Религията ли е виновна?

ДЖОНАТАН СУИФТ, духовник и писател от началото на XVIII век, писал: „Има точно толкова религии, колкото да ни подтикват да мразим, но не достатъчно да ни накарат да се обичаме помежду си.“ Мнозина твърдят, че религията по–скоро разделя хората, отколкото ги обединява. Но не всички са на това мнение.

Например да разгледаме до какво заключение стигнала група изследователи от Отдела за мироопазване към университета „Брадфорд“ в Обединеното кралство. Тази група била назначена от „Бритиш бродкастинг корпорейшън“ да намери разумен отговор на въпроса дали религията допринася за мира, или за войната.

В публикуван доклад изследователите казали: „След като разгледахме историческите анализи на голям брой различни специалисти, установихме, че само няколко от войните, които са се водели през последните 100 години, са били на религиозна основа.“ Те обяснили, че някои войни, „за които често се казва в медиите, че са на религиозна основа, всъщност са войни, избухнали заради национализъм, освобождаване на територии или самозащита“.

Други обаче твърдят, че с действията и мълчанието си духовниците са одобрили и подкрепили много въоръжени конфликти, както личи от следните цитати.

● „Изглежда почти навсякъде религията има връзка с насилието. ... През последните години има религиозно насилие между консервативни християни в САЩ, между разгневени мюсулмани и евреи в Близкия изток, между индуси и мюсулмани в южната част на Азия и между местни религиозни общности в Африка и Индонезия. ... Хората, които са замесени в тези случаи, разчитат на религията да оформя тяхната политическа същност и да им служи като оправдание за отмъщение.“ („Божието име като оправдание — световният възход на религиозното насилие“)

● „Иронично е, че най–ужасните престъпления често се извършват сред силно религиозните народи. ... Многото религии не са успели да предотвратят броя на жестоките престъпления. ... Доказателствата ясно сочат, че ако човек иска да намери условия на живот, които са сигурни, почтени, подредени и ‘цивилизовани’, трябва да избягва местата, където хората са много религиозни.“ („Свещената война“)

● „Баптистите са по–познати с участието си във военни конфликти, отколкото със стремежа да допринасят за мира. ... Когато през XIX век въпросът за робството [в Америка] и други събития разделили религиозните вероизповедания, а после и народа, баптистите от Севера и Юга подкрепяли военните  действия сякаш са праведен кръстоносен поход и смятали, че Бог е на тяхна страна. Те също са свързвани с войните с Англия (1812 г.), Мексико (1845 г.) и Испания (1898 г.), като според тях целта на последните две била ‘да се донесе религиозна свобода на потиснатите народи и да се открие ново поле за мисионерска дейност’. Въпросът не е, че баптистите предпочитали войната пред мира, а че когато избухвала война, те я подкрепяли и участвали в нея.“ („Преглед и тълкуване — баптиски теологичен журнал“)

● „Историците са открили религиозна мотивация във войните през повечето епохи и сред почти всички народи в света, като тя обикновено се наблюдавала и при двете враждуващи страни. Древният вик ‘боговете са на наша страна’ бил от първите и най–вдъхновяващи възгласи, които подтиквали хората да влязат в битка.“ („Епохата на религиозните войни от 1000 до 1650 г. — енциклопедия на световните войни и цивилизацията“)

● „Религиозните водачи ... трябва сериозно да размишляват върху неуспеха си да осигурят по–ефективно ръководство и да подкрепят истинските и основни ценности на своята вяра. ... Вярно е, че всички религии се стремят към мир, но е под въпрос дали религията някога е успяла да го постигне.“ („Насилие в името на Бога — религията в период на конфликти“)

През историята духовниците от всички основни религии на т.нар. християнство — католицизъм, православие и протестантство — са осигурявали безброй свещеници и капелани, които да повдигат духа на войските и да се молят за умрелите и умиращите от двете страни на бойното поле. По този начин те са оправдавали кръвопролитията и са благославяли всички военни сили.

Вероятно някои все още може да твърдят, че религията не е виновна за войните. Но въпросът е дали религията някога е успявала в опитите си да обедини човечеството?

[Блок на страница 5]

„Вчера теологът Чарлс Итън, пастор от баптистката църква на „Мадисън Авеню“, съобщи от амвона, че къщата на енорията ще се превърне в място за набиране на мъже, които искат да постъпят в армията или във флота.

Той беше един от над десетте духовници в града, които всяка неделя сутрин изнасяха проповеди за война и подтикваха мъжете и жените да засвидетелстват лоялността си към народа и демокрацията, като при първа възможност подкрепят войната. Знамена украсяваха много църкви.“ (в. „Ню Йорк Таймс“, 16 април 1917 г.)