Колко е важно да проявяваме обичта си

„ПРЕГРЪЩАЙТЕ ги много!“ — казал един професор по детска психиатрия на жена, която за първи път станала майка, като родила близнаци. Тя го помолила за съвет относно най–добрия начин, по който да възпитава децата си. Професорът добавил: „Любовта и привързаността трябва да се проявяват по най–различни начини, например с прегръдки и целувки, с нежни думи, с разбиране, с радост, с щедрост, с прошка и когато е необходимо, с основателно поправяне. Никога не бива да си мислим, че децата ни знаят, че ги обичаме.“

Тифани Фийлд, която е директор на Института за изследване на усещането за допир към университета в Маями (Флорида, САЩ), изглежда е съгласна с горните препоръки. Тя казва, че „докосването е толкова важно за развитието и доброто състояние на детето, колкото са важни храната и физическите упражнения“.

А дали и възрастните се нуждаят от физически прояви на обич? Да. От своето проучване клиничният психолог Клод Стайнър стига до заключението, че насърчението с думи и действия е важно за нашето добро емоционално състояние, независимо от възрастта ни. Лора, която е медицинска сестра и се грижи за голяма група възрастни хора, казва: „Забелязала съм, че е много важно да изразяваш обичта си към възрастните. Когато се отнасяш любезно към тях и ги докосваш, печелиш доверието им и те с радост следват указанията ти. Освен това нежното отношение е проява на уважение към тяхното достойнство.“

Изразите на обич носят полза, както за този, който ги проявява, така и за онзи, който ги получава. Веднъж Исус Христос казал, че „повече щастие има в даването, отколкото в получаването“. (Деяния 20:35) Особено голяма радост носят проявите на обич към хора, които се чувстват притеснени, потиснати или несигурни. Много случаи, записани в Библията, показват как такива хора са получавали подобна помощ.

Представи си каква утеха вероятно изпитал ‘един обхванат от проказа мъж’, който бил отхвърлен от обществото, когато Исус Христос го докоснал състрадателно! (Лука 5:12, 13; Матей 8:1–3)

Помисли колко по–силен трябва да се е почувствал възрастният пророк Даниил, когато един Божи ангел го укрепил с насърчителни думи и го докоснал три пъти. Тези любещи жестове и укрепващите думи били точно това, от което се нуждаел Даниил, за да се възстанови от физическото и психическото изтощение. (Даниил 10:9–11, 15, 16, 18, 19)

Веднъж някои близки приятели на апостол Павел изминали петдесетте километра от Ефес до Милет, за да се срещнат с него. Тогава Павел им казал, че вероятно няма да го видят вече. Колко ли насърчен се почувствал апостолът, когато верните му приятели ‘го прегръщали и целували нежно’, за да се сбогуват с него! (Деяния 20:36, 37)

Както Библията, така и съвременните изследвания ни насърчават да проявяваме обичта си един към друг. Удовлетворяването на тази нужда носи полза във физическо и емоционално отношение. Ясно е, че искрените и подходящи изрази на обич не са само за децата.