КАКВО хубаво момченце, нали? То се казва Самуил. Човекът, който е поставил ръка на главата му, е първосвещеникът на Израил, Илий. А тези, които са довели Самуил при Илий, са баща му Елкана и майка му Анна.

Самуил е само на четири или пет години. Но той ще живее вече тук, в скинията на Йехова, с Илий и другите свещеници. Защо Елкана и Анна дават такова малко дете като Самуил да служи на Йехова в скинията? Нека узнаем.

Само няколко години преди това на Анна ѝ било много мъчно, защото не можела да си има бебе. А тя много, много искала да си има. И един ден, когато посетила скинията на Йехова, тя се помолила: „О, Йехова, не ме забравяй! Обещавам, че ако ми дадеш син, ще го дам да ти служи през целия си живот.“

Йехова отговорил на молитвата на Анна и след по–малко от година тя родила Самуил. Анна много обикнала момченцето и още от съвсем малко започнала да го учи за Йехова. Тя казала на съпруга си: „Щом Самуил порасне дотолкова, че да не е необходимо да го кърмя, ще го заведа в скинията да служи там на Йехова.“

И ето, на картината виждаме как Анна и Елкана са довели момченцето. И понеже Самуил бил възпитан така добре от родителите си, той се радвал, че ще може да служи на Йехова в неговия шатър. Всяка година Анна и Елкана идвали да се поклонят в този специален шатър и да посетят своето момченце. И всяка година Анна донасяла нова дреха без ръкави, която тя ушивала за Самуил.

Годините минавали и Самуил продължавал да служи в скинията на Йехова, и както Йехова, така и народът го обичали. Но синовете на първосвещеника Илий, Офний и Финеес, не били добри. Те правели много лоши неща, а подвеждали и другите да не се подчиняват на Йехова. Илий би трябвало да ги отстрани от длъжността им на свещеници, но той не направил това.

Младият Самуил не позволил нито едно от лошите неща, които ставали около скинията, да го спре от службата му на Йехова. Но поради това, че толкова малко хора истински обичали Йехова, минало доста време, откакто Йехова за последен път говорил на някой човек. Когато Самуил пораснал малко повече, ето какво се случило:

Самуил спял в скинията, но го събудил един глас. Той отговорил: „Тук съм!“ Станал, затичал се при Илий и му казал: „Ето ме. Защо ме викаш?“

Но Илий отвърнал: „Аз не съм те викал, върни се да си легнеш.“ И Самуил се върнал в леглото.

После се чуло второ повикване: „Самуиле!“ Самуил станал и пак се затичал при Илий. „Ти ме повика, ето ме“ — казал той. Но Илий отвърнал: „Не съм те викал, синко. Иди пак да си легнеш.“ И Самуил се върнал в леглото.

„Самуиле!“ — извикал гласът за трети път. Самуил изтичал при Илий. „Ето ме, този път сигурно ти ме викаш“ — казал той. Тогава Илий разбрал, че гласът трябва да е на Йехова. Затова казал на Самуил: „Иди и си легни още веднъж. И ако той пак те повика, трябва да кажеш: ‘Говорѝ, Йехова, твоят служител слуша.’“

Самуил така и отговорил, когато Йехова повикал отново. Тогава Йехова казал на Самуил, че се готви да накаже Илий и синовете му. По–късно Офний и Финеес загинали в битка с филистимците, а когато Илий научил какво се случило, паднал в безсъзнание на земята, счупил си врата и също умрял. Така думата на Йехова се изпълнила.

Самуил пораснал и станал последният съдия на Израил. Когато остарял, народът го помолил: „Избери цар да ни управлява.“ Самуил не искал да прави това, защото всъщност Йехова бил техният цар. Но Йехова му казал да послуша народа.