1, 2. Защо много хора проявяват неуважение спрямо закона, но какво чувство можем да развием в себе си относно законите на Бога?

„ЗАКОНЪТ е бездънна яма, той ... поглъща всичко.“ Тези думи се намират в една книга, издадена през 1712 г. Техният автор заклеймявал една съдебна система, в която делата понякога се влачели с години по съдилищата и това разорявало хората, търсещи справедливост. В много страни законите и съдебната система са толкова сложни, изпълнени с несправедливост, предубеденост и непоследователност, че неуважението спрямо закона е широко разпространено.

² В ярък контраст с току–що казаното, нека разгледаме едни думи, написани преди около 2700 години: „Колко обичам аз Твоя закон!“ (Псалм 119:97) Защо псалмистът изпитвал такава силна обич? Защото законът, който той възхвалявал, не произлизал от някое светско правителство, а от Йехова Бог. Като изучаваш законите на Йехова, сигурно и ти постепенно ще започнеш да изпитваш същите чувства като псалмиста. Това изследване ще ти даде прозрение за най–великия законотворчески разум във вселената.

3, 4. В какви отношения Йехова се проявил като законодател?

³ „Само Един е законодател и съдия“, ни се казва в Библията. (Яков 4:12) Да, наистина само Йехова е истински законодател. Дори движенията на небесните тела са подчинени на неговите ‘закони на небето’. (Йов 38:33) Множествата от свети ангели също са ръководени от божествен закон, защото те са разделени по ранг и действат под разпореждането на Йехова като негови служители. — Псалм 104:4; Евреи 1:7, 14.

⁴ Йехова е дал закони и на хората. Всеки един от нас има съвест, отразяваща чувството за справедливост, което притежава Йехова. Действаща като вътрешен закон, съвестта  може да ни помогне да различаваме правилното от погрешното. (Римляни 2:14) Нашите прародители били благословени със съвършена съвест, затова им били необходими съвсем малко закони. (Битие 2:15–17) Несъвършеният човек обаче има нужда от повече закони, които да го ръководят при вършенето на божията воля. Патриарсите, като Ной, Авраам и Яков, получавали закони от Йехова Бог и ги предавали на своите семейства. (Битие 6:22; 9:3–6; 18:19; 26:4, 5) Йехова накарал сам себе си да стане законодател по безпрецедентен начин, когато чрез Моисей дал на народа на Израил кодекс от закони. Този кодекс от закони ни предлага богато прозрение върху чувството за справедливост на Йехова.

5. Дали Моисеевият закон представлявал тромав, сложен комплекс от закони, и защо отговаряш така?

⁵ Изглежда мнозина смятат, че Моисеевият закон представлявал тромав, сложен комплекс от закони. Тази представа обаче е далеч от истината. Целият кодекс се състои от малко повече от 600 закона. Това може да изглежда много, но помисли — в края на 20–и век федералните закони на Съединените щати са изпълнили над 150 000 страници в различни кодекси. На всеки две години се добавят около 600 нови закона! Така че като обем Моисеевият закон изглежда малък пред планината от човешки закони. И въпреки това божият закон ръководел израилтяните в такива области от живота, до които днешните закони дори не се докосват. Ето един кратък преглед.

6, 7. (а) Какво отличава Моисеевия закон от всеки друг кодекс от закони, и каква е най–голямата заповед на Закона? (б) Как израилтяните можели да покажат, че приемат върховенството на Йехова?

⁶ Законът възвеличавал върховенството на Йехова. Заради това Моисеевият закон не може да се сравнява с който и да било друг кодекс от закони. Най–големият закон в него бил следният: „Слушай, Израилю: Йехова, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоят Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.“ Как хората на Бога трябвало да изразят своята любов към  него? Те трябвало да му служат, покорявайки се на неговото върховенство. — Второзаконие 6:4, 5; 11:13.

⁷ Всеки израилтянин показвал, че приема върховенството на Йехова, като се подчинявал на онези, които, облечени с власт, били поставени над него. Родителите, първенците, съдиите, свещениците, и най–накрая и царят, представяли божията власт. Йехова гледал на всеки бунт срещу онези, които имали власт, като на бунт срещу самия себе си. От друга страна, онези, които имали власт, щели да си навлекат гнева на Йехова, ако се отнасяли несправедливо или деспотично с неговия народ. (Изход 20:12; 22:28; Второзаконие 1:16, 17; 17:8–20; 19:16, 17) Следователно и двете страни имали задължението да подкрепят върховенството на Йехова.

8. Как Законът поддържал стандарта на Йехова за святост?

⁸ Законът поддържал стандарта на Йехова за святост. Думите „свят“ и „святост“ се срещат над 280 пъти в Моисеевия закон. Законът помагал на хората на Бога да различават чисто от нечисто, като посочвал около 70 неща, които можели да направят един израилтянин церемониално нечист. Тези закони се отнасяли до личната хигиена, храненето и дори до заравянето на изпражненията. Тези закони донасяли огромна полза * в здравословно отношение. Но те имали по–висша цел — да държат хората в благоволението на Йехова, отделени от грешните дела и обичаи на деградиралите околни народи. Разгледай един пример за това.

9, 10. Какви постановления съдържал Договорът на Закона относно сексуалните отношения и раждането, и каква полза донасяли тези закони?

⁹ Постановленията в Договора на Закона казвали, че сексуалните отношения и раждането на дете — дори и в условията на брака — донасяли период на нечистота. (Левит 12:2–4; 15:16–18) Тези постановки не принизявали тези чисти дарове от Бога. (Битие 1:28; 2:18–25) Не, те поддържали  светостта на Йехова, като помагали на поклонниците му да остават чисти от опетняване. Трябва да се отбележи, че народите, живеещи край Израил, били склонни да смесват поклонението със сексуални ритуали и ритуали за плодородие. Ханаанската религия включвала в себе си мъжка и женска проституция. Вследствие на това се стигало до най–ужасно деградиране, което се разпространявало наоколо. За разлика от това, Законът разделял * напълно поклонението на Йехова от сексуалните въпроси. Полза имало и в други аспекти.

¹⁰ Тези закони учели на една жизненоважна истина *. Как в крайна сметка се предава петното на Адамовия грях от едно поколение на друго? Не става ли това чрез сексуалните отношения и раждането? (Римляни 5:12) Да, божият Закон напомнял на народа на Бога за постоянното и повсеместно присъствие на греха. Всъщност всички ние сме родени в грях. (Псалм 51:5) Ние имаме нужда от прошка и изкупление, за да можем да се приближим до нашия свят Бог.

11, 12. (а) Какъв жизненоважен принцип на справедливост защищавал Законът? (б) Какви предпазни механизми, недопускащи изопачаването на правосъдието, били включени в Закона?

¹¹ Законът поддържал съвършената справедливост на Йехова. В съдебните въпроси Моисеевият закон защищавал принципа на равностойността, на уравновесяването. Така Законът постановявал: „Живот ще се даде за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога.“ (Второзаконие 19:21) Следователно в случаите на престъпление наказанието трябвало да бъде съответно на престъплението. Тази характеристика на божията справедливост прониквала целия Закон и до днес е много важна за разбирането  на изкупителната жертва на Христос Исус, която ще бъде разгледана в четиринадесета глава. — 1 Тимотей 2:5, 6.

¹² Освен това в Закона били включени предпазни механизми, които да не допуснат правосъдието да бъде изопачено. Например, били необходими най–малко двама свидетели, за да се установи истинността на едно обвинение. Наказанието за лъжесвидетелстване било сурово. (Второзаконие 19:15, 18, 19) Корупцията и вземането на подкуп били строго забранени. (Изход 23:8, РИ–2000; Второзаконие 27:25, СИ) Дори и при своите сделки хората на Йехова трябвало да поддържат божия възвишен стандарт на справедливост. (Левит 19:35, 36; Второзаконие 23:19, 20) Този благороден и справедлив кодекс със закони бил голяма благословия за Израил!

13, 14. Как Законът подпомагал непредубеденото и справедливо отношение към крадеца и неговата жертва?

¹³ Дали Моисеевият закон представлявал един закостенял, лишен от милост набор от правила? Съвсем не! Цар Давид бил вдъхновен да напише: „Законът Господен е съвършен.“ (Псалм 19:7) Давид добре знаел от личен опит, че Законът подкрепя милостта и справедливото отношение. Как Законът правел това?

¹⁴ В някои страни днес законът изглежда проявява по–голяма снизходителност и благоволение спрямо престъпниците, отколкото спрямо жертвите на престъпленията. Например, възможно е крадците да бъдат затваряни за известен срок. През това време на пострадалите може да не са им възстановени откраднатите неща, но те трябва да плащат данъци, от които се отделят средства и за издръжката на престъпниците в затвора. В древния Израил нямало затвори като днешните. Там имало ясно определени ограничения относно строгостта на наказанието. (Второзаконие 25:1–3) Крадецът трябвало да даде на пострадалия обезщетение за откраднатото. Освен това крадецът трябвало да плати още. Още колко? Това било различно в  различните случаи. Явно съдиите имали свободата да преценят редица фактори, като например, разкаянието на съгрешилия. Това обяснява защо обезщетението, изисквано от един крадец, както е описано в Левит 6:1–7, е много по–малко от посоченото в Изход 22:7.

15. Как Законът осигурявал и милост, и справедливост в случая на човек, убил другиго по случайност?

¹⁵ Законът милостиво отбелязвал, че не всички злодеяния са умишлени. Например, когато някой убиел човек по случайност, не трябвало да плати със своя живот, ако постъпи по правилния начин и се скрие в един от градовете–убежище на територията на Израил. След като компетентни съдии разследвали случая му, той трябвало да остане в града–убежище до смъртта на първосвещеника. Тогава щял да бъде свободен да живее където иска. Така този човек извличал полза от божията милост. И в същото време Законът подчертавал колко е ценен човешкият живот. — Числа 15:30, 31; 35:12–25.

16. Как Законът пазел някои лични права?

¹⁶ Законът пазел и личните права. Разгледай как той пазел онези, които били длъжници. Законът забранявал да се влиза в собствеността на длъжника, за да се вземе имущество като залог за заем. Вместо това, даващият заема трябвало да остане отвън и да даде възможност на длъжника да му донесе залога. Така била запазвана неприкосновеността на дома. Ако даващият заема вземел горната дреха на длъжника като залог за заема, трябвало да я върне до падането на нощта, защото длъжникът вероятно щял да има нужда от нея, за да се топли през нощта. — Второзаконие 24:10–14.

17, 18. Как израилтяните били различни от другите народи по военните въпроси, и защо?

¹⁷ Дори и воюването било включено в Закона. Божиите хора не бивало да водят война, за да задоволят някакво алчно желание за власт или завоевания, а единствено за да действат като божии пълномощници във „войните на Йехова“. (Числа 21:14, НС) В много случаи израилтяните трябвало най–напред да предложат условия, при които врагът им да се предаде. Ако даден град отхвърлел предложението,  тогава Израил можел да го обсади, но само според правилата, определени от Бога. За разлика от много войници, воювали през историята, на мъжете в израилтянската войска не било позволено да изнасилват жени или да проливат напразно кръв. Те трябвало да се съобразяват с околната обстановка и да не изсичат овощните дръвчета * на врага си. На никои други войници не били поставяни такива ограничения. — Второзаконие 20:10–15, 19, 20; 21:10–13.

¹⁸ Дали потръпваш от възмущение, когато чуеш, че в някои страни малки деца са обучавани като войници? В древния Израил никой мъж, който не бил навършил двадесет години, не бил викан във войската. (Числа 1:2, 3) Дори и да бил над тази възраст, ако страдал от прекомерен страх, човек можел да бъде освободен от служба. Младоженец бил освобождаван за една цяла година, за да може преди да потегли на такава опасна служба, да види раждането на свой наследник. В Закона се обяснявало, че така младият съпруг ще „весели“ жената, която си е взел. — Второзаконие 20:5, 6, 8; 24:5.

19. Какво предвиждал Законът за защита на жените, децата, семействата, вдовиците и сираците?

¹⁹ Законът също така защищавал жените, децата и семействата, като предвиждал различни мерки за тях. В него на родителите било наредено да отделят постоянно внимание на децата си и да ги обучават в духовно отношение. (Второзаконие 6:6, 7) Той забранявал кръвосмешението във всичките му форми и определял смъртно наказание за него. (Левит, 18 глава) Също така Законът забранявал блудството, което толкова често разрушава семействата и унищожава тяхната сигурност и достойнство. Законът предвиждал различни мерки относно вдовиците и сираците и с възможно най–силните думи забранявал лошото отношение към тях. — Изход 20:14; 22:22–24.

20, 21. (а) Защо Моисеевият закон допускал полигамия сред израилтяните? (б) Как относно развода Законът се отличавал от стандарта, който Исус по–късно възстановил?

 ²⁰ Във връзка с това обаче някой може да се пита защо Законът допускал полигамията. (Второзаконие 21:15–17) Необходимо е тези закони да бъдат разгледани в контекста на времето. Хората, които преценяват Моисеевия закон от гледна точка на съвременността и днешния начин на живот, неизбежно ще се затруднят да го разберат правилно. (Притчи 18:13) Стандартът, който Йехова постановил още в Едемската градина, направил брака траен съюз между един съпруг и една съпруга. (Битие 2:18, 20–24) Когато обаче Йехова давал Закона на Израил, такива обичаи като полигамията били здраво вкоренени вече столетия наред. Йехова знаел добре, че неговите „коравовратни люде“ често няма да се подчиняват дори на най–основните заповеди, като например, заповедта, забраняваща идолопоклонството. (Изход 32:9) Затова той мъдро предпочел да не въвежда през този период реформи относно всички техни отношения, засягащи брака. Не забравяй обаче, че полигамията не била установена от Йехова. Но именно той използвал Моисеевия закон, за да урегулира полигамията сред своя народ и да попречи на злоупотребата с този обичай.

²¹ Подобно на това, Моисеевият закон позволявал на мъжа да се разведе с жена си въз основа на сравнително много на брой сериозни основания. (Второзаконие 24:1–4) Исус обяснил, че това е отстъпка, която Бог направил за юдейския народ, като имал предвид тяхното „коравосърдечие“. Но тези отстъпки били временни. За своите последователи Исус възстановил първоначалния стандарт на Йехова за брака. — Матей 19:8.

22. Как Моисеевият закон насърчавал любовта, и спрямо кого?

²² Можеш ли да си представиш една съвременна система от закони, която да насърчава любовта? Моисеевият закон поощрявал любовта над всичко останало. Да, само в книгата Второзаконие думата „любов“ се среща над 20 пъти под различни форми. „Да обичаш ближния си както себе  си“ била втората най–голяма заповед в целия Закон. (Левит 19:18; Матей 22:37–40) Хората от божия народ трябвало да проявяват любов не само един към друг, но и към чужденците, които живеели сред тях, като помнели, че и израилтяните някога били чужденци. Те трябвало да проявяват любов към бедните и страдащите, като им помагат в материално отношение и като не се възползват от недъзите им. Те дори били напътствани да се отнасят милостиво към добитъка и да се съобразяват с него. — Изход 23:6; Левит 19:14, 33, 34; Второзаконие 22:4, 10; 24:17, 18.

23. Какво бил подтикнат да прави писателят на Псалм 119, и какво можем да решим да правим ние?

²³ Кой друг народ е бил благословен с такъв кодекс от закони? Не е чудно, че псалмистът писал: „Колко обичам аз Твоя закон!“ Но любовта му не била само едно чувство. Тя го подтиквала към действие, защото той се стремял да е послушен на този закон и да живее според него. Псалмистът продължава със следните думи: „Цял ден се поучавам в него.“ (Псалм 119:11, 97) Да, той редовно отделял време, за да изучава законите на Йехова. Няма съмнение, че като правел това, любовта му към законите на Йехова растяла. В същото време любовта му към законодателя Йехова Бог също растяла. Нека и ти, като продължаваш да изучаваш божия закон, също да се приближаваш все повече до Йехова, Великият законодател и Богът на справедливостта.