Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Могат ли да бъдат спасени от изчезване?

Могат ли да бъдат спасени от изчезване?

Могат ли да бъдат спасени от изчезване?

ПРЕЗ 2002 г. от ООН заявиха, че целта им е до края на десетилетието да бъде намален броят на застрашените от изчезване видове и на увредените екосистеми. Ето защо 2010 г. беше обявена за Международна година на биоразнообразието.

За съжаление, когато настъпи 2010 г., стана ясно, че тази цел няма да бъде постигната. От Би Би Си съобщиха следното: „В резултат на човешката дейност темповете на изчезване на някои видове са 1000 пъти по–високи от естествените.“ Във вестник „Ню Зийланд Хералд“ беше направено още по–конкретно изказване: „Всеки пети вид растения, всеки пети вид бозайници, всеки седми вид птици и всеки трети вид земноводни са застрашени от изчезване.“ Можем да разберем отчасти проблема, ако разгледаме какво се е случило през вековете в Нова Зеландия.

Биоразнообразие в Нова Зеландия

Преди заселването на хората в Нова Зеландия екосистемите били в много добро състояние. Първите заселници обаче взели със себе си видове, които оказали отрицателно влияние върху местната растителност и животински свят. Например маорите пренесли през Тихия океан кучета и вероятно полинезийски плъхове, които били използвани за храна.

След това през XVII и XVIII век с идването на европейците в страната се появили черни плъхове, мишки и питомни котки, които бързо станали диви. Също така европейците донесли кози, прасета и елени, които им служели за храна. През XIX век те внесли четкоопашатия посум и заека заради месото и кожата им, без обаче да помислят какво влияние ще окажат тези животни върху дърветата, птиците и растителността.

До 60–те години на XIX век популацията на зайците се увеличила дотолкова, че в Нова Зеландия бил внесен хермелинът. Хермелините обаче започнали да се хранят предимно с по–бавните и по–уязвими местни видове птици. Впоследствие популацията на зайците продължила да нараства.

Днес според Службата за защита на природата в Нова Зеландия в резултат на влиянието на тези вредители 9 от 10 излюпени в естествена среда птици киви не доживяват до 1 година. Освен това много видове вече са напълно изчезнали — над 40 вида птици, 3 вида жаби, 1 вид прилепи и поне 3 вида гущери, както и много видове насекоми. Съществуването на повече от половината от 5819 местни растения и животни е изложено на риск, като така дивата природа в Нова Зеландия е сред най–застрашените от изчезване на планетата.

Положителни резултати

Държавни агенции полагат усилия да спрат вноса на растителни и животински видове, които могат да нанесат вреда на местните видове. Освен това Службата за защита на природата в Нова Зеландия е постигнала успех в борбата с вредителите, особено на островите. Създадени са и природни резервати.

Един от възстановените острови е Тиритири Матанги, разположен срещу окландския полуостров Уангапараоа. През 1993 г. плъховете на острова били унищожени и били засадени 280 000 дървета. Сега районът е охраняван резерват, в който посетителите могат да се наслаждават на местни видове птици, чиито популации са били възстановени. Някои от тях са седлогръбката, султанската кокошка, северното кокако, новозеландското орехче стрелче и хихито. Тъй като обитават среда, където няма хищници, тези красиви птици често може да бъдат наблюдавани отблизо.

През 2003 г. след две години борба с вредителите беше съобщено, че на субантарктическия остров Кембъл няма плъхове. Оттогава насам местната растителност се възобновява и морските птици се завръщат. Дори популацията на рядък местен вид патица е възстановена.

Наскоро започна голям проект за възстановяването на природата на островите Рангитото и Мотутапу, както и на окландския залив Хаураки. Целта на този проект е да се защити най–голямата в света гора Метросидерос и да се подпомогне развитието на местни животински видове. След премахването на някои вредители, като диви котки, зайци, хермелини, таралежи, сиви и черни плъхове и мишки, на островите може да се срещнат изчезналите преди век птици червеночел какарики и макомако.

Тези примери показват какви усилия са необходими, за да се възстановят застрашените от изчезване видове и да се поправят грешките, допуснати в миналото. Особено природолюбителите могат с нетърпение да очакват изпълнението на обещанието на „Твореца на небето и земята“, Йехова Бог, че ще сложи край на вредите, нанасяни от хората върху дивата природа. (Псалм 115:15; Откровение 21:5)

[Текст в блока на страница 25]

Днес 9 от 10 птици киви не доживяват до 1 година

[Блок на страница 26]

МЪДРО ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕСУРСИТЕ

Сред предизвикателствата, с които се сблъскват природозащитниците по цял свят, е увеличаващият се брой на застрашените видове и в същото време ограничените ресурси. За решаването на този проблем се използва метод, подобен на принципа на приоритетното лечение в спешните отделения в болниците по света. Целта е ресурсите да се използват за постигането на най–добри резултати, като се имат предвид фактори като: (1) колко ценен е биологичният вид или местообитанието му, (2) какви са шансовете за успех на определеното действие и (3) какви са разходите. Въпреки че не всички са съгласни с този метод, защитниците му твърдят, че чрез него най–ефективно се използват ограничените ресурси, тъй като те се насочват към области, в които могат да се постигнат най–добри резултати.

[Карта на страница 26]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

НОВА ЗЕЛАНДИЯ

Залив Хаураки

о. Тиритири Матанги

Рангитото и Мотутапу

о. Кембъл

[Снимка на страница 25]

Птица киви

[Източник]

© S Sailer/A Sailer/age fotostock

[Снимка на страница 27]

Султанска кокошка на остров Тиритири Матанги

[Снимка на страница 27]

Остров Кембъл

[Информация за източници на снимките на страница 27]

Султанска кокошка: © FLPA/Terry Whittaker/age fotostock; остров Кембъл: © Frans Lanting/CORBIS