Нещо по–ценно от кариерата

РАЗКАЗАНО ОТ МУРАТ ИБАТУЛИН

През 1987 г. Министерството на здравеопазването в Русия ме изпрати в Уганда (Африка). Бях сключил четиригодишен договор да работя като лекар там. Всъщност не исках да се връщам в Русия, а се надявах да натрупам опит, така че да мога да работя в страна, като Австралия, Канада или САЩ. Но до 1991 г. плановете ми се промениха и аз се върнах в Русия. Нека обясня защо.

РОДЕН съм през 1953 г. в град Казан, столицата на Република Татарстан в централната част на Русия. Родителите ми са татари, а повечето татари са мюсюлмани. Помня, че като дете съм виждал баба си и дядо си да коленичат и да се молят на Аллах. Техните деца, включително родителите ми, ни казваха да не ги притесняваме и да излизаме от стаята. Майка ми и баща ми се срамуваха от тях, защото бяха възприели комунистическите идеи и по онова време бяха атеисти.

Когато бях на четири години, се разболях от детски паралич по време на последната епидемия на тази болест в Съветския съюз. Спомените ми от детството са изпълнени с пътувания за прегледи до болници и санаториуми. Помня, че дядо се молеше да оздравея. Искаше ми се да съм здрав като другите деца и затова въпреки физическите си ограничения се занимавах с футбол, с хокей и с други спортове.

Като пораснах, развих желание да стана лекар. Тогава не бях нито религиозен, нито атеист, просто никога не мислех за Бога. Не бях съгласен с комунистическите възгледи и често спорех с баща си и с чичо си. Чичо ми изнасяше лекции по философия, а баща ми работеше към Комитета за държавна сигурност, познат като КГБ. Когато завърших медицина, целта ми беше да стана добър неврохирург и да се преместя в друга страна.

 В търсене на добър живот

През 1984 г. завърших докторската си дисертация за диагностика на мозъчни тумори. След това през 1987 г. бях изпратен в болница в Мулаго в Уганда. Преместих се в тази красива страна заедно със съпругата си Дилбар и децата ни Рустем и Алиса, които тогава бяха на седем и на четири години. Работата там беше тежка и се налагаше да правим операции на пациенти, заразени с ХИВ. Често пътувах до други клиники в страната, тъй като по онова време в Уганда имаше само двама неврохирурзи.

Един ден на павилион за книги в Уганда с Дилбар видяхме за първи път Библия на руски език. Купихме няколко екземпляра, които да изпратим на приятелите си в Съветския съюз, тъй като по онова време там беше почти невъзможно да се сдобиеш с Библия. Прочетохме няколко глави от нея, но ни беше толкова трудно да ги разберем, че скоро се отказахме.

В продължение на три години обаче посещавахме различни църкви в Уганда и се опитвахме да разберем вярванията на местните хора, както и какво осмисля живота им. Освен това реших да изучавам Корана на езика на оригинала. С Рустем дори започнахме уроци по арабски език. След няколко месеца можехме да водим обикновени разговори на арабски.

По същото време се запознахме с Хайнц и Мариане Вертхолц, които са съответно от Германия и Австрия. При първата ни среща изобщо не говорехме за религия. Бяхме като всички останали европейци, които се срещат в Африка. Попитахме ги защо са в Уганда и разбрахме, че са мисионери на Свидетелите на Йехова, които помагат на хората да изучават Библията.

Тогава си спомних, че по време на лекциите по философия в университета в Русия ни казваха, че Свидетелите са опасна секта, която принася деца в жертва и пие кръвта им. Споделих с Хайнц и Мариане това, тъй като не вярвах, че те биха одобрили подобни действия. С Дилбар получихме по един екземпляр от книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“ a и почти я прочетохме за няколко часа. Когато спрях да чета, попитах Дилбар какво мисли за книгата и тя отговори, че е много развълнувана. Казах ѝ, че се чувствам по същия начин.

След това нямахме търпение да говорим отново с Хайнц и Мариане. Когато се срещахме с тях, обсъждахме много теми. Всичко, което научавахме за Библията, докосваше сърцата ни още повече. Бяхме подтикнати да споделяме наученото с приятели и колеги. Сред тях бяха руският посланик, консулът на Русия, консулите на други страни, както и представител на Ватикана. Неговото изказване, че Старият завет е „само мит“, ни изненада.

Връщаме се в родината си

Месец преди да се върнем в Русия през 1991 г., с Дилбар решихме да станем Свидетели на Йехова. Възнамерявахме, като се върнем в Казан, да продължим да посещаваме събранията. Но за нещастие в продължение на три месеца не успяхме да открием нито Зала на Царството, нито наши събратя. Затова решихме да ходим от врата на врата, както правят Свидетелите на Йехова по целия свят, въпреки че бяхме само двамата. Така започнахме  да изучаваме Библията с няколко души, включително с една жена, която по–късно стана Свидетелка.

След това бяхме посетени от възрастен Свидетел, който беше получил адреса ни от Свидетелите в Уганда. Тогава започнахме да се събираме с група от 15 души, която провеждаше събрания в малък едностаен апартамент. Поддържахме връзка с Хайнц и Мариане, които дори ни посетиха в Казан. По–късно ние ги посетихме в България — следващата страна, в която бяха назначени и в която и до днес служат като мисионери.

Духовен растеж в родината ми

Използвам всяка възможност да говоря за библейските истини с колегите си от болниците, където работя в Русия. С времето мнозина откликнаха и станаха Свидетели на Йехова, включително някои от медицинските ми сътрудници. През 1992 г., година след като се бяхме върнали, групата Свидетели в Казан нарасна до 45 души, а през следващата година наброяваше повече от 100 души. Днес в Казан има седем сбора — пет руски, един татарски и един жестомимичен. Освен това има и други чуждоезични групи.

През 1993 г. посетих медицинска конференция в град Ню Йорк, където имах възможност да разгледам световната централа на Свидетелите на Йехова в Бруклин. Там се запознах с Лойд Бари, който помагаше в координирането на проповедната дейност по света. Макар че беше много зает, той отдели време, за да поговорим.

С него обсъдихме нуждата от библейски издания на татарски език. Няколко години по–късно в Русия беше сформиран екип, който да превежда литературата на татарски. Колко щастливи бяхме, че след време започнахме редовно да получаваме списанието „Стражева кула“, което е предназначено за изучаване на Библията! Скоро след това беше образуван татарски сбор.

Използваме безкръвни методи на лечение

Стремя се да спазвам моралните закони на Бога, включително заповедта в Деяния 15:20, където той нарежда на служителите си „да се въздържат ... от кръв“. В 29 стих се казва още, че те трябва ‘да се въздържат от жертвани на идоли неща, от кръв, от месо на удушено животно и от блудство’.

Затова, когато търсят медицинска помощ, Свидетелите на Йехова искат лекарите да се съобразяват с възгледа им относно безкръвните методи на лечение. За известно време работех с Комитет за връзка с болниците b на Свидетелите в Казан. През 1997 г., когато едногодишният Павел от град Новосибирск незабавно се нуждаеше от операция, майка му се обърна към нас за помощ. По това време в Русия имаше само няколко опитни лекари, които бяха склонни да извършват безкръвни операции. Съгласихме се да ѝ помогнем да намери лекар, който да използва алтернативни методи на лечение.

Скоро намерихме кардиологична клиника в Казан, чийто лекарски персонал се съгласи да оперира Павел. На 31 март 1997 г. лекарите извършиха успешна безкръвна операция, с която премахнаха сърдечния дефект, наречен „тетралогия на Фало“. На 3 април във вестник „Вечерная Казан“ пишеше: „Момченцето се чувства добре и повече  няма нужда от лекарства за сърце. ... Майката на малкия Павел може да си отдъхне за първи път от 11 месеца насам.“ За кратко време Павел се възстанови от операцията и направи първите си стъпки в коридора на болницата.

Днес Павел има добро здраве и води нормален живот. Той обича да плува, да се пързаля с кънки и да играе футбол. Павел е в осми клас и заедно с майка си се покланя на Бога, като част от сбора на Свидетелите на Йехова в град Новосибирск. След този случай лекарите от същата клиника успешно направиха безкръвни операции на няколко Свидетели на Йехова със сърдечни заболявания. Медицината в Татарстан продължава да напредва и днес често се извършват безкръвни операции.

Работата ми днес

Със съпругата ми, както и с други Свидетели, работим в клиника, която предлага високотехнологични методи на лечение на пациенти с неврологични и сърдечни заболявания. Участваме в различни операции, най–вече при хора, избрали безкръвни методи на лечение. Работя като неврорадиолог и постоянно следя развитието на неинвазивната безкръвна неврохирургия. Като преподавател в катедрата по неврология и неврохирургия в Казанския държавен медицински университет, изнасям лекции на студенти и лекари и се стремя да им помогна да разберат предимствата на безкръвната медицина. c

Съпругата ми работи заедно с мене в клиниката като ултразвуков специалист. Обичаме работата си, защото така можем да помагаме на другите. Но най–голямо щастие изпитваме, когато виждаме как библейските истини помагат на хората в духовно отношение. Радваме се да споделяме с тях Божието обещание, че скоро на земята „нито един жител няма да каже: ‘Болен съм’“. (Исаия 33:24)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 12]

Работя като лекар в Африка

[Снимка на страница 13]

Когато със съпругата ми започнахме да изучаваме Библията със Свидетелите на Йехова през 1990 г.

[Снимка на страница 14]

С Лойд Бари по време на посещение в Бруклин (Ню Йорк) през 1993 г.

[Снимка на страница 15]

Павел и майка му днес

[Снимка на страница 15]

На проповедна служба със съпругата ми Дилбар