Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Природата е била първа

Природата е била първа

Природата е била първа

„Попитай ... небесните птици и те ще ти кажат. ... Ръката на Йехова е извършила това.“ (Йов 12:7–9)

ИЗГЛЕЖДА всичко при птиците е замислено да им помага да летят. Например при полет осите на перата по крилата на птицата трябва да издържат цялата ѝ тежест. Как е възможно крилата да бъдат толкова леки и в същото време толкова силни? Можеш да разбереш това, като разрежеш оста на някое перо. Тя прилича на онова, което инженерите наричат „греда тип сандвич“. Оста има пореста сърцевина и плътна обвивка. Инженерите са изследвали осите на перата и днес гредите тип сандвич биват използвани в летателните апарати.

Костите на птиците също са замислени по удивителен начин. Повечето са кухи, а някои може да са подсилени от вътрешни подпори във форма, която инженерите наричат „греда на Уорън“. Любопитен е фактът, че крилата на космическата совалка са конструирани по подобен начин.

Пилотите балансират съвременните летателни апарати чрез няколко клапи по крилата и опашката. Но птиците използват около 48 мускула в крилата и рамената си, за да променят формата и движението на крилата си и на отделните пера, правейки това няколко пъти в секунда. Не е чудно, че конструкторите на летателни апарати завиждат на акробатичните способности на птиците!

Полетът, и особено излитането, изисква много енергия. Така че птиците имат нужда от мощен „реактивен двигател“. Птичето сърце бие по–бързо от сърцето на бозайник с подобни размери и обикновено е по–голямо и по–силно. Освен това белите дробове на птиците имат по–различен строеж от този на бозайниците и работят по–ефективно.

Колко е ефективен „двигателят“ на птицата? Ефективността на летателните апарати се измерва с това дали могат да излетят заредени с достатъчно гориво. Когато „Боинг 747“ излита за десетчасов полет, приблизително една трета от теглото му е гориво. Подобно на това един мигриращ вид дрозд може да загуби почти половината от телесното си тегло по време на десетчасов полет. Но когато лапландският крайбрежен бекас излита от Аляска към Нова Зеландия, над половината от телесното му тегло е мазнина. Удивително е, че той лети в продължение на около 190 часа (осем дни) без прекъсване. Никой летателен апарат, направен от хората, не може да постигне това.