1, 2. Как Библията описва състоянието на човечеството, и какъв е единственият изход от него?

„ЦЯЛОТО създание съвкупно въздиша и се мъчи.“ (Римляни 8:22) С тези думи апостол Павел описва достойното за съжаление състояние, в което се намираме. От човешка гледна точка изглежда няма избавление от страданията, греха и смъртта. Но Йехова не е подвластен на човешките ограничения. (Числа 23:19) Богът на справедливостта ни е осигурил изход от нашето бедствено положение. И този изход се нарича откуп.

² Откупът е най–големият дар на Йехова за човечеството. Чрез него става възможно нашето избавление от греха и смъртта. (Ефесяни 1:7) Той е основата на надеждата за вечен живот — на небето или на една райска земя. (Лука 23:43; Йоан 3:16; 1 Петър 1:4) Но какво точно представлява откупът? На какво ни учи той относно превъзходната справедливост на Йехова?

3. (а) Защо възникнала необходимостта от откуп? (б) Защо Бог не можел просто да намали размера на смъртната присъда над Адамовото потомство?

³ Необходимостта от откуп възникнала поради греха на Адам. Като не се подчинил на Бога, Адам завещал на своето потомство наследство от болести, печал, мъка и смърт. (Битие 2:17; Римляни 8:20) Бог не можел да отстъпи под напора на чувствата и просто да намали размера на смъртната присъда. Това би означавало да пренебрегне своя собствен закон: „Заплатата на греха е смърт.“ (Римляни 6:23) И ако Йехова беше направил невалидни собствените си стандарти за справедливост, тогава щяха да настъпят всемирен хаос и беззаконие!

4, 5. (а) Как Сатан оклеветил Бога, и защо Йехова бил задължен да отговори на тези предизвикателства? (б) Какво обвинение отправил Сатан относно лоялните служители на Йехова?

 ⁴ Както видяхме в дванадесета глава, бунтът в Едем повдигнал още по–сериозни въпроси. Сатан хвърлил тъмно петно върху доброто име на Бога. Всъщност той обвинил Йехова в лъжа и в това, че е жесток диктатор, който ограбва свободата на своите създания. (Битие 3:1–5) Чрез привидното осуетяване на божията цел земята да бъде изпълнена с праведни хора, Сатан също обвинил Бога в това, че се е провалил. (Битие 1:28; Исаия 55:10, 11) Ако Йехова оставел тези предизвикателства без отговор, можело много от неговите надарени с разум създания да изгубят голяма част от доверието си в неговото управление.

⁵ Освен това Сатан оклеветил и лоялните служители на Йехова, като отправил обвинението, че те служат на Бога само поради егоистични подбуди и че ако бъдат поставени под натиск, никой няма да остане верен на Бога. (Йов 1:9–11) Тези въпроси били много по–важни от затрудненото положение на човечеството. Йехова с право се почувствал задължен да отговори на клеветническите обвинения на Сатан. Но как можел Бог да отговори на тези въпроси и в същото време да спаси човечеството?

6. Кои са някои от изразите, използвани в Библията за описване на средството, което Бог използвал, за да спаси човечеството?

⁶ Решението на Йехова било ненадминато както по своята милост, така и по своята справедливост, решение, което никой човек не би могъл да намери. Но в същото време то било и великолепно просто. То е наричано по различни начини — изкупване, изкупление, примирение, умилостивение. (Псалм 49:8, Ве–2000; Даниил 9:24; Галатяни 3:13; Колосяни 1:20; Евреи 2:17) Но думата, която самият Исус използва, може би изразява най–добре нещата. Исус казал: „Син[ът] Човеческий не  дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп [на гръцки лѝтрон] за мнозина.“ — Матей 20:28, СИ.

7, 8. (а) Какво означава в Писанията думата „откуп“? (б) Как с откупа е свързана равностойност?

⁷ Какво е откуп? Гръцката дума, използвана тук, произлиза от един глагол, означаващ „да пусна, да освободя“. Този израз бил използван за парите, които се плащали, за да бъдат освободени военнопленниците. Следователно, откупът може да бъде определен като нещо, което се плаща, за да се получи нещо в замяна. В Еврейските писания думата за откуп (ко̀фер) произлиза от един глагол със значение „да покрия“. Например, Бог казал на Ной, че той трябва ‘да покрие’ (форма на същия глагол) ковчега със смола. (Битие 6:14, НС) Това ни помага да разберем, че да откупя означава също да покрия греховете. — Псалм 65:3, НС.

⁸ Важно е да се отбележи, че в „Теологически речник на Новия завет“ се казва, че тази дума (ко̀фер) „винаги означава равностойност“, тоест, съответствие. Така капакът на ковчега на договора бил с форма, съответстваща на самия ковчег. Подобно на това, за да се откупи, или покрие грях, трябва да бъде платена стойност, която напълно съответства, или напълно покрива вредата, причинена от греха. Затова божият Закон за Израил гласял: „Душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога.“ — Второзаконие 19:21, СИ.

9. Защо верните мъже принасяли животински жертви, и как Йехова гледал на такива жертви?

⁹ Верните мъже от Авел насам принасяли животински жертви на Бога. Като правели това, те показвали, че осъзнават наличието на греха и необходимостта от изкупление, и показвали вярата си в обещаното от Бога освобождение чрез неговото „семе“. (Битие 3:15, ЦИ; 4:1–4; Левит 17:11; Евреи 11:4) Йехова гледал благосклонно на такива жертви и тези поклонници придобивали чиста  позиция в неговите очи. Но животинските жертви били само един външен израз. В действителност животните не можели да покрият греха на човека, защото те са по–низши от хората. (Псалм 8:4–8) Затова Библията казва: „Не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.“ (Евреи 10:1–4) Тези жертви били само предобраз или символ на истинската изкупителна жертва, която щяла да дойде.

10. (а) На кого трябвало да съответства изкупителят, и защо? (б) Защо била необходима само една човешка жертва?

¹⁰ „В Адама всички умират“ — казал апостол Павел. (1 Коринтяни 15:22) Следователно откупът трябвало да бъде свързан със смъртта на съвсем точен съответник на Адам — съвършен човек. (Римляни 5:14) Никакво друго създание не можело да уравновеси везните на справедливостта. Само съвършен човек, някой, който не попадал под смъртната присъда, наследена от Адам, можел да даде „съответстващ откуп“, който съответства съвършено на Адам. (1 Тимотей 2:6, НС) Не било необходимо безброй милиони отделни хора да бъдат принесени в жертва, за да има съответствие за всеки един потомък на Адам. Апостол Павел обяснил: „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света и чрез греха смъртта.“ (Римляни 5:12) И „понеже ... чрез един човек дойде смъртта“, Бог осигурил изкуплението на човечеството „чрез един Човек“. (1 Коринтяни 15:21, Ве) Как?

11. (а) Как изкупителят щял „да вкуси смърт ... за всеки човек“? (б) Защо Адам и Ева не биха могли да се възползват от откупа? (Виж бележката под линия.)

¹¹ Йехова уредил нещата така, че един съвършен човек доброволно да принесе в жертва своя живот. Според Римляни 6:23 „заплатата на греха е смърт“. Принасяйки своя живот в жертва, изкупителят щял „да вкуси смърт ... за всеки човек“. С други думи, той щял да заплати за греха на Адам. (Евреи 2:9; 2 Коринтяни 5:21; 1 Петър 2:24) Това щяло да има сериозни правни последствия.  Анулирайки смъртната присъда над послушните потомци на Адам, откупът щял да премахне унищожителната сила на греха в самия му корен *. — Римляни 5:16.

12. Онагледи с пример как заплащането на един–единствен дълг може да донесе полза на много хора.

¹² Нека онагледим това — представи си, че живееш в град, в който повечето хора работят в една голяма фабрика. Ти и твоите съседи получавате добра заплата за работата си и живеете сносен живот. Но един ден фабриката е закрита. Защо? Оказва се, че директорът на фабриката е корумпиран и е довел фабриката до банкрут. Останали внезапно без работа, ти и съседите ти не можете да плащате сметките си. Вашите брачни партньори, децата ви и кредиторите ви страдат заради един–единствен корумпиран човек. Дали има някакъв изход? Да! Един богат благодетел решава да се намеси. Той съзнава, че фабриката има стойност. Освен това съчувства на многобройните работници и на техните семейства. Така че урежда да заплати дълга на фирмата и да отвори отново фабриката. Погасяването на този единствен дълг донася облекчение на много работници и на техните семейства, а също и на кредиторите. Подобно на това, погасяването на дълга на Адам донася полза на безброй милиони измежду хората.

13, 14. (а) Как Йехова осигурил откупа за човечеството? (б) На кого е платен откупът, и защо такова плащане е необходимо?

¹³ Единствено Йехова можел да осигури „Агнето ..., което премахва греха на света“. (Йоан 1:29, НС) Но Бог не изпратил просто един случайно подбран ангел, за да  спаси човечеството. Той изпратил онзи, който можел да даде окончателния, решаващ отговор на обвинението на Сатан срещу служителите на Йехова. Да, Йехова направил най–голямата жертва, като изпратил своя единороден Син, ‘когото той обичал особено много’. (Притчи 8:30, НС) Доброволно божият Син ‘се отказал’ от небесната си същност. (Филипяни 2:7) По чудодеен начин Йехова пренесъл живота и характерните черти на личността на своя първороден небесен Син в утробата на една юдейска девица на име Мария. (Лука 1:27, 35) Като човек той щял да се казва Исус. Но в юридически смисъл той можел да бъде наречен втория Адам, защото съответствал съвършено на Адам. (1 Коринтяни 15:45, 47) Така Исус могъл да принесе себе си в жертва като откуп за грешното човечество.

¹⁴ На кого щял да бъде платен откупът? В Псалм 49:7 се казва конкретно, че откупът се плаща ‘на Бога’. Но не е ли именно Йехова този, който урежда откупа изобщо? Да, но това не свежда откупа до една безсмислена, механична размяна — като вземането на пари от единия джоб и слагането им в другия. Необходимо е да разберем, че откупът не е една материална размяна, а юридическа трансакция. Въпреки че това му струвало много, като осигурил заплащането на откупа, Йехова потвърдил, че се придържа непоколебимо към своята съвършена справедливост. — Битие 22:7, 8, 11–13; Евреи 11:17; Яков 1:17.

15. Защо било необходимо Исус да страда и да умре?

¹⁵ През пролетта на 33 г. Исус Христос доброволно се подложил на едно мъчително изпитание, което довело до плащането на откупа. Той позволил да бъде арестуван по фалшиви обвинения, да бъде осъден като виновен и да бъде прикован на стълб от екзекуторите си. Дали било необходимо Исус да страда толкова много? Да, защото трябвало да бъде решен спорният въпрос относно моралната безкомпромисност на божиите служители. Важно е да се отбележи, че Бог не позволил бебето Исус  да бъде убито от Ирод. (Матей 2:13–18) Но когато вече бил възрастен, Исус могъл да устои на пороя от удари, идващи от Сатан, и то разбирайки напълно за какво става дума *. Като останал „свят, невинен, непорочен, отделен от грешните“ въпреки ужасното отношение, което понесъл, Исус с окончателна яснота показал, че Йехова има свои служители, които му остават верни при изпитания. (Евреи 7:26) Не е чудно тогава, че в мига преди своята смърт Исус извикал триумфиращо: „Изпълнено е!“ — Йоан 19:30, НС.

16, 17. (а) Как Исус продължил своята изкупителна дейност? (б) Защо било необходимо Исус ‘да се яви пред Божието лице за нас’?

¹⁶ Исус трябвало да довърши своята изкупителна дейност. На третия ден след смъртта му Йехова го възкресил от мъртвите. (Деяния 3:15; 10:40) Чрез това изключително важно дело Йехова не само възнаградил своя Син за вярната служба, но и му дал възможността да довърши своята изкупителна дейност като божи първосвещеник. (Римляни 1:4; 1 Коринтяни 15:3–8) Апостол Павел обяснява: ‘Когато Христос дойде като първосвещеник, влезе веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви пред Божието лице за нас.’ — Евреи 9:11, 12, 24.

 ¹⁷ Христос не можел да вземе със себе си своята буквална кръв в небесата. (1 Коринтяни 15:50) Но той взел онова, което тази кръв символизирала — юридическата стойност на своя пожертван съвършен човешки живот. Тогава, пред самия Бог той официално представил стойността на този живот като откуп за грешното човечество. Дали Йехова приел тази жертва? Да, и това станало ясно на Петдесетница през 33 г., когато светият дух бил излян върху 120 ученици в Йерусалим. (Деяния 2:1–4) Колкото и вълнуващо да било това, тогава откупът едва започвал да принася прекрасната си полза.

18, 19. (а) Какви две групи от хора извличат полза от помирението, станало възможно чрез кръвта на Христос? (б) Кои са някои от настоящите и бъдещите аспекти на ползата от откупа, извличани от хората от ‘голямото множество’?

¹⁸ В своето писмо до колосяните Павел обяснява, че Бог сметнал за добре чрез Христос да помири себе си с всички други неща, сключвайки мир чрез кръвта, която Исус пролял на мъченическия стълб. Павел обяснява още, че помирението включва две различни групи от хора — „нещата, които са на небесата“, и „нещата, които са на земята“. (Колосяни 1:19, 20, НС; Ефесяни 1:10, НС) Първата група се състои от 144 000 християни, които са получили надеждата да служат като небесни свещеници и да управляват като царе над земята заедно с Христос Исус. (Откровение 5:9, 10; 7:4; 14:1–3) Чрез тях ползата от откупа постепенно ще бъде прилагана спрямо послушното човечество в продължение на хиляда години. — 1 Коринтяни 15:24–26; Откровение 20:6; 21:3, 4.

¹⁹ „Нещата, които са на земята“, са онези хора, които очакват да се радват на съвършен живот в рая на земята. В Откровение 7:9–17 те са описани като „голямо множество“, което ще преживее идващата ‘голяма скръб’. Но те не трябва да чакат дотогава, за да се радват на ползата от откупа. Те вече са „опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето“. Тъй като проявяват вяра  в откупа, още сега те извличат духовна полза от тази любеща уредба. Те са обявени за праведни като божии приятели! (Яков 2:23) Благодарение на жертвата на Исус те могат ‘да се обръщат със свобода на изказа към престола на незаслужената милост’. (Евреи 4:14–16, НС) Когато правят грешки, те получават истинска прошка. (Ефесяни 1:7) Въпреки че са несъвършени, те се радват на очистена съвест. (Евреи 9:9; 10:22; 1 Петър 3:21) Следователно помирението с Бога не е някакво бъдещо развитие, не е само една надежда, а настояща действителност! (2 Коринтяни 5:19, 20) По време на Хилядолетието те постепенно ще бъдат ‘освободени от робството на тлението’ и накрая ще получат „славната свобода на Божиите чада“. — Римляни 8:21.

20. Как размисълът върху откупа въздейства върху тебе лично?

²⁰ ‘Благодарим на Бога чрез Исус Христос’ за откупа! (Римляни 7:25) Той е нещо просто в същината си, но е с достатъчно богато значение, за да ни изпълни със страхопочитание. (Римляни 11:33) И като разсъждаваме с признателност върху него, откупът докосва сърцата ни, като ни приближава още повече до Бога на справедливостта. Като псалмиста, ние имаме пълно основание да възхваляваме Йехова като Бог, който „обича праведността и справедливостта“. — Псалм 33:5, НС.