1–3. Кои са някои от факторите, които направили смъртта на Исус уникално събитие в историята?

ПРЕЗ един пролетен ден преди близо две хиляди години, един невинен мъж бил изправен пред съда, осъден за престъпления, които никога не бил извършил, и след това измъчван до смърт. Това не било първото жестоко и несправедливо смъртно наказание в историята, нито, за съжаление, било последното. Но тази смърт била различна от всички други случаи.

² По време на страданията на този мъж, в последните мъчителни часове, самото небе белязало значимостта на това събитие. Макар че било посред бял ден, внезапно върху земята се спуснал мрак. Както се изразил един историк, ‘слънцето потъмняло’. (Лука 23:44, 45) И после, точно преди да изпусне последния си дъх, мъжът произнесъл следните незабравими думи: „Изпълнено е!“ Да, като дал живота си, той постигнал нещо прекрасно. Неговата жертва била най–голямата проява на любов от страна на човек. — Йоан 15:13; 19:30, НС.

³ Този мъж, разбира се, бил Исус Христос. Неговите страдания и смъртта му в онзи мрачен ден, 14 нисан 33 г., са добре известни. Но често бива пренебрегван един важен факт. Макар че Исусовите страдания били много големи, имало някой, който страдал дори повече. Всъщност някой дори бил направил по–голяма жертва през този ден — най–голямата проява на любов, показана в цялата вселена. Какво било това? Отговорът на този въпрос ни въвежда по подходящ начин в най–важната от всички теми — любовта на Йехова.

4. Как един римски стотник осъзнал, че Исус не бил обикновен човек, и до какъв извод стигнал този войник?

⁴ Римският стотник, който надзиравал екзекуцията на Исус, бил смаян както от тъмнината, която паднала преди смъртта на Исус, така и от силното земетресение, което я последвало. „Наистина тоя беше Син на Бога“ — казал той. (Матей 27:54) Явно Исус не бил обикновен човек. Този войник бил помогнал в екзекуцията на единородния Син на Бога! Но колко скъп бил този Син за Баща си?

5. Как може да бъде онагледено огромното количество от време, през което Йехова и Синът му били заедно в небесата?

⁵ Библията нарича Исус „първороден преди всяко създание“. (Колосяни 1:15) Представи си само — Синът на Йехова съществувал преди физическата вселена. Тогава колко време били заедно Баща и Син? Някои учени определят възрастта на вселената на 13 милиарда години. Можеш ли да си представиш колко много време е това? За да бъдат подпомогнати хората да разберат възрастта на вселената, както е определена от учените, в един планетариум била направена линия на времето, дълга 110 метра. Докато посетителите извървят линията на времето, всяка тяхна крачка представлява около 75 милиона години от живота на вселената. В края на линията на времето една–единствена чертица с дебелината на човешки косъм представя цялата човешка история! Но дори и тези предположения да са правилни, тогава цялата линия на времето няма да е достатъчно дълга, за да покаже колко е дълъг животът на Сина на Йехова! С какво се занимавал той през всичкото това време?

6. (а) С какво се занимавал Синът на Йехова през своето предчовешко съществуване? (б) Каква връзка съществува между Йехова и неговия Син?

⁶ Синът радостно служел като „майсторски работник“. (Притчи 8:30) В Библията се казва: „Без Него [Сина] не е станало нищо от това, което е станало.“ (Йоан 1:3) Следователно Йехова и Синът му работили заедно, за да започнат да съществуват всички други неща. Какво вълнуващо, радостно време било това за тях! Много хора ще се  съгласят, че любовта между един родител и неговото дете е много силна. И любовта е „съвършена връзка на единство“. (Колосяни 3:14, НС) Тогава кой от нас може да започне да разбира силата на една връзка, съществувала толкова дълго време? Ясно е, че Йехова Бог и неговият Син са свързани от най–силната връзка, съществувала някога.

7. Как Йехова изразил чувствата си относно своя Син, когато Исус бил покръстен?

⁷ И въпреки това Бащата изпратил Сина си да бъде роден като човешко бебе. Това означавало, че няколко десетилетия Йехова трябвало да се лиши от близкото общуване със своя любим Син в небесата. С огромен интерес той наблюдавал от небесата как Исус израснал като съвършен човек. Когато бил на около тридесет години, Исус бил покръстен. Ние не сме оставени да гадаем какво изпитвал Йехова към него. Бащата проговорил лично от небесата: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“ (Матей 3:17) Като видял, че Исус вярно извършил всичко, което било пророкувано за него, всичко, което се искало от него, Бащата трябва да е бил много щастлив! — Йоан 5:36; 17:4.

8, 9. (а) Какво понесъл Исус на 14 нисан 33 г., и как това въздействало на небесния му Баща? (б) Защо Йехова позволил Синът му да страда и да умре?

⁸ Но какво изпитвал Йехова на 14 нисан 33 г.? Какво изпитвал, когато Исус бил предаден и арестуван от една тълпа през тази нощ? Когато Исус бил изоставен от своите приятели и подложен на несправедлив съдебен процес? Когато му се подигравали, когато го плюели и удряли с юмруци? Когато бил бичуван, когато гърбът му бил разкъсан от ударите? Когато ръцете и краката му били приковани на дървен стълб и той бил оставен да виси там, докато хората му се присмивали? Какво изпитвал Йехова, когато любимият му Син го призовал в мъките си? Какво изпитвал Йехова, когато Исус издъхнал, и за първи път от началото на цялото сътворение обичният му Син не съществувал? — Матей 26:14–16, 46, 47, 56, 59, 67; 27:38–44, 46; Йоан 19:1.

 ⁹ Думите са безсилни. Тъй като Йехова изпитва чувства, мъката, която изстрадал при смъртта на Сина си, не може да бъде описана с думи. Но това, което може да бъде изразено, е подбудата, поради която Йехова позволил това да се случи. Защо Бащата си причинил това? Йехова ни разкрива нещо прекрасно в Йоан 3:16 — библейски стих, който е толкова важен, че е наричан евангелието в миниатюра. Той гласи: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Следователно подбудата на Йехова да направи това е любовта. Дарът, който Йехова направил — да изпрати Сина си да страда и да умре за нас, — е най–голямата проява на любов.

10. Каква потребност изпитват хората, и какво е станало със значението на думата любов?

¹⁰ Какво означава тази дума „любов“? Любовта е описвана като най–голямата потребност на човека. От люлката до гроба хората търсят любовта, процъфтяват под нейната топлина и дори креят и умират от нейната липса. Но въпреки това е изненадващо трудно да се определи какво е тя. Разбира се, хората говорят много за любов. Съществува безкраен поток от книги, песни и стихотворения за нея. Но резултатът от това не винаги изяснява значението на любовта. Всъщност тази дума е толкова често употребявана, че истинското ѝ значение все повече убягва на хората.

11, 12. (а) Откъде можем да научим много за любовта, и защо точно от там? (б) Какви видове любов били посочени конкретно в древния гръцки език, и коя дума за „любов“ е използвана най–често в Християнските гръцки писания? (Виж също бележката под линия.) (в) Какво е ага̀пи?

¹¹ Но това, което Библията учи относно любовта, е съвсем ясно. В изданието на Вайн — „Тълковен речник на думите от Новия завет“ — се казва: „Любовта може да се познае единствено от действията, които тя подбужда.“ Библейското повествование за действията на Йехова ни учи на много неща за неговата любов — благотворната обич, която той изпитва към своите творения. Например,  какво друго може да разкрие повече за това качество, освен върховната проява на любов от страна на Йехова, която вече беше описана? В следващите няколко глави ще видим много други примери на любовта на Йехова в действие. Освен това ще придобием известно прозрение и от думите, използвани за „любов“ в оригиналния текст на Библията. В древния гръцки език имало четири думи * за „любов“. От тях най–често използвана в Християнските гръцки писания е ага̀пи. В един библейски речник тя е наречена „най–силната възможна дума за любов“. Защо?

¹² Ага̀пи е любов, която е ръководена от принципи. Така че тя е нещо повече от емоционален отклик спрямо друга личност. Тя е с по–широк обсег, повече свързана с мисълта и по–съзнателна в своята основа. Но ага̀пи най–вече е крайно неегоистична. Например, погледни отново Йоан 3:16. Какво е ‘светът’, който Бог възлюбил толкова силно, че дал своя единороден Син? Това е светът на хората, за които съществува възможност да бъдат изкупени. Сред тях има много, които следват грешна линия на поведение в живота си. Дали Йехова обича всеки един от тях като свой личен приятел, така както обичал верния Авраам? (Яков 2:23) Не, но Йехова любещо проявява доброта спрямо всички, дори и това да му струва скъпо. Той иска всички да се разкаят и да променят пътищата си. (2 Петър 3:9) Мнозина правят това. Тях той приема с радост като свои приятели.

13, 14. Какво показва, че ага̀пи често включва сърдечна обич?

¹³ Но някои разбират ага̀пи по погрешен начин. Те мислят, че това означава една студена, чисто интелектуална любов. Факт е обаче, че ага̀пи често включва сърдечна  лична привързаност. Например, когато Йоан писал „Отец люби Сина“, използвал форма на думата ага̀пи. Дали тази любов е лишена от сърдечна обич? Обърни внимание на това, че Исус казал, че „Отец обича Сина“, като използвал форма на думата филѐо. (Йоан 3:35, СИ; 5:20, СИ) Любовта на Йехова често включва нежна обич. Но неговата любов никога не е повлияна от емоции. Тя винаги е ръководена от неговите мъдри и справедливи принципи.

¹⁴ Както вече видяхме, всички качества на Йехова са превъзходни, съвършени и привлекателни. Но любовта е най–привлекателното. Нищо не ни привлича толкова силно към Йехова. За щастие, любовта е също и неговото доминиращо качество. Откъде знаем това?

15. Какво заявява Библията относно качеството на Йехова, наречено любов, и в какво отношение това изявление е уникално? (Виж също бележката под линия.)

¹⁵ Библията казва нещо за любовта, което не е казвала за никое от другите основни качества на Йехова. Писанията не казват, че Бог е сила, или че Бог е справедливост, или дори, че Бог е мъдрост. Той притежава тези качества, той е върховният източник на тези качества и е несравним по отношение и на трите. Но относно четвъртото качество е казано нещо по–дълбоко: „Бог е любов.“ * (1 Йоан 4:8) Какво означава това?

16–18. (а) Защо Библията казва, че „Бог е любов“? (б) Защо от всички създания на земята човекът е най–подходящият символ на качеството на Йехова, наречено любов?

¹⁶ „Бог е любов“ не е просто уравнение, все едно, че казва „Бог е равно на любов“. Ние нямаме основание да обърнем посоката на това равенство и да кажем „любовта е  Бог“. Йехова е нещо много повече от едно абстрактно качество. Той е личност, притежаваща многообразни чувства и характеристики в добавка на любовта. Но любовта прониква изцяло личността на Йехова. Затова един справочник казва относно този стих: „Любовта е Божията същност, или природа.“ Общо взето можем да мислим за това така: Силата на Йехова му дава възможност да действа. Справедливостта и мъдростта му ръководят неговия начин на действие. Но любовта го подбужда да действа. И любовта му винаги присъства в начина, по който той използва другите си качества.

¹⁷ Често се казва, че Йехова е самата персонификация на любовта. Затова, ако искаме да научим повече за основаната на принципи любов, трябва да научим повече за Йехова. Разбира се, ние можем да видим това прекрасно качество и в хората. Но защо то е в тях? При сътворението Йехова казал следното, явно на своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“ (Битие 1:26) От всички създания на земята само мъжете и жените могат да решат да проявяват любов и по този начин да подражават на своя небесен Баща. Припомни си, че Йехова използвал различни същества като символи на своите основни качества. Но избрал своето най–висше земно творение, човекът, за символ на доминиращото си качество — любовта. — Езекиил 1:10.

¹⁸ Когато проявяваме любов по неегоистичен, основан на принципи начин, ние отразяваме доминиращото качество на Йехова. Точно както писал апостол Йоан: „Ние любим, защото първо Той възлюби нас.“ (1 Йоан 4:19, Ве–2000) Но как ни е възлюбил първо Йехова?

19. Защо може да се каже, че любовта играела ключова роля в делата на сътворение на Йехова?

¹⁹ Любовта не е нещо ново. Та нали тя подтикнала Йехова да започне да създава! Той не бил самотен, нито имал нужда от някого. Йехова е напълно независим от обстоятелствата, не му липсва нищо, което друг да може да му  даде. Но неговата любов, която е действено качество, естествено го подбудила да иска да сподели радостта от живота с разумни същества, които биха оценили този дар. „Началото на Божието творение“ бил неговият единороден Син. (Откровение 3:14, Ве) След това Йехова използвал този майсторски работник, за да създаде всички останали неща, като започнал с ангелите. (Йов 38:4, 7; Колосяни 1:16) Благословени със свобода, разум и чувства, тези могъщи духове имали възможност да изграждат нежна привързаност помежду си и най–вече към Йехова Бог. (2 Коринтяни 3:17) Така те обичали, защото първо били обичани.

20, 21. С какви доказателства за това, че Йехова ги обичал, били заобиколени Адам и Ева, но как откликнали те въпреки това?

²⁰ Така било и с хората. От самото начало Адам и Ева били буквално обсипвани с любов. Навсякъде из своя райски дом в Едем те можели да видят доказателства за любовта на Бащата към тях. Обърни внимание какво се казва в Библията: „Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.“ (Битие 2:8) Сигурно си бил в някоя наистина хубава градина или парк. Какво ти хареса най–много? Светлината, която се процежда през листата в някое закътано местенце? Смайващото разнообразие на багри в една цветна леха? Приятната мелодия на пенливото поточе, пеещите птици и жужащите насекоми? А дъхавият мирис на дървета, плодове и цветове? Но нито един парк днес не може да се сравни с онзи в Едем. Защо?

²¹ Тогава градината била засадена от самия Йехова! Несъмнено тя била неописуемо прекрасна. Там имало всякакви красиви дървета, дървета с възхитителни плодове. Градината била добре напоявана, просторна и изпълнена с приятно многообразие от живот. Адам и Ева имали всичко, което можело да направи живота им щастлив и пълноценен — възнаграждаваща работа и съвършено общуване. Йехова първо проявил любов и те имали пълното основание да отвърнат със същото. Но не го направили. Вместо любещо да се подчинят на своя небесен  Баща, те егоистично се разбунтували срещу него. — Битие, 2 глава.

22. Как откликът на Йехова на бунта в Едем показва, че неговата любов е лоялна?

²² Колко мъчително трябва да е било това за Йехова! Но дали този бунт ожесточил любещото му сърце? Не! „Неговата любеща милост [лоялна любов — бел. под линия] е до безпределни времена.“ (Псалм 136:1, НС) Затова той незабавно взел любещи мерки да изкупи всички онези потомци на Адам и Ева, които щели да имат правилна нагласа на сърцето. Както вече видяхме, тези мерки включват изкупителната жертва на неговия любим Син, която струвала толкова много на Бащата. — 1 Йоан 4:10.

23. Коя е една от причините, че Йехова е ‘щастливият Бог’, и какъв изключително важен въпрос ще бъде разгледан в следващата глава?

²³ Да, още от самото начало Йехова поел инициативата относно проявите на любов към хората. В многобройни отношения „първо Той възлюби нас“. Любовта допринася за хармонията и радостта, затова не е чудно, че Йехова е описан като „щастливия Бог“. (1 Тимотей 1:11, НС) Но възниква един важен въпрос. Дали Йехова наистина обича всеки един от нас поотделно? Следващата глава ще се занимае с това.