Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Как да се справим с острата височинна болест?

Как да се справим с острата височинна болест?

Как да се справим с острата височинна болест?

„В Перу се издига една величествена планинска верига, наречена Париакака ... Когато изкачих Стъпалата, както наричат най–високата част от тази верига, почти веднага изпитах толкова силна болка, че направо ми се искаше да се хвърля от коня си на земята. Скоро последва конвулсивно гадене и повръщане, поради което си мислех, че ще [умра]. Мога да кажа, че ако това беше продължило дълго, вече щях да съм мъртъв, но то продължи само около три или четири часа, докато не слязохме в по–ниска част на планината, достигайки по–благоприятна надморска височина.“ (Хосе де Акоста, от книгата „Естествена и нравствена история на Индиите“)

КЪМ края на XVI век с испанския йезуит Хосе де Акоста се случило неприятното преживяване, описано по–горе, докато изкачвал Париакака в Перуанските Анди. По онова време подобни симптоми обикновено били приписвани на токсични изпарения от минералите в планините или на дъха на зли богове. Днес обаче знаем, че Акоста имал симптоми на остра височинна болест.

Острата височинна болест е реакция на тялото при ниската концентрация на кислород, характерна за големите надморски височини. Там барометричното налягане намалява и белите дробове поемат по–малко кислород. *

Симптомите на височинната болест често се появяват около четири часа след като човек се изкачи нависоко и може да продължат от един до четири дни. През този период малкото кислород в кръвта стимулира производството на повече червени кръвни клетки, което след време помага на кръвообращението да доставя повече кислород.

Но ако човек се изкачва на голяма надморска височина прекалено бързо или се подлага на голямо натоварване, преди да се е аклиматизирал, се отделя течност в белите дробове или около мозъка. Ако не бъдат взети мерки, това състояние може да бъде фатално.

Как да се предпазим от острата височинна болест

Туристите и планинарите са изпробвали много методи за предпазване от острата височинна болест или за нейното лечение. Някои от тях включват следните препоръки:

● Избягвай да се изкачваш на голяма надморска височина, ако страдаш от респираторно заболяване или анемия.

● Често за лечението на симптомите на височинната болест или за тяхното предотвратяване помагат някои медикаменти, като например диуретици, противовъзпалителни или други лекарствени средства. Консултирай се с личния си лекар.

● Най–добрият лек за тази болест е слизането на по–малка надморска височина. Ако е възможно, се погрижи да ти бъде топло, докато вървиш надолу, и когато стигнеш, си почини.

Някои от най–вдъхващите страхопочитание гледки са свързани с планините и планинските вериги по света. (Псалм 148:9, 13) Ако се изкачваш предпазливо, ще останеш здрав и ще се радваш на красотата на творенията.

[Бележка под линия]

^ абз. 4 Повечето хора могат да се изкачат на 2400 метра над морското равнище без никакви проблеми.

[Текст в блока на страница 20]

Симптомите често се появяват около четири часа след като човек се изкачи нависоко, и може да продължат от един до четири дни

[Текст в блока на страница 20]

Най–добрият лек е слизането на по–малка надморска височина