Истинското общуване означава между родителите и децата да има размяна на мисли и чувства.

Общуването може да стане особено трудно, когато децата навлязат в пубертета. Както пише в една книга, доскоро „сякаш са те пускали зад кулисите. А сега в най–добрия случай седиш в публиката, и то вероятно не на най–хубавото място“. (Breaking the Code) Макар и да не изглежда така, именно когато това стане, децата имат най–голяма нужда от общуване.

Съобразявай се с детето си. Бъди готов да говорите дори късно вечерта.

„Може би ти е на езика да кажеш ‘Сега ли реши да говорим? Нали бяхме заедно цял ден?’. Но как може да се оплакваме, че децата ни искат да говорят с нас? Не е ли това желанието на всеки родител?“ (Лиза)

„Обичам да си лягам навреме, но някои от най–хубавите разговори с децата ми са били след полунощ.“ (Хърбърт)

БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Нека никой не търси своята полза, но ползата на другия.“ (1 Коринтяни 10:24)

Не се разсейвай. Един баща признава: „Понякога се улавям, че мисля за други неща, докато децата ми говорят. Но те определено го усещат!“

Ако и при тебе е така, изключи телевизора и остави всички устройства. Съсредоточи се върху думите на детето си и се отнеси с уважение към притеснението му, независимо колко дребно изглежда.

„Трябва да уверяваме децата си, че чувствата им са важни за нас. Иначе те ще ги премълчават или ще търсят помощ другаде.“ (Маранда)

„Не реагирай прекалено силно, дори и мисленето на детето ти да е напълно погрешно.“ (Антъни)

БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Внимавайте как слушате.“ (Лука 8:18)

Възползвай се от различни ситуации. Понякога децата се отпускат да говорят, когато не седят лице в лице с родителя.

„Ние често разговаряме, докато се возим в колата, където седим един до друг, а не един срещу друг. Това наистина е ползотворно.“ (Никол)

Непринудени разговори може да се водят и по време на хранене.

„На вечеря всеки разказва най–лошото и най–хубавото, което му се е случило през деня. Това ни сплотява и ни напомня, че няма нужда да се борим с проблемите сами.“ (Робин)

БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, а бавен да говори.“ (Яков 1:19)