Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Над седемдесет години вярна служба за Бога

Над седемдесет години вярна служба за Бога

Над седемдесет години вярна служба за Бога

Разказано от Джоузефин Елайъс

„Не се безпокой — ми прошепна моят съпруг през решетките. — И да ме убият, и да ме освободят, ще остана верен на Йехова.“ Аз също бях решена да остана вярна на Бога. Това продължава да бъде моето желание и днес.

РОДЕНА съм през 1916 г. в Сукабуми, град в планинската област на Западна Ява (Индонезия). Родителите ми бяха заможни китайци, които живееха в голяма къща с прислужници. Имах петима братя, трима по–големи и двама по–малки. Аз бях единственото момиче в семейството и бях много палава. Катерех се по покривите на къщите и обичах да спортувам. Но имаше нещо, което много ме тревожеше.

Изпитвах страх при мисълта, че един ден може да горя в ада. Учителките ми казваха, че непослушните момичета отиват там. Тъй като бях непослушна, си мислех, че и аз ще попадна в ада. Години след това, докато учех в средното училище в град Джакарта (тогава Батавия), се разболях. Лекарят мислеше, че ще умра, затова хазяйката ми се опита да ме успокои, като ми каза, че скоро ще отида на небето. Но аз се страхувах, че съдбата ми е да отида в ада.

Майка ми Кан Нио и Додо, един от по–големите ми братя, веднага дойдоха в Джакарта, за да ме вземат. По пътя към къщи Додо ме попита: „Знаеш ли, че в Библията не се говори за ад?“

Попитах го откъде знае това. Тогава майка ми ми прочете стихове от Библията, според които мъртвите не съзнават нищо и ще бъдат възкресени. (Еклисиаст 9:5, 10; Йоан 5:28, 29) Двамата ми обясниха, че са научили това от Свидетелите на Йехова и ми дадоха една брошура, озаглавена „Къде са мъртвите?“ a. Започнах да я чета веднага. Още преди да се приберем, заявих: „Това е истината!“

Говоря с другите за вярата си

По това време семейството ми живееше в Бандунг, голям град в Западна Ява. Там постепенно се възстанових от болестта си. През март 1937 г. ни посети Клем Дешомп, Свидетел на Йехова от Австралия, който служеше в Джакарта. По време на неговото посещение заедно с майка ми и по–големите ми братя, Феликс, Додо и Пен, се покръстихме в символ на своето отдаване на Бога. След време по–малките ми братя, Хартанто и Юсак, както и баща ми Тан Гим Хок също станаха Свидетели на Йехова. b

След като се покръстихме, участвахме с Клем в специална деветдневна проповедна кампания. Той ни показа как да проповядваме с помощта на свидетелска карта, която съдържаше кратко библейско послание на три езика. Също така проповядвахме неофициално на роднини и приятели. Скоро нашата малка група в Бандунг стана вторият сбор в Индонезия.

По–късно през същата година семейството ни се премести в Джакарта, за да проповядва на китайското население там, което наброяваше 80 000 души. С майка ми и Феликс станахме целодневни християнски служители, или пионери. Аз проповядвах и в градовете Бандунг и Сурабая, както и на други места. Най–често проповядвах сама. Бях млада и силна и служех на Бога с голяма радост. Но на хоризонта се появиха тъмни облаци. Изглеждаше, че предстои война и скоро вярата ми щеше да бъде поставена на изпитание.

Изпитания по време на войната

През декември 1941 г. Азия потъна в хаоса на Втората световна война. Индонезия попадна под строгия контрол на японската имперска армия. Нашата основана на Библията литература беше забранена и не можехме да проповядваме свободно. Когато посещавах заинтересуваните хора в домовете им, носех дъска за шах, така че останалите да си мислят, че просто отивам да играя шах.

През 1943 г. се омъжих за Андре, смел пионер, чийто гръмък глас привличаше вниманието. Двамата заедно носехме нелегално библейска литература на Свидетелите на Йехова из целия остров Ява. Ако ни хванеха, щяха да ни измъчват и накрая да ни убият. На няколко пъти бяхме на косъм от това да ни заловят.

Веднъж докато се качвахме на влака в Сукабуми, ни спряха полицаи от страховитата Кемпейтаи (японската военна полиция). Носех забранена литература на дъното на чантата си.

— Какво носите в чантата? — попита един от полицаите.

— Дрехи — отговори Андре.

— А какво има под дрехите?

— Още дрехи.

— А какво има на дъното на чантата?

Затаих дъх и безгласно се помолих на Йехова.

— По–добре проверете сам — отговори Андре.

Помощникът на полицая бръкна в чантата. Изведнъж извика от болка и си дръпна ръката. Беше се убол на една карфица. Полицаят смутено ни нареди да затворим чантата и да се качим на влака.

При друго пътуване до Сукабуми полицаите разбраха, че съм Свидетелка на Йехова и ми наредиха да отида в главното им управление. Съпругът ми и брат ми Феликс дойдоха с мене. Андре пръв беше повикан за разпит. Полицаите изстрелвали въпросите си един след друг:

— Кои са Свидетелите на Йехова? Против японското правителство ли сте? Шпионин ли сте?

— Ние сме служители на Всемогъщия Бог и не вършим нищо лошо — отговорил Андре.

Главният офицер грабнал един самурайски меч от стената и го вдигнал високо.

— Ами ако те убия сега? — казал ядосано той.

Андре сложил главата си на бюрото и безгласно се помолил на Бога. След известно мълчание се чул силен смях.

— Много си смел! — казал офицерът.

След това освободиха Андре и повикаха мене и Феликс. Когато видя, че нашите показания съвпадат с тези на Андре, офицерът каза със силен глас:

— Не сте шпиони. Тръгвайте си!

Тримата се прибрахме вкъщи и радостно възхвалявахме Йехова. Изобщо не предполагахме, че съвсем скоро ще се сблъскаме с още по–сериозни изпитания.

Нови изпитания

Няколко месеца по–късно „лъжливи братя“ предадоха Андре и от Кемпейтаи го хвърлиха в затвора. (2 Коринтяни 11:26) Аз го посещавах там. Той беше много слаб и немощен. Беше оцелял благодарение на хранителните отпадъци, които събирал от канала, който минавал през килията му. Пазачите не бяха успели да пречупят лоялността му. Както споменах в началото, Андре ми прошепна през решетките: „Не се безпокой. И да ме убият, и да ме освободят, ще остана верен на Йехова. Могат да ме извадят от тук труп, но не и предател.“

След шест месеца в затвора Андре беше изправен пред Върховния съд в Джакарта. Семейството ни и приятелите ни изпълниха съдебната зала. Атмосферата беше напрегната.

— Защо не искате да служите в японската войска? — попита съдията.

— Аз съм войник на страната на Божието Царство, а един войник не може да служи в две войски едновременно — отговори Андре.

— Бихте ли убеждавали другите да отказват служба във войската? — попита съдията.

— Не, това е тяхно решение — каза Андре.

Андре продължи да говори в своя защита, като често цитираше от Библията. Това направи силно впечатление на съдията, който беше ревностен мюсюлманин.

— Нашите вярвания може да се различават, но не бих принуждавал никого да пренебрегва съвестта си — каза съдията. — Свободен сте.

В съдебната зала се чу въздишка на облекчение и сърцето ми подскочи от радост. Андре дойде при мене и ме хвана за ръката. Роднините ни и приятелите ни ни заобиколиха и развълнувано ни поздравяваха.

Известяваме истинската свобода

След края на Втората световна война в Индонезия започна революция срещу холандското колониално управление, която продължи четири години. Хиляди хора бяха убити и жителите на цели села избягаха от домовете си. Партизаните се опитваха да ни накарат да повтаряме техния боен вик „мердека“, което означава „свобода“. Но ние им казвахме, че сме неутрални в политическо отношение.

Въпреки размириците започнахме отново да проповядваме от къща на къща. Използвахме старите свидетелски карти и литературата, която бяхме запазили преди войната. През май 1948 г., когато размириците бяха утихнали, с Андре отново служихме като пионери, единствените в Индонезия. Три години по–късно с голяма радост посрещнахме в Джакарта четиринайсет Свидетели на Йехова, които бяха завършили Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“ в северната част на щата Ню Йорк (САЩ). Обучението, което получихме от тях, ни подготви да поемаме повече отговорности.

През юни 1952 г. с Андре бяхме назначени като специални пионери в град Семеранг (в централната част на Ява). Следващата година самите ние посетихме 22–ия клас на училището Гилеад. След завършването се върнахме в Индонезия и получихме назначение в град Купанг (о–в Тимор). След време служихме също в провинциите Южен Сулавеси и Западен Сулавеси. Там се сблъскахме с още изпитания на вярата ни.

Отново под забрана

През 1965 г. един опит за преврат доведе до смъртта на хиляди хора. Някои духовници от т.нар. християнство се включиха в борбата и обвиниха Свидетелите на Йехова, че са комунисти. За щастие властите не им повярваха. Духовенството обаче не спря да сипе клеветнически нападки върху Свидетелите на Йехова и в крайна сметка на 25 декември 1976 г. дейността ни беше забранена.

Скоро след обявяването на забраната прокурорът на град Манадо извика Андре в офиса си.

— Не знаете ли, че Свидетелите на Йехова са забранени? — попитал той.

— Да, знам — отговорил Андре.

— Готов ли сте да смените религията си?

Андре се привел напред и силно се ударил в гърдите.

— Можете да извадите сърцето ми, но не можете да ме накарате да сменя религията си — заявил гръмко той.

— Какво да запиша в протокола? — учудено попитал прокурорът.

— Запишете, че оставам Свидетел на Йехова и не съм направил нищо лошо — отговорил Андре.

— Ще трябва да конфискувам литературата ви — казал прокурорът.

Същата вечер няколко млади Свидетели на Йехова взеха литературата, която беше в къщата ни, и оставиха само празни кашони. Продължихме да проповядваме, като използвахме Библията. А прокурорът повече не ни обезпокои.

Прекрасен живот

След време двамата с Андре служихме като пионери в град Сурабая, на остров Ява и на остров Бангка (на югоизток от Суматра). През 1982 г. здравето на Андре се влоши и бяхме принудени да се върнем в Джакарта. През 2000 г. той почина на 85 години, като остана пламенен пионер до края на живота си. Една година по–късно забраната над дейността ни беше вдигната.

Какъв прекрасен живот имах! Сега съм на 93 години, от които над 70 прекарах в пионерската служба. Когато се покръстих през 1937 г., в Индонезия имаше само 25 Свидетели на Йехова, а днес те наброяват почти 22 000! Много се радвам, че имах дял в дейността, допринесла за този растеж. Но животът ми едва сега започва, защото искам вярно да служа на Бога вечно.

[Бележки под линия]

a Издадена от Свидетелите на Йехова, но вече спряна от печат.

b Цялото семейство остана вярно на Йехова. Джоузефин и Юсак, единствените живи членове на семейството, продължават пламенно да служат на Йехова в Джакарта.

[Текст в блока на страница 13]

„Аз съм войник на страната на Божието Царство, а един войник не може да служи в две войски едновременно“

[Текст в блока на страница 14]

„Можете да извадите сърцето ми, но не можете да ме накарате да сменя религията си“

[Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Местата, където сме живели и проповядвали

ИНДОНЕЗИЯ

Сулавеси

Манадо

Суматра

Бангка

Ява

ДЖАКАРТА

Сукабуми

Бандунг

Семаранг

Сурабая

Тимор

Купанг

[Снимка на страница 15]

С Андре през 70–те години на миналия век

[Снимки на страница 15]

Когато бях на 15 години, брошурата „Къде са мъртвите?“ ме убеди, че истината е в Библията