1–3. (а) Защо сме задължени много на Йехова? (б) Какво изисква от нас нашият любещ Избавител?

ПРЕДСТАВИ СИ, че си в капана на един потъващ кораб. И когато вече мислиш, че няма надежда за спасение, отнякъде се появява ръката на един спасител и те издърпва на сигурно място. Какво облекчение изпитваш, когато твоят спасител те отвежда далеч от опасността и ти казва: „Няма страшно, всичко вече е наред!“ Нима няма да се почувстваш задължен на този човек? Да, ти буквално му дължиш живота си.

² В някои отношения този пример онагледява какво е направил Йехова за нас. Няма съмнение, че ние сме му много задължени. Та нали той е осигурил откупа, като така е направил възможно това да бъдем спасени от хватката на греха и смъртта. Ние се чувстваме в безопасност, като знаем, че докато проявяваме вяра в тази скъпоценна жертва, нашите грехове са простени и вечното ни бъдеще е сигурно. (1 Йоан 1:7; 4:9) Както видяхме в 14 глава, откупът е най–висшата проява на любовта и справедливостта на Йехова. Как трябва да откликнем на нея?

³ Ще бъде уместно да разгледаме какво изисква от нас нашият любещ Избавител. Чрез пророк Михей Йехова казва: „Той ти е казал, о земни човече, какво е добро. И какво иска Йехова от тебе, освен да проявяваш справедливост и да обичаш милост, и да бъдеш скромен, като ходиш със своя Бог?“ (Михей 6:8, НС) Обърни внимание, че едното от нещата, които Йехова изисква от нас, е ‘да проявяваме справедливост’. Как можем да правим това?

4. Откъде знаем, че Йехова очаква от нас да живеем в хармония с праведните му стандарти?

⁴ Йехова очаква ние да живеем според неговите стандарти за правилно и погрешно. Тъй като неговите стандарти  са справедливи и праведни, ние се стремим към справедливост и праведност, като привеждаме живота си в хармония с тях. „Научете се да правите добро; търсете справедливост“ — се казва в Исаия 1:17, НС. Божието Слово ни подканя да ‘търсим праведност’. (Софония 2:3, НС) То настоятелно ни казва да ‘облечем новата личност, която е създадена според волята на Бога в истинска праведност’. (Ефесяни 4:24, НС) Истинската праведност — истинската справедливост — категорично отхвърля насилието, нечистотата и неморалността, защото те нарушават светостта. — Псалм 11:5; Ефесяни 5:3–5.

5, 6. (а) Защо за нас не е бреме да се подчиняваме на стандартите на Йехова? (б) Как Библията показва, че стремежът към постигане на праведност е продължителен процес?

⁵ Дали за нас е бреме да се подчиняваме на праведните стандарти на Йехова? Не. Едно сърце, което е привлечено към Йехова, не се дразни от неговите изисквания. Тъй като обичаме своя Бог и всичко, което той представлява, ние искаме да живеем по начин, който му е угоден. (1 Йоан 5:3) Припомни си, че Йехова „обича правдата“. (Псалм 11:7) Ако наистина искаме да подражаваме на божията справедливост, или праведност, трябва да започнем да обичаме онова, което Йехова обича, и да мразим онова, което той мрази. — Псалм 97:10.

⁶ Не е лесно за несъвършените хора да се стремят към праведност. Ние трябва да съблечем старата личност и нейните грешни дела и да облечем новата личност. Библията казва, че новата личност „бива обновявана“ чрез точното познание. (Колосяни 3:9, 10, НС) Изразът „бива обновявана“ показва, че обличането на новата личност е продължителен процес, който изисква прилежни усилия. Колкото и усърдно да се опитваме да вършим онова, което е правилно, има моменти, когато нашата грешна същност ни кара да се спъваме в мисъл, дума или дело. — Римляни 7:14–20; Яков 3:2.

7. Как трябва да гледаме на пораженията, които понякога претърпяваме в усилията си да постигнем праведност?

⁷ Как трябва да гледаме на пораженията, които понякога претърпяваме в усилията си да постигнем праведност?  Разбира се, не искаме да омаловажаваме сериозността на греха. Но в същото време никога не бива да се отказваме, смятайки, че нашите недостатъци ни правят недостойни за службата на Йехова. Нашият милостив Бог е осигурил уредба, чрез която да върне искрено разкайващите се хора в благоволението си. Разгледай вдъхващите увереност думи на апостол Йоан: „Това ви пиша, за да не съгрешите.“ След това обаче той добавил реалистичното изказване: „Но ако съгреши някой [поради наследеното несъвършенство], имаме ходатай при Отца, Исуса Христа.“ (1 Йоан 2:1) Да, Йехова осигурил изкупителната жертва на Исус, така че да можем да Му служим по приемлив начин въпреки своята грешна същност. Нима това не ни подтиква да положим максимални усилия да сме угодни на Йехова?

8, 9. Как възвестяването на добрата новина показва справедливостта на Йехова?

⁸ Ние можем да проявяваме справедливост, тоест, можем да подражаваме на божията справедливост, като участваме в пълна степен в проповядването на добрата новина за божието Царство пред другите. Каква е връзката между справедливостта на Йехова и добрата новина?

⁹ Йехова няма да сложи край на тази зла система, преди да е предупредил за това. В своето пророчество относно нещата, които ще се случат във времето на края, Исус казал: „Трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.“ (Марко 13:10; Матей 24:3) Използването на думата „първо“ показва, че целосветската проповедна дейност ще бъде последвана от други събития. Сред тези събития е предсказаната „голяма скръб“, която ще донесе унищожение на злите и ще подготви пътя за един праведен нов свят. (Матей 24:14, 21, 22) Несъмнено никой няма да може основателно да обвини Йехова, че е несправедлив към злите. Отправяйки това предупреждение, той дава на такива хора достатъчно възможности да променят пътищата си и така да избегнат унищожението. — Йона 3:1–10.

10, 11. Как това, че участваме в проповядването на добрата новина, отразява божията справедливост?

 ¹⁰ Как нашето проповядване отразява божията справедливост? Първо, редно е да правим каквото е по силите ни, за да помогнем на другите да придобият спасение. Да помислим отново за примера със спасението от потъващ кораб. След като си в безопасност в спасителната лодка, ти несъмнено ще искаш да помогнеш на другите, които все още са във водата. Подобно на това, и ние имаме задължение към онези, които все още се мъчат във „водите“ на този зъл свят. Наистина, мнозина отхвърлят нашето послание. Но докато Йехова продължава да проявява търпение, ние сме задължени да им дадем възможност „да дойдат на покаяние“ и така да могат да се спасят. — 2 Петър 3:9.

¹¹ Ако проповядваме добрата новина на всекиго, когото срещнем, проявяваме справедливост по друг важен начин — като сме непредубедени. Спомни си, че „Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е“. (Деяния 10:34, 35) Щом искаме да подражаваме на божията справедливост, не бива да изпитваме предразсъдъци спрямо хората. Напротив, трябва да споделяме добрата новина с другите, независимо от тяхната раса, социално положение или финансови възможности. Така ще дадем възможност на всички, които ни слушат, да чуят добрата новина и да откликнат. — Римляни 10:11–13.

12, 13. (а) Защо не бива да бързаме да съдим другите? (б) Какво означава Исусовото наставление ‘да спрем да съдим’ и ‘да спрем да обвиняваме’? (Виж също бележката под линия.)

¹² Ние можем също да проявяваме справедливост, като се отнасяме към другите така, както Йехова се отнася към нас. Много е лесно да съдиш другите, като критикуваш недостатъците им и поставяш под съмнение мотивите им. Но кой от нас би искал Йехова да подложи нашите подбуди и недостатъци на педантичен, безмилостен анализ? Йехова не се отнася така към нас. Псалмистът казва: „Ако  би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои?“ (Псалм 130:3) Нима не сме благодарни, че нашият справедлив и милостив Бог предпочита да не задържа вниманието си върху нашите недостатъци? (Псалм 103:8–10) Как тогава трябва да се отнасяме към другите?

¹³ Ако разбираме и ценим милостивия характер на божията справедливост, няма да бързаме да съдим другите относно неща, които всъщност не ни засягат или не са толкова важни. В своята Проповед на планината Исус предупредил: „Спрете да съдите, за да не бъдете съдени.“ (Матей 7:1, НС) Според повествованието на Лука Исус добавил: „Спрете да обвинявате * и изобщо няма да бъдете обвинявани.“ (Лука 6:37, НС) Исус бил наясно с това, че несъвършените хора са склонни към това да осъждат другите. Всеки измежду неговите слушатели, който имал навика да съди сурово другите, трябвало да престане да прави това.

14. Поради какви причини трябва ‘да спрем да съдим’ другите?

¹⁴ Защо трябва ‘да спрем да съдим’ другите? Първо, защото нашите пълномощия са ограничени. Ученикът Яков ни напомня: „Само Един е законодател и съдия“ — Йехова. Затова Яков съвсем уместно задава въпроса: „Ти кой си, та съдиш ближния си?“ (Яков 4:12; Римляни 14:1–4) Освен това нашата грешна същност толкова лесно може да направи преценките ни несправедливи. Много нагласи и подбуди, сред които предубеденост, накърнена гордост, завист и праведност в собствените ни очи, могат да изкривят начина, по който виждаме събратята си човеци. Ние сме ограничени и в други отношения и би следвало размисълът върху тях да не ни позволява да бързаме да обвиняваме другите. Ние не виждаме какво е в сърцето на  другия, нито познаваме всички страни на личните му обстоятелства. Тогава кои сме ние, та да приписваме погрешни мотиви на събратята по вяра или да критикуваме усилията, които те полагат в служба на Бога? Колко по–добре е да подражаваме на Йехова, като търсим доброто у нашите братя и сестри, вместо да се съсредоточаваме върху недостатъците им!

15. Какви думи и отношение нямат място сред поклонниците на Бога, и защо?

¹⁵ Но как стои въпросът с членовете на нашето семейство? За съжаление, в днешния свят някои от най–суровите осъдителни думи се чуват именно в дома, който би трябвало да бъде спокоен пристан. Често чуваме за груби съпрузи, съпруги или родители, които подлагат членовете на своето семейство на постоянен огън от словесно или физическо малтретиране. Но злите думи, хапливият сарказъм и грубото отношение нямат място сред поклонниците на Бога.  (Ефесяни 4:29, 31; 5:33; 6:4) Наставлението на Исус ‘да спрем да съдим’ и ‘да спрем да обвиняваме’ не престава да е в сила, когато се приберем у дома. Припомни си, че проявяването на справедливост означава да се отнасяме към другите така, както Йехова се отнася към нас. А нашият Бог никога не е груб или жесток в отношенията си с нас. Точно обратното, той „е много милосърден“ към онези, които го обичат. (Яков 5:11, СИ) Какъв прекрасен пример за подражание имаме!

16, 17. (а) Какво очаква Йехова от старейшините? (б) Какво трябва да бъде направено, когато един грешник откаже да прояви искрено разкаяние, и защо?

¹⁶ Всички ние трябва да проявяваме справедливост, но особено голяма в това отношение е отговорността на старейшините в християнския сбор. Обърни внимание на пророческото описание на „князете“, или старейшините, направено от Исаия: „Ето! Един цар ще царува за праведността; а относно князете, те ще управляват като князе за справедливостта.“ (Исаия 32:1, НС) Да, Йехова очаква старейшините да служат на интересите на справедливостта. Как могат те да правят това?

¹⁷ Тези духовно годни мъже са наясно с това, че справедливостта, или праведността, изисква сборът да бъде поддържан чист. Понякога старейшините са длъжни да разглеждат случаи на сериозен грях. Когато правят това, те помнят, че божията справедливост се стреми където е възможно да прояви милост. Затова те се опитват да доведат съгрешилия до разкаяние. Но ако грешникът откаже да прояви искрено разкаяние въпреки усилията да му се помогне? Със съвършена справедливост Словото на Йехова насочва да бъде предприета сериозна стъпка: „Махнете, прочее, злия изпомежду си.“ Това означава той да бъде изключен от сбора. (1 Коринтяни 5:11–13, СИ; 2 Йоан 9–11) Вземането на такива мерки опечалява старейшините, но те съзнават, че това е необходимо, за да запазят моралната и духовната чистота на сбора. Дори и тогава те се надяват,  че един ден грешникът ще дойде на себе си и ще се върне в сбора. — Лука 15:17, 18.

18. Какво помнят старейшините, когато дават основан на Библията съвет на другите?

¹⁸ Службата в интерес на справедливостта включва също и даването на основани на Библията напътствия, когато е необходимо. Разбира се, старейшините не търсят грешки у другите. Нито се хващат за всяка възможност да порицават. Но един събрат по вяра може да „предприема погрешна стъпка, преди самият той да е наясно с това“. Като помнят, че божията справедливост не е нито жестока, нито безчувствена, старейшините ще се почувстват подтикнати ‘да се опитат да поправят този човек с кротък дух’. (Галатяни 6:1, НС) Следователно старейшините няма да се карат на такъв грешник, нито ще използват сурови думи. Вместо това даваните любещи наставления ще насърчат онзи, който ги получава. Дори и когато порицават някого * за конкретна простъпка, като прямо посочват последиците от едно неразумно поведение, старейшините помнят, че съгрешилият събрат по вяра е „овца“ от стадото на Йехова. (Лука 15:7) Когато ясно личи, че съветът (или порицанието) е подбуждан от любов и е даден по любещ начин, вероятността той да поправи съгрешилия е по–голяма.

19. Какви решения трябва да вземат старейшините, и на какво трябва да основават те тези решения?

¹⁹ Често старейшините трябва да вземат решения, които засягат техните събратя по вяра. Например, старейшините редовно се събират, за да обсъдят дали други братя в сбора не отговарят на изискванията да бъдат препоръчани за старейшини или помощник–служители. Старейшините знаят колко е важно да са непредубедени. Те оставят божиите изисквания относно такива назначения да ги  ръководят при вземането на решения, като не разчитат на личните си чувства. Така те постъпват ‘без предразсъдък и нищо не вършат с пристрастие’. — 1 Тимотей 5:21.

20, 21. (а) Какво се стремят да бъдат старейшините, и защо? (б) Какво могат да направят старейшините, за да помогнат на „потиснатите души“?

²⁰ Старейшините са проводник на божията справедливост и по други начини. След като предсказал, че старейшините ще служат „за справедливостта“, Исаия продължил: „Всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара в изтощена земя.“ (Исаия 32:2) Така че старейшините се стремят да бъдат източник на утеха и освежение за своите събратя по вяра.

²¹ Днес, при наличието на толкова проблеми, които са обезсърчаващи, много хора имат нужда от насърчение. Старейшини, какво можете да направите вие, за да помогнете на  „потиснатите души“? (1 Солунци 5:14, НС) Изслушвайте ги със съчувствие. (Яков 1:19) Може би те имат нужда да споделят „теготата“ в сърцето си с някого, на когото имат доверие. (Притчи 12:25) Уверете ги, че са желани, ценени и обичани, да, от Йехова и от своите братя и сестри. (1 Петър 1:22; 5:6, 7) Освен това можете да се молите с такива хора и за тях. Много утешително може да бъде те да чуят една искрена молитва, в която се говори за тях. (Яков 5:14, 15) Вашите любещи усилия да помогнете на потиснатите няма да останат незабелязани от Бога на справедливостта.

22. Как можем да подражаваме на справедливостта на Йехова, и какъв ще е резултатът от това?

²² Да, като подражаваме на справедливостта на Йехова, ние се приближаваме все повече до него! Като поддържаме праведните му стандарти, като споделяме животоспасяващата добра новина с другите и като решим да се съсредоточаваме върху доброто у другите, вместо да търсим грешки в тях, ние проявяваме справедливост, подобна на божията. Старейшини, като пазите чистотата на сбора, като давате укрепващи библейски съвети, като вземате непредубедени решения и като насърчавате потиснатите, вие отразявате божията справедливост. Колко се радва сърцето на Йехова, когато той погледне надолу от небесата и види как неговите хора полагат максимални усилия ‘да проявяват справедливост’, като ходят със своя Бог!