвана за превозването на чували с ориз, картофи, лук или подправки, които някой търговец ще продаде на пазара, и понякога пътникът сяда върху огромния куп със стоки. За един страничен наблюдател превозването на толкова тежки товари може да изглежда невъзможно. Но независимо дали под изгарящите слънчеви лъчи или под проливния дъжд, водачите на рикши смирено вършат работата си, без да се оплакват.

Повечето водачи на рикши идват в града от бедни селски райони, където е невъзможно да изхранват семействата си като земеделци. И тъй като не могат да си намерят по–добре платена работа, много от тях оставят семействата си, за да станат водачи на рикши. Въпреки че влагат всичката си сила в работата си, те печелят само по няколко долара на ден.

Уникално превозно средство

И днес в Дака рикшите продължават да бъдат широко използвани заради равния терен и безбройните улички и алеи, които затрудняват останалите превозни средства. Много хора смятат този щадящ околната среда начин на придвижване не само за полезен, но и за приятен.

В повечето азиатски страни обаче рикшите са „застрашени от изчезване“. Там поради желанието на местните жители да използват обществен транспорт и поради стремежа към модерен начин на живот, рикши се използват много рядко. Въпреки че мнозина смятат рикшите за отживелица, се полагат усилия те да бъдат запазени чрез подобряването на тяхната конструкция.

Ако посетиш Дака, ще имаш възможност да избираш между различни превозни средства — автобуси, таксита, мотоциклети, моторизирани рикши или многоцветни велорикши. Но пътуването по оживените улици на Дака с велорикша е незабравимо преживяване!

 [Снимка на цялата страница 23]