Ибн Батута разкрива своя свят

ПРЕЗ 1325 г. млад мъж напуснал град Танжер (Мароко) и се отправил на първото от многобройните си пътешествия, които щели да го отведат до някои от най–отдалечените места на познатия по онова време свят, включително Индия, Индонезия, Китай, Мали, Персия, Русия, Сирия, Танзания, Турция и целия арабски свят. Този мъж бил Абу Абдаллах Ибн Батута. Той изминал около 120 700 километра — начинание, което нямало равно на себе си преди настъпването на ерата на парните машини.

Ибн Батута е наречен най–великия мюсюлмански пътешественик на Средновековието. Неговата биография, записана при последното му завръщане вкъщи след повече от 30 години пътуване, ни разкрива много аспекти от живота и културата през Средновековието, особено в ислямския свят.

Пътуване за поклонение в Мека

Ибн Батута напуснал Танжер, за да посети светите места и да участва в поклонението на мюсюлманите в град Мека, наречено „хадж“, което е задължително за всеки зрял мюсюлманин, който има физическата и финансовата възможност да пътува. Мека се намира на около 4800 километра източно от Танжер. Подобно на повечето поклонници, за своя безопасност Ибн Батута пътувал с кервани, за да достигне целта си.

Тъй като баща му бил кадия, или местен съдия, Ибн Батута получил най–доброто съдийско образование, което било на разположение в Танжер. Научавайки този факт, неговите спътници го назначили за съдия, за да разрешава споровете, възникнали по време на пътуването.

Към Александрия, Кайро и Горни Нил

Керванът пътувал по северното крайбрежие на Африка към Египет. Там Ибн Батута видял известния Александрийски фар, едно от чудесата на древния свят, който по онова време вече бил частично разрушен. Ибн Батута описва Кайро като град, „осеян с множество сгради, несравним по красота и разкош, където се срещат бедни и богати и където тълпите от хора прииждат като морските вълни“. Той много се възхищавал на корабите, градините, пазарите, религиозните постройки и на обичаите в този велик град. Когато бил в Египет, той търсел и придобивал покровителството на духовници, учени и други влиятелни личности.

От Кайро Ибн Батута се отправил по река Нил към Горен Египет, като по пътя се радвал на гостоприемството на религиозни мъже, манастири и на общежития и колежи,  които по онова време били обичайни за мюсюлманските градове и се поддържали от доброволни дарения. Той възнамерявал да прекоси пустинята до Червено море, да отплава към западната част на Арабия, след това да посети град Медина, където се намира джамията на пророк Мохамед, и после да отиде в Мека. Но тъй като бушувала война, той бил принуден да се върне в Кайро.

Дълго отклонение

Решен да стигне до Медина и Мека, Ибн Батута се отправил на север към град Газа, после към град Хеврон и след това към мястото, където се смятало, че са погребани Авраам, Исаак и Яков. На път за Йерусалим и за намиращия се там „Купол на скалата“ той спрял във Витлеем, където му направила впечатление дълбоката почит, която християните отдавали на родното място на Исус.

След това Ибн Батута отишъл на север в Дамаск, където учил при видни мюсюлмански учени и получил удостоверение за учител. Според него джамията на Омеядите, намираща се в града, била „най–величествената ... в света“. На местните пазари се продавали бижута, платове, канцеларски материали, книги и стъклени изделия. Имало и сергии с нотариуси, където „в присъствието на петима или шестима свидетели и пред упълномощено от кадията лице можело да се сключи брак“. Всъщност, докато бил в Дамаск, Ибн Батута се оженил. Неговата съпруга обаче била една от многото му жени и наложници, които се споменават за кратко в разказа му.

В Дамаск Ибн Батута се присъединил към други поклонници, пътуващи за Мека. По пътя групата се разположила на стан край водоем, където хората използвали биволска кожа, за да направят големи резервоари. От тях пътниците напоили своите камили и напълнили собствените си мехове, преди да прекосят пустинята. Най–накрая Ибн Батута пристигнал в Мека. Това било първото от общо седемте му пътувания за поклонение там. За разлика от повечето поклонници, които се прибрали вкъщи след извършването на ритуалите си, Ибн Батута се отправил към Багдад „само защото търсел приключения“, както казва един биограф.

Започва обширно пътуване

В Багдад, тогавашната столица на исляма, на Ибн Батута му направили впечатление обществените бани. Той отбелязал: „Във всички сгради има голям брой отделни бани, като в ъгъла на всяка от тях има също умивалник с две кранчета за топла и студена вода.“ Приятелски настроен генерал помогнал на младия мъж да се срещне със султан Абу Саид. Ибн Батута си тръгнал от срещата с ценни дарове — кон, ритуална одежда и препоръчително писмо с изисквания към управителя на Багдад да му осигури камили и провизии.

После, преди да се отправи към Арабия и Персийския залив, Ибн Батута минал през пристанищата Занзибар, Могадишу и Момбаса, разположени на източното крайбрежие на Африка. По–късно той описал хората, обичаите и продуктите, които видял, докато пътувал — разказал за гостоприемното отношение към търговците в Сомалия, дъвченето на бетелов орех и отглеждането на кокосови палми в Йемен, както и за гмуркането за перли в Персийския залив. След това Ибн Батута тръгнал към Индия по много обиколен път — пътувал през Египет, Сирия и Анатолия (Турция), прекосил Черно море, минал покрай северните брегове на Каспийско море и се отправил на юг към днешен Казахстан, Узбекистан, Афганистан и Пакистан.

От Индия до Китай

В Индия Ибн Батута осем години бил кадия при султана на Делхи. Тъй като знаел, че Ибн Батута обича да пътува, султанът го изпратил като посланик при монголския император на Китай Тогон Темур. След като пристигнел, той трябвало да даде на императора дипломатически подарък, който се състоял от „100 чистокръвни коня, 100 бели роби, 100 индуски момичета, които пеели и танцували, 1200 различни вида плат, златни и сребърни свещници и легени, брокатени одежди, шапки, колчани, мечове, ръкавици, украсени с перли, и 15 евнуси“.

На пристанището в Каликут в южната част на Индия Ибн Батута видял големи търговски кораби, наречени „джонки“, които също щели да пътуват до Китай. Корабите имали по 12 платна, направени от бамбук, а екипажите наброявали до 1000 души — 600 моряци  и 400 войници. Ибн Батута казал, че семействата на моряците живеели на корабите, където „[отглеждали] подправки, зеленчуци и джинджифил в дървени сандъци“.

Ибн Батута не успял да осъществи дипломатическото си пътуване до Китай, защото претърпял корабокрушение. Вместо това той започнал да работи при мюсюлмански владетел на Малдивските острови и бил първият човек, който описал местните обичаи. По–късно той отишъл в Китай, но сред всичко, което му харесало там, имало и неща, които били в разрез с религиозните му убеждения. Малкото информация, която Ибн Батута записал за Китай, кара някои да мислят, че той не е пътувал толкова много, колкото твърди. Може би е стигнал само до пристанища в южната част на Китай.

Мъка по пътя към дома

Когато се върнал в Дамаск, Ибн Батута научил, че един от синовете му, който бил оставил там преди повече от 20 години, е мъртъв от 12 години, а собственият му баща, който живял в Танжер, бил починал преди 15 години. Годината била 1348 и „Черната смърт“ върлувала из Близкия изток. Всъщност Ибн Батута записал, че в Кайро всеки ден умирали по 21 000 души!

Година по–късно 45–годишният пътешественик пристигнал в Мароко, където научил, че само преди няколко месеца майка му била починала от чума. Когато напуснал дома, той бил на 21 години. Успял ли за 24 години да задоволи жаждата си за приключения? Очевидно не, защото малко след това се отправил към Испания. Три години по–късно Ибн Батута предприел последното си пътуване, което го отвело до река Нигер и Тимбукту — град в африканската страна, позната днес като Мали.

Заповед да напише биографията си

След като разбрал за пътешествията на Ибн Батута, султанът на Фес (Мароко) му заповядал да подготви писмен разказ за всички в двореца, като му осигурил секретар на име Ибн Джузай. Завършеният труд не бил много разпространен на арабски, а превеждането му на западни езици започнало едва след като разказът бил преоткрит от европейски учени през XIX век.

Ибн Джузай описал повествованието като съкратен вариант на всичко, което Ибн Батута бил разказал за пътешествията си, но секретарят очевидно си позволил да направи някои промени в текста. Въпреки това този разказ хвърля светлина върху живота, търговията, обичаите, религията и политиката в страните, които Ибн Батута посетил, и особено в страните от ислямския свят през Средновековието.

[Снимка на страница 14]

Рисунка от XIII век на Ал–Уасити, която изобразява мюсюлмани, участващи в хадж

[Източник]

Scala/White Images/Art Resource NY

[Снимка на страница 16]

„Каталонски атлас“ от 1375 г., показващ част от местата, посетени от Ибн Батута

[Източник]

Snark/Art Resource NY