Защо някои хора прибягват до насилие?

ПОПИТАЛИ Хосеба, който живее в Испания, защо е станал член на терористична групировка. Той казал: „Потисничеството и несправедливостта, с които се сблъсквахме по онова време, бяха непоносими. В големия град Билбао, където живеех, полицията нахлуваше в домовете на хората, биеше ги и ги арестуваше.“

Хосеба продължил: „Една сутрин ме арестуваха, защото изразих мнението си относно подобни методи на полицията. Бях толкова ядосан, че исках да направя нещо, за да поправя ситуацията, дори ако се налагаше да прибягна до насилие.“

Потисничество и отмъщение

Макар че не оправдава насилието, Библията признава, че „потисничеството може да накара мъдрия да постъпва неразумно“. (Еклисиаст 7:7) Мнозина изпитват силен гняв, когато понасят несправедливо отношение заради своята раса, религия или националност.

Например Хафени, споменат в предишната статия, казал: „Отнеха несправедливо земята ни. Животните бранят територията си и затова изглеждаше естествено да се борим за земята и за правата си.“ В предсмъртното изявление на терорист самоубиец, публикувано след смъртта му, се казвало: „Докато не спрете да бомбардирате, да обгазявате, да хвърляте в затвора и да измъчвате народа ни, ние няма да спрем да се борим.“

Религиозни убеждения

Макар че обикновено подбудите на терористите не са религиозни, често именно религията е причина за действията им. Световно известен политик получил следния факс от говорителя на терористична групировка: „Не сме луди, нито сме алчни за власт. Ние служим на Бога и затова твърдо отстояваме позицията си.“

Относно религиозните убеждения Даниел Бенджамин и Стивън Саймън писали в книгата си „Векът на свещения терор“: „В свят, който става все по–религиозен, все повече вярващи както от основните  вероизповедания, така и от новите религии, смятат, че насилието трябва да бъде част от службата им на Бога.“ След като документирал няколко „внушителни терористични нападения по целия свят“, друг изследовател казал, че всички извършители вярват, че Бог оправдава техните действия и дори им нарежда какво да правят.

Много терористи обаче имат крайни възгледи, които не отговарят на ученията и ценностите на религията, към която принадлежат.

Дълбоко вкоренени чувства

Когато бил арестуван, Хосеба, споменат по–рано, понесъл много лошо отношение. Той казал: „Тяхната жестокост ме убеди, че омразата ми беше оправдана. Дори ако трябваше да умра, за да настъпят промени, смъртта ми нямаше да е напразна.“

Често онова, на което биват учени членовете на терористичните групировки, още повече ги подтиква да проявяват насилие. Хафени казал: „Докато бяхме в бежанските лагери, имахме събирания, на които ни учеха, че белите постоянно кроят планове как да подчинят чернокожите.“ Какъв бил резултатът?

Хафени добавил: „Усещах как омразата ми към белите расте. Не вярвах на никого от тях. Накрая повече не можех да издържам и смятах, че нашето поколение трябва да направи нещо.“

Изненадващо е, че въпреки твърдата си позиция, Хосеба и Хафени променили дълбоко вкоренените си чувства на омраза и недоверие. Какво успяло да стигне до ума и сърцето им? Следващата статия говори повече по този въпрос.

[Текст в блока на страница 6]

„Тяхната жестокост ме убеди, че омразата ми беше оправдана. Дори ако трябваше да умра, за да настъпят промени, смъртта ми нямаше да е напразна.“ (Хосеба)