Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

21 ГЛАВА

Исус разкрива ‘мъдростта от Бога’

Исус разкрива ‘мъдростта от Бога’

1–3. Как някогашните съграждани на Исус откликнали на поучението му, и какво не разбрали те за него?

ВСИЧКИ присъстващи били смаяни. Младият мъж Исус стоял пред тях в синагогата и поучавал. Той не бил някой непознат — бил израснал в града им и години наред бил работил като дърводелец сред тях. Може би някои от тях живели в къщи, при чийто строеж Исус бил помагал, или може би при обработването на нивите си използвали рала и яреми, които той бил изработил със собствените си ръце *. Но как щели да откликнат те на поучението на този бивш дърводелец?

2 Повечето от слушателите били смаяни и се питали: ‘Откъде е на Този тая мъдрост?’ Но също така и казвали: „Не е ли Той дърводелецът, син на Мария?“ (Матей 13:54–58; Марко 6:1–3, Ве) За съжаление, някогашните съграждани на Исус си мислели: „Този дърводелец е просто един тукашен човек като всички нас.“ Въпреки мъдростта в думите му, те го отхвърлили. Те не подозирали, че мъдростта, която той споделял с тях, не е негова.

3 Наистина, откъде Исус бил получил тази мъдрост? „Моето учение не е Мое — казал той, — а на Онзи, Който Ме е пратил.“ (Йоан 7:16) Апостол Павел обяснил, че Исус ‘станал за нас мъдрост от Бога’. (1 Коринтяни 1:30) Мъдростта на самия Йехова е разкрита чрез неговия Син, Исус. Да, това било така в толкова голяма степен, че Исус могъл да каже: „Аз и Отец едно сме.“ (Йоан 10:30) Нека изследваме три области, в които Исус проявил ‘мъдростта от Бога’.

Онова, което поучавал

4. (а) Каква била темата на посланието на Исус, и защо това било изключително важно? (б) Защо съветите на Исус били винаги практични и имали предвид най–доброто за неговите слушатели?

4 Първо, да разгледаме какво поучавал Исус. Темата на неговото послание била „добрата новина за царството“. (Лука 4:43, НС) Това било изключително важно поради ролята, която Царството щяло да играе в реабилитирането на върховенството на Йехова и в донасянето на трайни благословии за човечеството. В своето поучаване Исус също давал мъдри съвети за ежедневния живот. Той се оказал предсказаният „Чудесен съветник“. (Исаия 9:6) И наистина, неговите съвети не можели да бъдат други освен чудесни! Той разполагал с дълбоко познание за божието Слово и воля, с проникновено разбиране на човешката същност и изпитвал дълбока любов към хората. Затова неговите съвети били винаги практични и имали предвид най–доброто за неговите слушатели. Исус казвал „думи на вечен живот“. Да, когато биват следвани, неговите съвети водят до спасение. — Йоан 6:68.

5. Кои били някои от въпросите, които Исус обхванал в Проповедта на планината?

5 Проповедта на планината е забележителен пример на несравнимата мъдрост, която се намирала в ученията на Исус. Изнасянето на тази проповед, както е записана в Матей 5:3–7:27, вероятно би отнело само двадесет минути. Но нейните съвети са извън времето, те са точно толкова значими днес, колкото и по времето, когато е била изнесена за първи път. Исус обхванал широка гама от въпроси, сред които и как да подобрим отношенията си с другите (5:23–26, 38–42; 7:1–5, 12), как да се запазим морално чисти (5:27–32) и как да живеем пълноценно (6:19–24; 7:24–27). Но Исус направил нещо повече от това само да каже на своите слушатели каква е мъдрата линия на поведение — той им я показал чрез обяснения, логични доводи и доказателства.

6–8. (а) Какви сериозни основания посочва Исус за това човек да избягва да се тревожи прекомерно? (б) Какво показва, че съветите на Исус отразяват мъдростта от горе?

6 Да разгледаме, например, мъдрите наставления на Исус как да се справяме с тревогите относно материалните неща, както са записани в Матей, 6 глава. „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете“ — ни съветва Исус. (25 стих) Храната и облеклото са основни потребности и е естествено човек да е загрижен за тяхното придобиване. Но Исус ни казва ‘да престанем да се тревожим’ * за тези неща (НС). Защо?

7 Чуй убедителните разсъждения на Исус. Тъй като Йехова ни е дал живота и тялото, нима той не може да осигури храна, която да поддържа този живот, и дрехи, които да облекат това тяло? (25 стих) Ако Бог осигурява храна на птиците и облича с красота цветята, колко повече той ще се грижи за човешките си поклонници! (26, 28–30 стих) Да, прекомерната тревога е безсмислена така или иначе. Тя не може да продължи * живота ни дори с малко. (27 стих) Как можем да избегнем тревогите? Исус ни наставлява: Продължавайте да поставяте поклонението на Бога на първо място в живота си. Онези, които правят това, могат да бъдат сигурни, че всичко, което им е нужно ежедневно, ‘ще им бъде прибавено’ от техния небесен Баща. (33 стих) И накрая Исус дава една практична препоръка — да приемаме всеки ден поотделно. Защо да прибавяме тревогите на утрешния ден към тези на днешния? (34 стих) Освен това защо да се тревожим за неща, които може никога да не се случат? Прилагането на този мъдър съвет може да ни спести много тревоги в този изпълнен със стрес свят.

8 Ясно е, че съветите, осигурени от Исус, са точно толкова практични в днешно време, колкото са били, когато са били дадени преди около 2000 години. Нима това не е мъдрост, идваща от горе? Дори и най–добрите съвети от човешки източник остаряват и скоро биват преразгледани, или дори заменени с други. Ученията на Исус обаче са издържали проверката на времето. Но това не бива да ни изненадва, защото този Чудесен съветник говорел „Божиите думи“. — Йоан 3:34.

Неговият начин на поучаване

9. Какво казали едни войници относно учението на Исус, и защо това не било преувеличение?

Втора област, в която Исус отразява божията мъдрост, е неговият начин на поучаване. Веднъж войниците, които били изпратени да арестуват Исус, се върнали с празни ръце и заявили: „Никога човек не е говорил така, както Тоя Човек.“ (Йоан 7:45, 46) Това не било преувеличение. От всички хора, живели някога, Исус, който бил „от горните области“, единствен разполагал с най–големия източник на познание и опит, от който да черпи. (Йоан 8:23, НС) Той наистина поучавал така, както никой друг човек не можел да поучава. Да разгледаме само два от методите на този мъдър учител.

„Множествата бяха смаяни от начина му на поучаване“

10, 11. (а) Защо не може да не се възхитим от това как Исус използвал словесни илюстрации? (б) Какво представляват притчите, и какви примери показват защо Исусовите притчи са толкова въздействащи в поучението?

10 Въздействащо използване на словесни илюстрации. „Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше.“ (Матей 13:34) Не може да не се възхитим на неговата несравнима способност да учи дълбоки истини чрез ежедневни неща. Земеделец, който засява семе, жени, които се готвят да месят хляб, деца, играещи на пазарния площад, рибари, теглещи мрежи, пастири, търсещи изгубена овца — това били неща, които слушателите му били виждали много пъти. Когато са свързани с познати неща, важните истини се запечатват бързо и трайно в ума и сърцето. — Матей 11:16–19; 13:3–8, 33, 47–50; 18:12–14.

11 Исус често използвал притчи, кратки разкази, от които могат да се извлекат морални или духовни истини. Тъй като се разбират и помнят по–лесно от абстрактните идеи, разказите помогнали за запазването на Исусовите учения. В много притчи Исус описвал Баща си с ярки словесни картини, които не можели да бъдат забравени лесно. Например, кой няма да може да разбере идеята на притчата за блудния син — че когато онзи, който се е отклонил, прояви искрено разкаяние, Йехова ще изпита жал и нежно ще приеме този човек обратно? — Лука 15:11–32.

12. (а) Как Исус използвал въпроси в поучаването? (б) Как Исус накарал да замлъкнат онези, които се съмнявали във властта му?

12 Умело използване на въпроси. Исус използвал въпроси, за да подтикне слушателите си да стигнат до свои собствени заключения, да изследват подбудите си или да вземат решения. (Матей 12:24–30; 17:24–27; 22:41–46) Когато религиозните водачи поставили под съмнение това дали Исус имал дадена от Бога власт, той отговорил: „Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?“ Смаяни от въпроса, те започнали да разговарят помежду си: „Ако речем ‘От небето’, ще каже ‘Тогава защо не го повярвахте?’. Но ако речем: ‘От човеците ...’ — бояха се от народа; защото всички искрено считаха Йоана за пророк.“ Накрая те отговорили: „Не знаем.“ (Марко 11:27–33; Матей 21:23–27) С един обикновен въпрос Исус ги накарал да замлъкнат и разкрил коварството в сърцата им.

13–15. Как притчата за добрия самарянин отразява мъдростта на Исус?

13 Понякога Исус съчетавал двата метода, като вплитал предизвикващи към размисъл въпроси в своите словесни илюстрации. Когато един юдейски законник го попитал какво е необходимо, за да придобие вечен живот, Исус му припомнил, че Моисеевият закон заповядва да обичаш Бога и ближния си. Тъй като искал да докаже, че е праведен, мъжът попитал: „А кой е моят ближен?“ Исус отговорил, като разказал една история. Един юдей пътувал сам и бил нападнат от разбойници, които го оставили полумъртъв. По пътя минали двама юдеи — първо един свещеник, след това един левит. И двамата го отминали. Но тогава на пътя се появил един самарянин. Подтикнат от жал, той нежно превързал раните на пострадалия и любещо го пренесъл на безопасно място в една странноприемница, където той можел да се съвземе. В края на разказа Исус попитал законника: „Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?“ Мъжът бил подтикнат да отговори: „Онзи, който му показа милост.“ — Лука 10:25–37.

14 Как тази притча отразява мъдростта на Исус? В дните на Исус юдеите наричали свои ближни само онези, които спазвали техните традиции, а това явно не се отнасяло за самаряните. (Йоан 4:9) Дали ако Исус беше разказал историята с пострадал самарянин и помагащ юдей, това щеше да премахне съществуващата предубеденост? Исус мъдро разказал историята така, че един самарянин нежно се погрижил за един юдей. Обърни внимание също на въпроса, който Исус задал накрая на разказа. Той променил посоката на израза „ближен“. Законникът всъщност питал: „Кой трябва да получи любовта, която проявявам като ближен?“ Но Исус попитал: „Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен?“ Исус насочил вниманието не към онзи, който получил милостта — жертвата, а към онзи, който проявил милостта — самарянинът. Истински любещият ближен поема инициативата да проявява любов към другите, независимо от техния етнически произход. Едва ли Исус би могъл да покаже тази идея по по–въздействащ начин.

15 Нима тогава е чудно, че хората били смаяни от ‘начина на поучаване’ на Исус и били привлечени към него? (Матей 7:28, 29, НС) Веднъж „голямо множество“ хора не се отделили от него три дни подред, като дори останали без храна! — Марко 8:1, 2.

Неговият начин на живот

16. Как Исус ‘доказал на практика’, че е ръководен от божията мъдрост?

16 Трета област, в която Исус отразявал мъдростта на Йехова, бил неговият начин на живот. Мъдростта е приложима на практика, тя действа. „Кой измежду вас е мъдър?“ — попитал ученикът Яков. След това отговорил на собствения си въпрос, като казал: „Нека неговото правилно поведение докаже това на практика.“ (Яков 3:13, „Нова английска Библия“) Начинът, по който се държал Исус, ‘доказал на практика’, че той е ръководен от божията мъдрост. Нека разгледаме как той проявил добра преценка както в начина си на живот, така и в отношенията си с другите.

17. Какво показва, че Исус водел съвършено уравновесен живот?

17 Забелязал ли си как хора, на които липсва добра преценка, често изпадат в крайности? Да, необходима е мъдрост, за да си уравновесен. Като отразявал божията мъдрост, Исус бил съвършено уравновесен. И най–вече той поставял духовните неща на първо място в живота си. Той бил изцяло зает с работата по изявяването на добрата новина. „За това съм излязъл“ — казал той. (Марко 1:38) Естествено, материалните неща не били от първостепенна важност за него, изглежда той имал съвсем малко в материално отношение. (Матей 8:20) Но той не бил аскет. Като Баща си, ‘щастливият Бог’, Исус бил жизнерадостна личност и допълвал радостта на другите. (1 Тимотей 1:11, НС; 6:15) Когато посетил едно сватбено угощение, което обикновено било събитие, съпроводено с музика, песни и веселие, Исус явно не отишъл там, за да развали настроението на празника. Когато виното се свършило, той превърнал вода в хубаво вино, напитка, която „весели сърцето на човека“. (Псалм 104:15; Йоан 2:1–11) Исус приемал много покани за гостуване и често използвал тези случаи, за да поучава. — Лука 10:38–42; 14:1–6.

18. Как Исус проявил безпогрешна преценка в своите отношения с учениците си?

18 Исус проявявал безпогрешна преценка в отношенията си с другите. Неговото прозрение върху човешката природа му помогнало да преценява ясно своите ученици. Той добре знаел, че те не са съвършени. Но виждал техните добри качества. Той видял потенциала в тези мъже, които Йехова бил привлякъл. (Йоан 6:44) Въпреки техните недостатъци Исус показал готовност да им вярва. Показвайки това доверие, той възложил сериозна отговорност на своите ученици. Той им поверил проповядването на добрата новина и бил уверен, че те са способни да изпълнят тази задача. (Матей 28:19, 20) Книгата Деяния свидетелства, че те вярно се заели с работата, която той им възложил. (Деяния 2:41, 42; 4:33; 5:27–32) Ясно е тогава, че Исус проявил мъдрост, като им се доверил.

19. Как Исус показал, че е „кротък и смирен на сърце“?

19 Както отбелязахме в двадесета глава, Библията свързва смирението и мекотата с мъдростта. Разбира се, Йехова дава най–добрия пример в това отношение. Но какво може да се каже за Исус? Колко стоплящо сърцето е да се види смирението, което Исус показал в отношенията си със своите ученици. Като съвършен човек, той ги превъзхождал многократно. Но въпреки това не гледал отвисоко на своите ученици. Нито веднъж не се опитал да ги накара да се чувстват по–низши или неспособни. Точно обратното, той се съобразявал с ограниченията им и бил търпелив спрямо недостатъците им. (Марко 14:34–38; Йоан 16:12) Нима не е много показателно това, че дори и децата се чувствали добре в присъствието на Исус? Несъмнено те били привлечени от него, защото усещали, че той е „кротък и смирен на сърце“. — Матей 11:29; Марко 10:13–16.

20. Как Исус проявил разумна отстъпчивост в случая с езичничката, чиято дъщеря била измъчвана от демон?

20 Исус отразявал божието смирение и по още един важен начин. Той бил разумен, тоест, отстъпчив, когато милостта позволявала това. Припомни си, например, времето, когато една езичничка го молела да изцели нейната измъчвана от демон дъщеря. Отначало по три различни начина Исус показал, че няма да ѝ помогне — първо, като не ѝ отговарял; второ, като направо ѝ казал, че не е изпратен при езичниците, а при юдеите; и трето, като използвал една словесна илюстрация, която съдържала същата мисъл. Но жената постоянствала, като проявявала изключително силна вяра. Като се има предвид това специално обстоятелство, как откликнал Исус? Той направил точно онова, което бил казал, че няма да направи. Изцелил дъщерята на тази жена. (Матей 15:21–28) Какво забележително смирение, нали? И не забравяй, че смирението е в основата на истинската мъдрост.

21. Защо трябва да полагаме усилия да подражаваме на личността, речта и начините на постъпване на Исус?

21 Колко благодарни можем да сме ние, че евангелията ни разкриват думите и делата на най–мъдрия човек, живял някога! Нека да помним, че Исус бил съвършено отражение на своя Баща. Като подражаваме на личността, речта и начините на постъпване на Исус, ние ще развиваме в себе си мъдростта от горе. В следващата глава ще видим как можем да приложим божията мъдрост в своя живот.

^ абз. 1 В библейски времена дърводелците участвали в строежа на къщите, изработвали мебели и земеделски сечива. Юстин Мъченик, живял през втори век, писал за Исус: „Когато бил сред хората, той имал обичая да работи като дърводелец, изработвайки плугове и яреми.“

^ абз. 6 Гръцкият глагол, преведен като „тревожа се“, означава „да отвлека ума си“. Както е използван в Матей 6:25, той изразява тревожни опасения, които отвличат или разделят ума, като отнемат радостта от живота.

^ абз. 7 Дори научните изследвания показват, че прекаленото безпокойство и стрес могат да увеличат риска от заболяване на сърдечно–съдовата система и от редица други болести, които могат да скъсят живота.