Глава 5

Новият завет — история или мит?

„Новият завет може да бъде характеризиран като най–добре проучената книга в световната литература.“ Това казва Ханс Кюнг в своята книга „Какво значи да си християнин“. И е прав. През изминалите 300 години Християнските гръцки писания не само са проучвани. Те са анализирани по–щателно и по–подробно от която и да било друга книжнина.

1, 2. (Включи и встъплението.) (а) На какво отношение били подложени Християнските гръцки писания през последните 300 години? (б) До какви странни изводи стигнали някои изследователи?

ИЗВОДИТЕ, до които са стигали някои от тези изследователи, са странни и чудати. През 19–и век Лудвиг Ноак от Германия стигнал до заключението, че евангелието на Йоан е писано през 60 г. на първи век от любимия на Исус ученик, който според Ноак бил Юда! Французинът Жозеф Ернест Ренан изказал предположението, че възкресението на Лазар вероятно било измама, уредена от самия Лазар, за да подкрепи твърдението на Исус, че върши чудеса, докато немският теолог Густав Фолкмар настоявал, че исторически съществувалият Исус всъщност не би могъл да претендира, че е Месията¹.

² От друга страна, Бруно Бауер² решил, че Исус изобщо не е съществувал! „Той поддържал твърдението, че истинските творчески сили в ранното християнство били Филон, Сенека и гностиците.  Накрая той заявил, че никога не е имало исторически съществуващ Исус ... и че зараждането на християнската религия станало в края на втори век от течение на юдаизма, в което преобладавал стоицизмът.“

3. Какво мнение за Библията се поддържа все още от мнозина?

³ Днес малцина поддържат такива крайни идеи. Но ако четеш произведенията на съвременните учени, ще забележиш, че мнозина все още смятат, че Християнските  гръцки писания съдържат легенди, митове и преувеличения. Дали наистина е така?

Кога били писани те?

4. (а) Защо е важно да знаем кога са писани книгите на Християнските гръцки писания? (б) Кои са някои мнения относно времето на написване на Християнските гръцки писания?

⁴ За развиването на митовете и легендите е необходимо време. Затова въпросът кога били писани тези книги е важен. Историкът Майкъл Грант⁴ казва, че историческите части на Християнските гръцки писания били започнати „трийсет или четирийсет години след смъртта на Исус“. Библейският археолог Уилям Фоксуел Олбрайт цитирал заключението на Чарлс Тори, че „всичките евангелия са били написани преди 70 г. сл. Хр. и в тях не се съдържа нищо, което да не е могло да бъде написано в рамките на двайсет години след Разпятието“. Мнението на самия Олбрайт пък е, че тези писания са били написани „не по–късно от 80 г. сл. Хр.“. Други изследователи са посочвали малко по–различни оценки, но повечето са съгласни, че писането на т.нар. Нов завет е било завършено до края на първи век.

5, 6. Какъв извод трябва да направим вследствие на факта, че Християнските гръцки писания били записани скоро след събитията, за които се разказва в тях?

⁵ Какво означава това? Олбрайт⁵ прави следното заключение: „Можем да кажем само, че един период от двайсет до петдесет години е твърде малък, за да позволи да настъпи някакво значимо покваряване на основното съдържание и дори на конкретното формулиране на Исусовите думи.“ Професор Гари Хабермас⁶ допълва: „Евангелията са много близо до времето, което отразяват в текста си, докато древните исторически произведения често описват събития, случили се преди много векове. Но въпреки  това съвременните историци успяват да пресъздадат събитията дори и от тези древни времена.“

⁶ С други думи, историческите части на Християнските гръцки писания заслужават поне толкова доверие, колкото и светските исторически трудове. Няма съмнение, че през няколкото десетилетия, изминали между събитията от развитието на ранното християнство и тяхното записване, не е имало време за възникването на митове и легенди и за тяхното повсеместно приемане.

Свидетелства на очевидци

7, 8. (а) Кои хора все още били живи, когато започнало писането и разпространяването на Християнските гръцки писания? (б) Какъв извод трябва да направим в хармония с изказването на професор Ф. Ф. Брус?

⁷ Това е така, особено като се има предвид фактът, че много от повествованията съдържат свидетелства на очевидци. Писателят на евангелието на Йоан казва: „Този е ученикът [ученикът, когото Исус обичал], който свидетелства за тия неща, който и написа тия неща.“ (Йоан 21:24) Писателят на евангелието на Лука казва за записаните събития: „Както ни ги предадоха ония, които от началото са били очевидци и служители на евангелското слово.“ (Лука 1:1, 2) Като говорел за онези, които били видели възкресението на Исус, апостол Павел казал: „Повечето [от тях] и досега са живи, а някои починаха.“ — 1 Коринтяни 15:6.

⁸ Във връзка с това професор Ф. Ф. Брус⁷ изказва следното задълбочено наблюдение: „Съвсем не би било лесно — за разлика от мнението на някои изследователи — да бъдат измислени думите и делата на Исус в онези начални години, когато много от неговите ученици, които помнели какво се е случило и какво не се е случило, все още били живи. ...  Учениците не можели да рискуват да напишат нещо неточно (да не говорим за умишлено изопачаване на фактите), което веднага щяло да бъде изобличено от онези, които чакали тъкмо това. Точно обратното, един от силните моменти в първоначалното проповядване на апостолите е увереното им позоваване на онова, което слушателите им вече знаят; те казвали не само „ние сме очевидци на тези неща“, но също така и „както сами вие знаете“ (Деяния 2:22).“

Дали на текста може да се вярва?

9, 10. В какво можем да бъдем сигурни по отношение на Християнските гръцки писания?

⁹ Но дали не е възможно тези свидетелства на очевидци да са били записани точно, но по–късно да са били изопачени? С други думи, дали след като първоначалното написване било завършено, не били вмъкнати митове и легенди? Вече видяхме, че текстът на Християнските гръцки писания е в по–добро състояние от всяка друга древна книжнина. Курт и Барбара Аланд⁸, изследователи на гръцкия текст на Библията, изброяват почти 5000 ръкописа, оцелели от древността до днес, като някои от тях датират от втори век. Общото свидетелство на това голямо количество доказателствен материал е, че в същината си текстът не съдържа грешки. Освен това съществуват много древни преводи⁹ — най–ранният датира от около 180 г., — които помагат да се докаже, че текстът е точен.

¹⁰ Така че във всяко отношение можем да сме сигурни, че след като писателите на оригинала са си свършили работата, в Християнските гръцки писания не са проникнали легенди и митове. Текстът, с който разполагаме ние, е по същество същият, който записали писателите на оригинала, и неговата точност се потвърждава от факта, че бил приет  от християните по времето на написването му. Тогава дали можем да проверим автентичността на историята в Библията, като я сравним с други древни исторически повествования? Това е възможно до известна степен.

Документални свидетелства

11. До каква степен външните документални свидетелства подкрепят историческите разкази в Християнските гръцки писания?

¹¹ Всъщност извън Библията има много малко документални свидетелства за събитията от живота на Исус и апостолите. И това може да се очаква, тъй като през първи век християните били сравнително малка група, която не участвала в политиката. Но доказателствата, които осигурява светската история, са в съгласие с онова, което четем в Библията.

12. Какво ни казва Йосиф Флавий относно Йоан Кръстител?

¹² Например, след като Ирод Антипа понесъл сериозно военно поражение, юдейският историк Йосиф Флавий¹⁰, който писал през 93 г., казал следното: „За някои юдеи унищожаването на армията на Ирод изглежда като божествено възмездие, и то несъмнено справедливо възмездие, заради начина, по който той се отнесъл с Йоан, наречен Кръстител. Защото Ирод го убил, макар че той бил добър човек и бил подканял юдеите да живеят праведно, да се отнасят справедливо към своите ближни и да са предани на Бога.“ Така Йосиф потвърждава библейското повествование за това, че Йоан Кръстител бил праведен мъж, проповядвал разкаяние и бил убит от Ирод. — Матей 3:1–12; 14:11.

13. Как Йосиф Флавий подкрепя факта, че Яков, а също и самият Исус, са исторически съществували личности?

¹³ Йосиф Флавий споменава също така и Яков, природеният брат на Исус, който, както ни казва Библията,  отначало не следвал Исус, но по–късно станал виден старейшина в Йерусалим. (Йоан 7:3–5; Галатяни 1:18, 19) Той записва сведенията за арестуването на Яков по следния начин: „[Първосвещеникът Ананус] свикал съдиите на Синедриона и довел пред тях един мъж на име Яков, братът на Исус, който бил наречен Христос, и още няколко други мъже.“¹¹ С тези свои думи Йосиф Флавий допълнително потвърждава, че „Исус, който бил наречен Христос“, бил действителна, исторически съществувала личност.

14, 15. Как Тацит потвърждава библейското повествование?

¹⁴ Други ранни автори също говорят за нещата, споменати в Гръцките писания. Например, евангелията ни казват, че проповядването на Исус в Палестина имало широк отзвук. Когато Исус бил осъден на смърт от Понтий Пилат, последователите му били объркани и уплашени. Скоро след това същите тези ученици смело изпълнили Йерусалим с посланието, че техният Господар е възкресен. За няколко години християнството се разпространило из цялата Римска империя. — Матей 4:25; 26:31; 27:24–26; Деяния 2:23, 24, 36; 5:28; 17:6.

¹⁵ Първото потвърждение за това идва от римския историк Тацит¹², който не бил привърженик на християнството. В едно свое произведение, писано малко след 100 г., той разказва за жестокото преследване, на което били подложени християните от страна на император Нерон, като добавя: „Христос, родоначалникът на това име, понесъл смъртно наказание при управлението на Тиберий, като бил осъден от управителя Понтий Пилат, и това гибелно суеверие било възпряно за малко, но след това се възродило не само в Юдея, домът на заразата, но и в самата столица [Рим].“

16. За кое историческо събитие, посочено в Библията, говори и Светоний?

 ¹⁶ В Деяния 18:2 Библията говори за факта, че ‘[римският император] Клавдий бил заповядал да се махнат всички юдеи от Рим’. Светоний, римски историк от втори век, също говори за изгонването на юдеите. В своето съчинение „Обожественият Клавдий“¹³ историкът казва: „Тъй като юдеите, подстрекавани от Крестус, постоянно се бунтували, той [Клавдий] ги изгонил от Рим.“ Ако тук под Крестус се има предвид Исус Христос и ако събитията в Рим следвали развитието на събитията в другите градове, тогава бунтовете всъщност не били подстрекавани от Христос (тоест, от последователите на Христос). По–скоро това било насилието, с което юдеите откликвали на вярното проповядване на християните.

17. Какви източници, които били на разположение на Юстин Философ през втори век, подкрепили повествованието на Библията за Исусовите чудеса и за неговата смърт?

¹⁷ Юстин Философ, който писал в средата на втори век, казал относно смъртта на Исус: „За това, че тези неща се случили, можеш да се увериш от Документите на Понтий Пилат.“¹⁴ Освен това според Юстин Философ същите тези писания говорят за чудесата на Исус, относно които той казва: „За това, че Той наистина е извършил тези неща, можеш да научиш от Документите на Понтий Пилат.“¹⁵ Наистина, тези  „Документи“, или официални протоколи, вече не съществуват. Но те явно съществували през втори век и Юстин Философ уверено подканил читателите си да направят справка, за да проверят истинността на онова, което той казвал.

Археологическите доказателства

18. Как археологията потвърждава съществуването на Понтий Пилат?

¹⁸ Откритията на археологията също онагледяват или потвърждават това, за което четем в Гръцките писания. Така например, през 1961 г. името на Понтий Пилат било открито в един надпис в развалините на един римски амфитеатър в Кесария¹⁶. До това откритие извън Библията имало само откъслечни сведения относно съществуването на този римски управител.

19, 20. Кои библейски персонажи, за които говори Лука (в евангелието си и в Деяния), са били засвидетелствани и от археологията?

¹⁹ В евангелието на Лука четем, че Йоан Кръстител започнал да проповядва, когато „Лисаний [бил] четверовластник в Авилиния“. (Лука 3:1) Някои изследователи се съмнявали в достоверността на това изказване, тъй като Йосиф Флавий говори за Лисаний, който управлявал в Авилиния и умрял през 34 г. пр.н.е., много преди раждането на Йоан Кръстител. Но археолозите открили в Авилиния един надпис,  говорещ за друг Лисаний, четверовластник¹⁷ (областен управител) по време на управлението на Тиберий, който управлявал като император в Рим, когато Йоан започнал службата си. Това лесно би могъл да бъде Лисаний, за когото говори Лука.

²⁰ В Деяния четем, че Павел и Варнава били изпратени като мисионери в Кипър и там се срещнали с един проконсул на име Сергий Павел, който бил „мъж умен“. (Деяния 13:7, СИ) Към средата на 19–и век при разкопки в Кипър бил открит надпис от 55 г., който говори за същата личност. За това археологът Г. Ернст Райт¹⁸ казва: „Това е единственото споменаване на този проконсул извън Библията, с което разполагаме, и е интересно, че Лука ни дава съвсем точно неговото име и титлата му.“

21, 22. Какви религиозни обичаи, записани в Библията, са потвърдени от археологическите открития?

²¹ Когато бил в Атина, Павел казал, че забелязал един олтар, посветен ‘на непознатия Бог’. (Деяния 17:23) В някои части от земите на Римската империя са били намирани олтари с латински надписи, посветени на безименни богове. Един такъв олтар бил намерен в Пергам, като посвещението му било на гръцки език, какъвто вероятно бил и олтарът в Атина.

²² По–късно, докато бил в Ефес, Павел изпитал жестоко противопоставяне от страна на златарите, чиято печалба идвала от изработването на ковчежета  и изображения на богинята Артемида (или Диана). Град Ефес бил наречен „пазач на храма на великата Артемида“. (Деяния 19:35, Ве) В съгласие с това при разкопките на древния Ефес били открити многобройни глинени и мраморни статуи на Артемида. През последното столетие бяха открити и останките на самия огромен храм.

В тях прозира истината

23, 24. (а) Къде намираме най–силното доказателство за истинността на книгите от Християнските гръцки писания? (б) Какво качество, присъщо на библейското повествование, свидетелства за неговата истинност? Онагледи с пример.

²³ Така че историята и археологията онагледяват и до известна степен потвърждават историческите части на Гръцките писания. Но отново трябва да кажем, че най–силното доказателство за истинността на тези писания се съдържа в самите тях. Когато ги четеш, те не звучат като митове, а като истина.

²⁴ Първо, те са много откровени. Да вземем за пример Петър. С подробности е записано как той се изложил, като не успял да ходи по водата. После Исус казал на този високо уважаван апостол: „Махни се зад Мене, Сатано“! (Матей 14:28–31; 16:23) Нещо повече, след като енергично възразил, че дори и другите да изоставят Исус, той никога нямало да го направи, Петър заспал по време на нощната си стража и след това се отрекъл три пъти от Господаря си. — Матей 26:31–35, 37–45, 73–75.

25. Какви слабости на апостолите са изобличени откровено от писателите на Библията?

²⁵ Но Петър не е единственият, чиито слабости са разкрити в Библията. Откровеното повествование не скрива и караниците на апостолите относно това кой е най–великият измежду тях. (Матей 18:1; Марко 9:34; Лука 22:24) Също така то не пропуска  да ни каже, че майката на апостолите Яков и Йоан поискала от Исус да постави синовете ѝ на най–привилегированата позиция в своето Царство. (Матей 20:20–23) ‘Разпрата’, възникнала между Варнава и Павел, също е записана вярно там. — Деяния 15:36–39.

26. Каква подробност относно възкресението на Исус могла да бъде включена само ако наистина било станало така?

²⁶ Заслужава да се отбележи също и фактът, че евангелието на Лука ни казва, че именно ‘жените, които били дошли с Исус от Галилея’, научили първи за възкресението му. Това е една много необикновена подробност за доминираното от мъжете общество през първи век. Да, според повествованието, онова, което жените казвали, изглеждало като „празни приказки“ на апостолите. (Лука 23:55–24:11) Ако историята в Гръцките писания не е истинна, то тя би трябвало да е измислена от някого. Но защо той ще измисля нещо, което представя такива уважавани личности в толкова неблагоприятна светлина? Тези подробности биха намерили място само ако наистина е станало така.

Исус — действителна личност

27. Как един историк свидетелства за съществуването на Исус като историческа личност?

²⁷ Много хора смятат, че както е описан в Библията, Исус е един измислен идеал. Но историкът Майкъл Грант¹⁹ казва: „Ако към Новия завет прилагаме същите критерии, каквито прилагаме към други древни писания, съдържащи исторически материал — а това  и би трябвало да направим, — не можем да отречем съществуването на Исус, както не можем да отречем и съществуването на редица езически личности, чиято автентичност като исторически фигури никога не е била подлагана на съмнение.“

28, 29. Защо е забележително това, че четирите евангелия представят хармоничен образ на личността на Исус?

²⁸ Не само съществуването на Исус, но и неговата личност изпъква в Библията като несъмнена истина. Не е лесно да се измисли един необикновен персонаж и след това една цяла книга да представи по последователен начин един негов портрет. Почти е невъзможно четирима различни писатели да пишат за същата личност и системно да обрисуват едно и също изображение, ако техният герой никога не е съществувал. Фактът, че обрисуваният и в четирите евангелия Исус е една и съща личност, е убедително доказателство за истинността на евангелията.

²⁹ Майкъл Грант цитира един много уместен въпрос: „Как е станало така, че през цялата евангелска традиция, без нито едно изключение, изпъква забележително ясен портрет на привлекателен млад мъж, който се движи свободно сред всякакви жени, сред които има и такива с определено лоша репутация, без никакво неестествено отношение,  неудобство или престорено благоприличие, и въпреки това във всеки един миг запазва ненакърнена своята морална безкомпромисност?“²⁰ Единственият възможен отговор е, че този мъж наистина е съществувал и постъпвал по начина, по който Библията разказва за него.

Защо не вярват те

30, 31. Защо много хора не приемат Християнските гръцки писания като автентична история, въпреки всички доказателства за това?

³⁰ Защо след като са налице убедителни доказателства за това, че Гръцките писания съдържат истинна история, някои хора казват, че това не е така? Защо мнозина приемат части от тези писания като истинни, но отказват да приемат всичко, съдържащо се в тях? Главно защото Библията съдържа неща, които съвременните интелектуалци не желаят да приемат като истинни. Например, тя разказва, че Исус както изпълнил, така и изрекъл много пророчества. Тя казва още, че той вършел чудеса и че след смъртта си бил възкресен.

³¹ В днешната епоха на скептицизъм такива неща изглеждат невероятни. Относно чудесата професор Ездра Гулд²¹ пише: „Налице е едно резервирано отношение, за което някои от библейските критици смятат, че имат основание — че чудеса не се случват.“ Някои от тях смятат, че Исус може да е извършил  изцеления, но само при психосоматични случаи, когато „умът владее тялото“. Що се отнася до другите чудеса, повечето ги обясняват или като измислица, или като действителни събития, изопачени при разказа за тях.

32, 33. Как някои изследователи са се опитвали да обяснят с обикновени неща чудото, при което Исус нахранил огромно множество, но защо тяхното обяснение е нелогично?

³² Като пример за това да разгледаме случая, когато Исус нахранил едно множество от над 5000 души само с няколко хляба и две риби. (Матей 14:14–22) През 19–и век ученият Хайнрих Паулус²² предположил, че в действителност се случило следното: Исус и неговите апостоли били заобиколени от голямо множество от изгладнели хора. И той решил да даде хубав пример на богатите сред присъстващите. Затова взел малкото храна, с която разполагали той и неговите апостоли, и я споделил с множеството. Скоро онези, които били донесли храна, последвали примера и споделили каквото имали. Накрая цялото множество било нахранено.

³³ Ако това наистина било станало така, тогава то би било забележително доказателство за силата на добрия пример. Защо една такава интересна и въздействаща случка ще бъде изопачавана, за да звучи  като свърхестествено чудо? Да, всички опити да се обяснят по друг, нечудодеен начин чудесата създават много повече проблеми. И всички те се основават на погрешна предпоставка. Те започват с това, че приемат, че чудесата са невъзможни. Но защо трябва да бъде така?

34. Ако Библията действително съдържа истинни пророчества и разкази за истински чудеса, то какво се доказва с това?

³⁴ Според по–разумни критерии, и Еврейските, и Гръцките писания съдържат истинна история, но и в двете части се съдържат примери за пророчества и чудеса. (Сравни 4 Царе 4:42–44.) А ако пророчествата са истинни? И ако чудесата наистина са се случили? Тогава наистина Бог е вдъхновил написването на Библията и тя действително е негово слово, а не човешко произведение. В една от следващите глави ще разгледаме въпроса за пророчествата, но нека най–напред обсъдим чудесата. Дали в днешно време е разумно да вярваме, че в по–ранните столетия са ставали чудеса?

[Въпроси]

[Текст в блока на страница 66]

Защо Библията ще съобщава, че за възкресението на Исус първи разбрали жените, ако това не се било случило в действителност?

[Блок на страница 56]

Съвременният критицизъм не издържа на критика

Като пример за нестабилния характер на съвременния критицизъм спрямо Библията ще разгледаме следните думи на Реймънд Браун³ относно евангелието на Йоан: „В края на 19–и и началните години на 20–и век изследователите преживяха период на краен скептицизъм относно това евангелие. За времето на написването му беше определян много късен период, дори втората половина на втори век. За него се смяташе, че като произведение на елинистичната епоха, то е лишено от всякаква историческа стойност и няма никаква връзка с Палестина от времето на Исус от Назарет ...

Не едно подобно становище беше засегнато от поредица неочаквани археологически, документални и текстови открития. Тези открития ни карат да отправим разумно предизвикателство към такива критически възгледи, които се превърнаха едва ли не в принцип, и да признаем колко нестабилна беше основата, на която се градеше изпълненият с краен скептицизъм анализ на евангелието на Йоан. ...

Времето на написването на евангелието беше върнато назад в края на първи век и дори по–рано. ... Но най–странното от всичко е може би това, че някои учени дори се осмеляват отново да изкажат твърдението, че е възможно Йоан, Заведеевият син, все пак да има нещо общо с написването на това евангелие!“

Защо на някого ще изглежда странно становището, че Йоан е написал книгата, която по традиция се приписва на него? Само защото това не пасва на предубедените теории на критиците.

[Блок на страница 70]

Още една атака срещу Библията

Тимъти Уебър²³ пише: „Постановките на висшия критицизъм накараха много неспециалисти да започнат да се съмняват в своята способност да разбират нещата [в Библията]. ... А. Т. Пиърсън изразява разочарованието на много протестанти, като казва, че „подобно на католизицма, [висшият критицизъм] на практика отдалечава Словото на Бога от обикновените хора, като твърди, че само учени могат да го тълкуват; докато Рим поставя свещеник между човека и Словото, критицизмът поставя един образован тълкувател между вярващия и неговата Библия“.“ Тези думи изобличават съвременния висш критицизъм като още една атака срещу Библията.

[Снимка на страница 62]

Този олтар в Пергам явно бил посветен на „непознати божества“

[Снимка на страница 63]

Развалини на някога величествения храм на Артемида — гордостта на ефесяните

[Снимка на страница 64]

Библията честно съобщава, че Петър отрекъл, че познава Исус

[Снимка на страница 67]

Библията прямо съобщава за разпрата между Павел и Варнава

[Снимка на страница 68]

Последователността при изобразяването на Исус в четирите евангелия е силно доказателство за тяхната истинност

[Снимка на страница 69]

Повечето съвременни критици на Библията смятат за даденост това, че чудеса не стават