Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Борбата на Библията за оцеляване

Борбата на Библията за оцеляване

Глава 2

Борбата на Библията за оцеляване

Съществуват много нишки от доказателства за това, че Библията наистина е Божието Слово. Всяка нишка е здрава и сама, но когато са взети всички заедно, те са неразкъсваеми. В тази и в следващата глава ще разгледаме само една нишка от доказателства — историята на Библията като книга. Истината е, че оцеляването на тази забележителна книга до днес е просто чудо. Ето фактите, убеди се лично в това.

1. Кои са някои подробности относно Библията?

БИБЛИЯТА е нещо повече от книга. Тя е богата библиотека от 66 книги, някои от които са кратки, а други — доста дълги. Те съдържат закони, пророчества, история, поезия, наставления и много други неща. Първите 39 от тези книги били написани векове преди раждането на Христос — главно на еврейски език — от верни юдеи, или израилтяни. Тази част често бива наричана Стария завет. Последните 27 книги били написани на гръцки от християни и са общоизвестни като Новия завет. Според доказателствата от самата Библия и според най–древните традиции, тези 66 книги били написани за период от около 1600 години, започнал по времето, когато Египет бил световна сила, и завършил, когато Рим бил господар на света.

Само Библията оцеляла

2. (а) Каква била ситуацията на Израил, когато започнало писането на Библията? (б) Кои били някои други писмени произведения, произхождащи от същия период?

2 Преди повече от 3000 години, когато започнало писането на Библията, Израил бил един малък народ измежду многото народи в Средния изток. Йехова бил Богът на Израил, докато околните народи се покланяли на смайващо множество от най–различни божества. През този период от време израилтяните не били единствените, които притежавали религиозна книжнина. Другите народи също имали писмени произведения, в които отразявали религията си и общонародните си ценности. Например, вероятно били много известни акадската легенда за Гилгамеш от Месопотамия и епосите от Рас Шамра, написани на угаритски (език, който бил говорен в района на днешна северна Сирия). Богатата литература от тази епоха включвала също и произведения като „Поученията на Ипувер“ и „Пророчеството на Неферти“, написани на египетски език, химни на различни божества на шумерски и пророчески изказвания на акадски1.

3. Какво бележи Библията като по–различна от другата религиозна книжнина, създадена в Средния изток по същото време?

3 Но всички тези произведения от Средния изток имали една и съща участ. Те били забравени и дори и езиците, на които били написани, изчезнали. И едва в днешно време археолози и филолози научиха за тяхното съществуване и разбраха как да ги разчитат. От друга страна, първите писани книги на еврейската Библия са оцелели чак до наше време и все още се четат от много хора. Понякога учените твърдят, че еврейските книги на Библията били извлечени по някакъв начин от тези древни литературни творби. Но фактът, че толкова голяма част от онази литература е забравена, докато еврейската Библия е оцеляла, бележи Библията като значително по–различна книга.

Пазители на Словото

4. Какви сериозни проблеми на израилтяните сякаш поставили оцеляването на Библията под въпрос?

4 Но трябва да кажем ясно, че от човешка гледна точка оцеляването на Библията съвсем не било нещо предрешено. Общностите, които я записали, понесли такива трудни изпитания и жестоко преследване, че оцеляването ѝ чак до наше време е наистина забележително. В годините преди Христос юдеите, които записали Еврейските писания (Старият завет), принадлежали към един сравнително малък народ. Те живели несигурно между могъщи политически държави, които се борели помежду си за надмощие. Израил трябвало да се бори за живота си срещу редица народи — филистимци, моавци, амонци и едомци. През един период, когато евреите били разделени на две царства, жестоката Асирия на практика унищожила напълно северното царство, докато вавилонците съсипали южното царство, като взели народа му в плен, от който след 70 години се завърнал само един малък остатък.

5, 6. Какви опити, заплашващи самото съществуване на евреите като отделен народ, били правени?

5 Дори има сведения за опити за геноцид срещу израилтяните. В дните на Моисей фараонът заповядал всички техни новородени бебета момченца да бъдат убивани. Ако тази заповед била спазвана, еврейският народ щял да бъде изтребен. (Изход 1:15–22) Много по–късно в историята, когато евреите били под персийско господство, техните врагове направили заговор да прокарат закон, целящ да ги унищожи. (Естир 3:1–15) Заговорът се провалил и това се чества и до днес на юдейския празник Пурим.

6 Доста след това, по времето, когато юдеите били под властта на Сирия, цар Антиох IV положил големи усилия да ги елинизира, като ги принуждавал да следват гръцките обичаи и да се покланят на гръцките богове. Той също не успял. Вместо да бъдат унищожени или претопени от друг народ, юдеите оцелели, докато повечето други национални групи около тях изчезнали от световната сцена. И Еврейските писания на Библията оцелели заедно с тях.

7, 8. Как оцеляването на Библията било заплашено от гоненията срещу християните?

7 Християните, които записали втората част от Библията (Новият завет), също били преследвани. Техният водач, Исус, бил убит като обикновен престъпник. В дните след смъртта му юдейските власти в Палестина се опитали да ги потиснат. Когато християнството се разпространило из другите страни, юдеите гонели християните и се опитвали да пречат на мисионерската им дейност. — Деяния 5:27, 28; 7:58–60; 11:19–21; 13:45; 14:19; 18:5, 6.

8 По времето на император Нерон първоначално толерантната нагласа на римските власти се променила. Тацитсе хвали с „най–подбраните мъчения“, на които били подложени християните от този зъл император, и от Нероновото време нататък да бъдеш християнин било престъпление, наказвано със смърт. През 303 г. император Диоклетиандействал директно срещу Библията. В усилията си да унищожи напълно християнството той наредил всички християнски Библии да бъдат изгорени.

9. Какво щяло да стане, ако атаките, целящи унищожението на юдеите и християните, били успешни?

9 Тези атаки на потисничество и геноцид били истинска заплаха за оцеляването на Библията. Ако юдеите били постигнати от участта на филистимците и моавците или ако усилията първо на юдейските, а след това и на римските власти да потъпчат християнството били успели, то кой щял да напише и да съхрани Библията? За щастие пазителите на Библията — първо юдеите, а след това християните — не били изтрити от лицето на земята и Библията оцеляла. Но имало и друга сериозна заплаха, ако не за оцеляването на Библията, то най–малкото за нейната истинност.

Неточни преписи

10. Как била запазена Библията в началото?

10 Много от споменатите вече древни произведения, които впоследствие били забравени, били издялани на камък или отпечатани на трайни глинени плочки. С Библията не било така. Първоначално тя била писана на папирус или пергамент — много по–нетрайни материали. Така че ръкописите на първоначалните писатели изчезнали преди много, много време. Тогава как била запазена Библията? Огромен брой преписи били правени старателно на ръка. Това бил нормалният начин за направата на книга, преди да бъде изобретено печатането.

11. Какво се случва неизбежно, когато ръкописи са преписвани на ръка?

11 Но при преписването на ръка съществува една опасност. Сър Фредерик Кениън4, прочутият археолог и сътрудник на Британския музей, обяснява каква е тя: „Още не съществуват човешка ръка и мозък, които да могат да препишат цяло едно дълго произведение, без да допуснат нито една грешка. ... Нямало начин там да не се промъкнат грешки.“ Щом в ръкописа се промъкнела грешка, тя била повтаряна, когато този ръкопис бил използван като основа за нови преписи. Когато през дълъг период от време били правени много преписи, в тях се промъквали многобройни човешки грешки.

12, 13. Кой поел задължението да съхрани текста на Еврейските писания?

12 Като се има предвид огромният брой направени преписи на Библията, тогава как можем да знаем, че процесът на преписване не я е променил до неузнаваемост? Добре, нека видим как стои въпросът с еврейската Библия, или Старият завет. През втората половина на шести век пр.н.е., когато юдеите се върнали от вавилонски плен, група еврейски учени мъже, известни като соферими, или книжници, поели в свои ръце грижата за текста на еврейската Библия и имали задължението да правят преписи на тези Писания за използване в индивидуалното и публичното поклонение. Те били водени от възвишени принципи професионалисти и тяхната работа била с много високо качество.

13 От седми до десети век през нашата ера наследници на соферимите били масоретите. Тяхното название произлиза от еврейската дума за предание и по същество те също били книжници, натоварени със задачата да съхранят традиционния еврейски текст. Масоретите били изключително старателни. Например, книжникът трябвало да използва надлежно одобрен екземпляр като водещ текст, от който да преписва, и не му било разрешено да пише по памет. Той трябвало да провери всяка буква, преди да я напише5. Професор Норман К. Готвалдсъобщава: „Нещо от старателността, с която те изпълнявали задълженията си, може да бъде видяно в равинското изискване всички нови ръкописи да бъдат проверени още веднъж след изготвянето им и погрешните преписи да бъдат незабавно унищожени.“

14. Какво откритие даде възможност да се потвърди точността при предаването на библейския текст от соферимите и масоретите?

14 Колко точно соферимите и масоретите предали текста? До 1947 г. беше трудно да се отговори на този въпрос, тъй като най–ранните пълни еврейски ръкописи били от десети век от нашата ера. Но през 1947 г. в пещерите край Мъртво море бяха намерени много древни фрагменти от ръкописи, включващи части от някои книги на Еврейските писания. Редица фрагменти дори датираха от времето преди Христос. Учените сравниха тези текстове със съществуващите еврейски ръкописи, за да потвърдят точността на преписването на текста. Какъв беше резултатът от това сравнение?

15. (а) Какъв бил резултатът от сравняването на ръкописа на Исаия, намерен сред свитъците от Мъртво море, с масоретския текст? (б) Какъв извод трябва да направим от факта, че някои ръкописи, намерени край Мъртво море, съдържат известно количество различия в текста? (Виж бележката под линия.)

15 Една от най–древните книги, които бяха открити, беше пълният текст на книгата Исаия и сходството ѝ с текста на масоретската Библия, с която разполагаме днес, е направо поразително. Професор Милър Бъроуспише: „Много от различията между [наскоро открития] свитък на Исаия от манастира „Свети Марко“ и масоретския текст могат да бъдат обяснени като грешки при преписването. Като изключим тях, е налице забележително цялостно съгласие с текста, намиращ се в средновековните ръкописи. Това сходство с толкова по–древен ръкопис дава вдъхващо увереност свидетелство относно общата точност на традиционно приетия текст.“ Бъроус добавя: „Направо е за чудене как за хиляда години текстът е претърпял толкова незначителни промени *.“

16, 17. (а) Защо можем да бъдем сигурни, че текстът на Християнските гръцки писания е истинският? (б) Какво засвидетелствал сър Фредерик Кениън относно текста на Гръцките писания?

16 Що се отнася до тази част от Библията, която е писана на гръцки и от християни — т.нар. Нов завет, нейните преписвачи били по–скоро надарени любители, отколкото високо образовани професионалисти като соферимите. Но тъй като работели под заплахата от наказание от страна на властите, те гледали много сериозно на работата си. Две неща ни уверяват, че днес разполагаме с текст, който в същината си е същият като онзи, който излязъл изпод перото на писателите на оригинала. Първо, ние разполагаме с ръкописи, които датират от време, много по–близо до първоначалното написване, отколкото в случая на онази част от Библията, която е на еврейски. Да, един фрагмент от евангелието на Йоан е от първата половина на втори век, по–малко от петдесет години го делят от времето, когато Йоан вероятно писал евангелието си. Второ, огромният брой ръкописи, които са достигнали до нас, осигурява внушително доказателство за истинността на текста.

17 Относно това сър Фредерик Кениън10 свидетелства: „Може да се заяви напълно категорично, че в същината си текстът на Библията е извън съмнение. Това важи особено за Новия завет. Броят на ръкописите на Новия завет, на ранните преводи от него и на цитатите от него в писанията на най–ранните църковни писатели е толкова голям, че е практически сигурно, че истинското звучене на всеки един предизвикващ съмнение откъс е запазено в един или друг от тези древни авторитети. За никоя друга древна книга на света не може да бъде казано същото.“

Хората и техните езици

18, 19. Как станало така, че Библията не била ограничена само до езиците, на които била написана първоначално?

18 В крайна сметка езиците, на които била написана първоначално Библията, също били пречка за нейното оцеляване. Първите 39 книги били писани главно на еврейски, езикът на израилтяните. Но еврейският не бил от най–разпространените езици. Ако Библията била останала на този език, никога нямало да има някакво по–широко влияние извън юдейския народ и неколцина чужденци, които могли да я четат. Но през трети век пр.н.е. заради юдеите, които живеели в Александрия (Египет), започнал преводът на еврейската част от Библията на гръцки език. По онова време гръцкият бил международен език. Така еврейската Библия станала лесно достъпна и за неюдеите.

19 Когато дошло времето да бъде написана втората част на Библията, гръцкият все още бил много разпространен език, затова последните 27 книги на Библията били написани на този език. Но не всеки можел да разбира гръцки. Затова скоро започнали да се появяват преводи на еврейската и гръцката част на Библията, правени на всекидневните езици, говорени през онези ранни векове — сирийски, коптски, арменски, грузински, готски и етиопски. Официалният език на Римската империя бил латинският и на латински се появили толкова много преводи, че се наложило да бъде направен един „официален превод“. Той бил завършен през 405 г. и станал известен като „Вулгата“, което означавало „чест, общодостъпен“.

20, 21. Какви били пречките за оцеляването на Библията, и защо те били преодолени?

20 Така въпреки многобройните препятствия Библията оцеляла до ранните векове на нашата ера. Хората, които я записали, били от презирани и преследвани малцинства и живеели трудно сред враждебния свят. В процеса на преписване тя можела да бъде жестоко изопачена, но не била. И нещо повече — тя избегнала и опасността да бъде на разположение единствено на хората, говорещи само определени езици.

21 Защо било толкова трудно на Библията да оцелее? Самата Библия обяснява: „Целият свят лежи в лукавия.“ (1 Йоан 5:19) Като се има предвид това, бихме могли да очакваме, че светът ще бъде враждебно настроен спрямо известената истина, и точно така и било. Тогава защо Библията оцеляла, въпреки че толкова много други литературни произведения, които не се сблъсквали с такива трудности, били забравени? Библията отговаря и на този въпрос: „Словото Божие трае довека.“ (1 Петър 1:25) Ако Библията наистина е Словото на Бога, никой човек няма да може да го унищожи. И чак до нашия 21–и век това се е оказало така.

22. Каква промяна настъпила в началото на четвърти век от нашата ера?

22 Но през четвърти век от нашата ера станало нещо, което довело до нови атаки срещу Библията и оказало огромно влияние върху европейската история. Само десет години след като Диоклетиан се опитал да унищожи всички екземпляри от Библията, императорската политика се променила и т.нар. християнство било официално признато. Дванайсет години по–късно, през 325 г. един римски император оглавил „християнския“ Никейски събор. Защо това на пръв поглед благоприятно развитие на нещата се оказало опасно за Библията? Ще видим отговора в следващата глава.

[Бележки под линия]

^ абз. 15 Не всички ръкописи, намерени край Мъртво море, са в такова пълно съгласие с текста на Библията, който е оцелял. При някои са открити доста големи различия. Но тези различия не означават, че същността на смисъла на текста е променена. Според Патрик У. Скеанот Американския католически университет повечето от тях представляват „преработка [на библейския текст] въз основа на неговата собствена вътрешна логика, така че формата се разширява, но същината се запазва ... Основната нагласа е нагласа на явно изразено страхопочитание спрямо текст, смятан за свещен, нагласа да обясниш (както ние бихме нарекли това) Библията чрез Библията при предаването на самия текст“.

Друг изследователдобавя: „Въпреки всички неясноти остава главният факт, че текстът, с който разполагаме сега, като цяло представя добре същинските думи на авторите, които са живели (някои от тях) преди близо три хиляди години, и не трябва поради грешките в текста да изпитваме съмнения относно верността на посланието, което ни носи Старият завет.“

[Въпроси]

[Блок на страница 19]

Добре засвидетелстваният текст на Библията

За да разберем колко добре засвидетелстван е текстът на Библията, трябва само да го сравним с друг вид книжнина, която е дошла до нас от древността: класическата литература на Гърция и Рим. Фактически по–голямата част от тази литература била написана след завършването на Еврейските писания. Нямало записани опити за геноцид срещу гърците или римляните и тяхната литература не трябвало да бъде съхранявана в условия на преследване. Но обърни внимание на казаното от професор Ф. Ф. Брус:

„Съчинението „Записки за Галската война“ на Цезар (написано между 58 и 50 г. пр.н.е.) съществува в няколко ръкописа, но само девет или десет от тях са добри, и най–старият е от около 900 години след времето на Цезар.

От сто четирийсет и двете книги на римската история, написана от Ливий (59 г. пр.н.е.–17 г. от н.е.), само трийсет и пет оцеляват; те са ни познати от не повече от двайсет значими ръкописа, от които само един — и то съдържащ само фрагменти от III–VI книга, датира от четвърти век.

От четиринайсетте книги на „История“ на Тацит (ок. 100 г.) само четири и половина са оцелели; от шестнайсетте книги на „Анали“ десет са оцелели изцяло и две частично. Текстът на тези съществуващи откъси от двете му големи исторически книги зависи напълно от два ръкописа, единият — от девети век, а другият — от единайсети век. ...

Историята на Тукидит (ок. 460–400 г. пр.н.е.) ни е позната от осем ръкописа, най–ранният от които е от ок. 900 г., и от няколко папирусови фрагмента, датиращи от около началото на християнската ера.

Същото важи и за историята на Херодот (ок. 488–428 г. пр.н.е.). Но нито един специалист по класическа литература няма да изслуша някой, който оспорва автентичността на Херодот или Тукидит поради това, че най–ранните ръкописи на техните трудове, които могат да ни бъдат полезни в някаква степен, датират от време, което е 1300 години по–късно от оригинала.“ — „Книгата и пергаментите“, 180 страница.

Сравни това с факта, че съществуват хиляди ръкописи на различните части на Библията. И ръкописите на Християнските гръцки писания са писани само по–малко от сто години след написването на оригинала.

[Снимка на страница 13]

Евреите били малък народ, постоянно заплашван от по–силни народи. Този древен релеф изобразява как асирийците отвеждат евреи в плен

[Снимка на страница 14]

Преди да бъде изобретено книгопечатането, Писанията били преписвани на ръка

[Снимка на страница 16]

Нерон направил това да бъдеш християнин престъпление, наказвано със смърт

[Снимка на страница 21]

Изследването на свитъка на Исаия, намерен край Мъртво море, показа, че тази книга е останала практически непроменена повече от 1000 години

[Снимка на страница 23]

Усилията на император Диоклетиан да унищожи Библията не успели