1, 2. (а) Как една майка откликва естествено на плача на своето бебе? (б) Кое чувство е дори по–силно от майчиното състрадание?

ПО СРЕДНОЩ бебето се разплаква. Майката веднага се събужда. Тя не спи толкова дълбоко, както преди да се роди малкото. И се е научила да различава видовете плач на бебето. Затова често може да каже дали детенцето ѝ се нуждае от храна, дали иска да бъде взето на ръце или има нужда от нещо друго. Но каквато и да е причината за бебешкия плач, майката откликва. Нейното сърце не може да пренебрегне нуждите на детето ѝ.

² Състраданието, което майката изпитва към рожбата си, е между най–нежните чувства, познати на хората. Но има едно чувство, което е безкрайно по–силно — нежното състрадание на нашия Бог, Йехова. Разглеждането на това привлекателно качество може да ни помогне да се приближим повече до Йехова. Затова нека обсъдим какво представлява състраданието и как нашият Бог го проявява.

3. Какво е значението на еврейския глагол, превеждан като „показвам милост“ или „смилявам се“?

³ В Библията съществува тясна връзка между състрадание и милост. Няколко еврейски и гръцки думи предават смисъла на нежно състрадание. Например, да вземем еврейския глагол раха̀м, който често е превеждан като „показвам милост“ или „смилявам се“. В един справочник се обяснява, че глаголът раха̀м „изразява дълбоко и нежно чувство на състрадание, каквото бива предизвикано при вида на слабост или страдание от страна на онези, които са ни скъпи или се нуждаят от  помощта ни“. Този еврейски израз, който Йехова отнася към себе си, е свързан с думата за „утроба“ и може да бъде описан като „майчино * състрадание“. — Изход 33:19; Исаия 54:8.

4, 5. Как Библията използва чувствата, които една майка изпитва към своето бебе, за да ни научи какво представлява състраданието на Йехова?

⁴ Библията използва чувствата, които една майка изпитва към своето бебе, за да ни научи какво представлява състраданието, което Йехова проявява. В Исаия 49:15 четем: „Може ли жена да забрави сучещото си дете, та да се не смили [раха̀м] за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.“ Това трогателно описание подчертава дълбочината на състраданието, което Йехова изпитва към своя народ. Как точно?

⁵ Трудно е да си представим, че майката ще забрави да нахрани своето кърмаче или да се погрижи за него. Та нали бебето е безпомощно, то денонощно се нуждае от вниманието и обичта на майка си. За жалост обаче, има случаи на пренебрегване от страна на майката, особено в тези „усилни времена“, за които е характерна липсата на „семейна обич“. (2 Тимотей 3:1, 3) Но Йехова казва: „Аз все пак няма да те забравя.“ Нежното състрадание, което Йехова изпитва към своите служители, е надеждно. То е неизмеримо по–силно и от най–нежното естествено чувство, което можем да си представим — състраданието, което майката нормално изпитва към своето невръстно детенце. Не е чудно тогава, че един библейски изследовател казва за Исаия 49:15: „Това е един от най–силните, ако не и най–силният израз на божията любов в Стария завет.“

6. Как са гледали на нежното състрадание много от несъвършените хора, но в какво ни уверява Йехова?

 ⁶ Дали нежното състрадание е белег на слабост? Много несъвършени хора са смятали така. Например, римският философ Сенека, който бил съвременник на Исус и бил водеща фигура сред интелектуалния елит на Рим, учел, че „да изпитваш жал показва слабост на разума“. Сенека защищавал идеите на стоицизма, една философия, която набляга на спокойствието, лишено от чувства. Според Сенека, един мъдър човек може да помага на изпадналите в беда, но не може да си позволи да изпитва жал, защото това чувство ще му ограби спокойствието. Този егоцентричен възглед за живота не позволявал появата на искрено състрадание. Но Йехова изобщо не е такъв! В своето Слово той ни уверява, че е „много жалостив и милостив [буквално — състрадателен]“. (Яков 5:11) Както ще видим, състраданието не е слабост, а силно, жизнено качество. Нека изследваме как Йехова, като любещ Баща, го проявява.

7, 8. Как израилтяните страдали в древния Египет, и как Йехова откликнал на техните страдания?

⁷ Състраданието на Йехова се вижда ясно в начина, по който той се отнасял към народа на Израил. Към края на 16–и век пр.н.е. милиони израилтяни били поробени в древен Египет и страдали от жестоко потисничество. Египтяните ‘огорчавали живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи’. (Изход 1:11, 14) В своето тежко положение израилтяните викали към Йехова за помощ. Как откликнал Богът на нежното състрадание?

⁸ Сърцето на Йехова било развълнувано. Той казал: „Наистина видях страданието на людете Ми, които са в  Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.“ (Изход 3:7) Не било възможно Йехова да види страданията на хората си или да чуе техните викове, без да изпита съчувствие. Както видяхме в 24 глава на тази книга, Йехова е Бог на съчувствието. А съчувствието — способността да изпитваш болката на другите — е тясно свързано със състраданието. Но Йехова не само съчувствал на хората си, той бил подтикнат да направи нещо за тях. В Исаия 63:9 се казва: „Поради любовта Си и поради милосърдието [състраданието — НС] Си Той сам ги изкупи.“ Със „силна ръка“ Йехова избавил израилтяните от Египет. (Второзаконие 4:34) След това той им осигурил по чудодеен начин храна и ги въвел в една плодородна земя, която им дал за притежание.

9, 10. (а) Защо Йехова многократно избавял израилтяните, след като те се заселили в Обетованата земя? (б) От какво потисничество избавил Йехова израилтяните в дните на Йефтай, и какво го подтикнало да направи това?

⁹ Състраданието на Йехова не спряло дотук. Когато се заселили в Обетованата земя, израилтяните многократно били неверни и в резултат на това страдали. Но после хората идвали на себе си и викали към Йехова за помощ. И той многократно ги избавял. Защо? ‘Защото жалел людете си.’ — 2 Летописи 36:15; Съдии 2:11–16.

¹⁰ Да разгледаме какво се случило в дните на Йефтай. Тъй като израилтяните се били обърнали към фалшиви богове, Йехова позволил те да бъдат потискани от амонците в продължение на 18 години. Накрая израилтяните се разкаяли. Библията ни казва: „Отхвърлиха от себе си чуждите богове и почнаха да служат само на Господа. И не изтърпя * душата Му страданията Израилеви.“  (Съдии 10:6–16, СИ) Щом хората от неговия народ проявили искрено разкаяние, Йехова повече не можел да търпи да гледа страданията им. Тогава Богът на нежното състрадание изпратил Йефтай да избави израилтяните от ръцете на неприятелите им. — Съдии 11:30–33.

11. Какво научаваме за състраданието от начина, по който Йехова се отнасял към израилтяните?

¹¹ На какво ни учи начинът, по който Йехова се отнасял с народа на Израил, относно нежното състрадание? Първо, ние виждаме, че то е нещо повече от съчувствена констатация на бедите, които изпитват хората. Припомни си примера на една майка, подбудена от състрадание да откликне на плача на бебето си. Подобно на това, Йехова не е глух за виковете на своите хора. Нежното му състрадание го подтиква да облекчи страданията им. Освен това начинът, по който Йехова се отнасял към израилтяните, ни учи, че състраданието съвсем не е слабост, защото това нежно качество Го подтиква да предприеме силни, решителни действия в полза на своя народ. Но дали Йехова проявява състрадание само към своите служители като цяло?

12. Как Законът отразявал състраданието, което Йехова изпитвал към отделните хора?

¹² Законът, който Бог дал на народа на Израил, показвал Неговото състрадание към отделните хора. Например, загрижеността Му за бедните. Йехова знаел, че могат да възникнат непредвидени обстоятелства, които да доведат един израилтянин до бедност. Какво трябвало да бъде отношението към бедните? Йехова строго наредил на израилтяните: „Да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат; непременно да му дадеш и да ти не е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ, твоят Бог, ще  те благославя във всичките ти дела.“ (Второзаконие 15:7, 10) Освен това Йехова заповядал на израилтяните да не жънат докрай нивите си и да не събират останалото от плодовете. Каквото останело, щяло да бъде за онеправданите. (Левит 23:22; Рут 2:2–7) Когато израилтяните спазвали тези състрадателни постановления, дадени заради бедните сред тях, изпадналите в нужда хора не били принудени да просят храна. Нима това не било отражение на нежното състрадание на Йехова?

13, 14. (а) Как думите на Давид ни уверяват, че Йехова е силно загрижен за всеки един от нас поотделно? (б) Как би могло да се онагледи с пример това, че Йехова е близо до онези, които са ‘със съкрушено сърце’ или ‘сломен дух’?

¹³ И днес нашият любещ Бог е много загрижен за всеки един от нас поотделно. Можем да бъдем сигурни, че той вижда всички страдания, които понасяме ние. Псалмистът Давид писал: „Очите на ГОСПОДА са към праведните, и ушите Му — към техния вик. ГОСПОД е близо до съкрушените по сърце, и спасява сломените по дух.“ (Псалм 34:15, 18, Ве–2000) Един библейски тълкувател отбелязва относно хората, описани с тези думи: „Тяхното сърце е съкрушено и духът им — сломен, тоест, те са смирени от греха си и лишени от самочувствие, те са паднали ниско в собствените си очи и нямат доверие в своята стойност.“ Такива хора може да мислят, че Йехова е много далеч и че те са твърде нищожни, за да бъде той загрижен за тях. Но не е така. Думите на Давид ни уверяват, че Йехова не е изоставил онези, които „са паднали ниско в собствените си очи“. Нашият състрадателен Бог знае, че в такива моменти ние се нуждаем от него повече от всякога, и е близо до нас.

¹⁴ Да разгледаме един действителен случай. Една майка в Съединените щати закарала спешно двегодишния си син в болница, защото той имал тежък пристъп на круп. След като прегледали детето, лекарите казали на майката, че ще трябва да го оставят в болницата през  нощта. Къде прекарала майката тази нощ? На един стол в болничната стая, до леглото на сина си! Нейното малко момченце било болно и тя трябвало да бъде неотлъчно до него. Несъмнено ние можем да очакваме дори повече от нашия любещ небесен Баща! Та нали той ни е направил по своя образ. (Битие 1:26) Вълнуващите думи на Псалм 34:18, Ве–2000 ни казват, че когато сме ‘със съкрушено сърце’ или ‘сломен дух’, Йехова като любещ Баща „е близо“ — изпълнен със състрадание и готов да помогне.

15. По какви начини Йехова ни помага като отделни личности?

¹⁵ Тогава как Йехова ни помага като отделни личности? Не е задължително той да премахне причината за страданията ни. Но осигурява изобилна помощ за онези, които викат към него. Неговото Слово, Библията, предлага практични съвети, които могат да помогнат. В сбора Йехова осигурява духовно годни надзорници, които се стремят да отразяват състраданието му, като помагат на събратята си по вяра. (Яков 5:14, 15) Като Онзи, ‘Който слуша молитва’, той дава „Светия Дух на ония, които искат от Него“. (Псалм 65:2; Лука 11:13) Този дух може да ни вдъхне „силата, надхвърляща нормалното“, за да издържим, докато божието Царство премахне всички причиняващи стрес проблеми. (2 Коринтяни 4:7, НС) Нима не сме благодарни за всички тези дарове? Нека не забравяме, че те са израз на нежното състрадание на Йехова.

16. Кой е най–големият пример на състраданието на Йехова, и как това засяга всеки един от нас лично?

¹⁶ Разбира се, най–големият пример за състраданието на Йехова е това, че той е дал онзи, който му е най–скъп, като откуп за нас. Това било любеща жертва от негова страна и открило пътя за нашето спасение. Не забравяй, че уредбата за откупа засяга всеки един от нас лично. С основание Захария, бащата на Йоан Кръстител, предсказал, че този дар възвеличил „нежното състрадание на нашия Бог“. — Лука 1:78, НС.

17–19. (а) Как Библията показва, че състраданието на Йехова не е без предел? (б) Каква била причината състраданието на Йехова спрямо неговия народ да достигне своя предел?

¹⁷ Дали трябва да мислим, че нежното състрадание на Йехова е безгранично? Точно обратното, Библията показва ясно, че Йехова с основание въздържа състраданието си, в случай че някой се противопоставя на Неговите праведни пътища. (Евреи 10:28) За да разберем защо той постъпва така, да си припомним примера на народа на Израил.

¹⁸ Макар че Йехова многократно избавял израилтяните от враговете им, накрая неговото състрадание стигнало предела си. Тези твърдоглави хора вършели идолопоклонство, като дори донесли отвратителните си идоли в храма на Йехова! (Езекиил 5:11; 8:17, 18) Освен това ни се казва за тях: „Те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.“ (2 Летописи 36:16) Израилтяните стигнали до там, че вече нямало никакво правилно основание за проявата на състрадание и предизвикали праведния гняв на Йехова. Какъв бил резултатът?

¹⁹ Йехова вече не можел да изпитва състрадание към своя народ. Той заявил: „Няма да пожаля, нито да пощадя, нито да покажа милост, та да ги не изтребя.“ (Йеремия 13:14) Така Йерусалим и храмът му били разрушени, а израилтяните били отведени като пленници във Вавилон. Колко е трагично, когато грешни хора се разбунтуват дотолкова, че изчерпват предела на божието състрадание! — Плачът на Йеремия 2:21.

20, 21. (а) Какво ще стане, когато божието състрадание стигне предела си в наши дни? (б) Какъв състрадателен дар на Йехова ще бъде разгледан в следващата глава?

²⁰ А днес? Йехова не се е променил. Подтикван от състрадание, той е наредил на своите Свидетели да проповядват  ‘добрата новина за царството’ по цялата населена земя. (Матей 24:14, НС) Когато хората с правилна нагласа на сърцето откликнат, Йехова им помага да разберат посланието за Царството. (Деяния 16:14) Но тази дейност няма да продължава безкрайно. Едва ли ще бъде проява на състрадание от страна на Йехова, ако позволи този зъл свят и цялото му нещастие и страдание да продължават до безкрайност. Когато божието състрадание стигне предела си, Йехова ще дойде да изпълни присъда над тази система на нещата. Дори и тогава той ще действа подбуден от състрадание — състрадание към своето „свято име“ и към своите предани служители. (Езекиил 36:20–23) Йехова ще премахне всяко зло и ще въведе един праведен нов свят. Относно злите Йехова казва: „Окото Ми няма да пощади и Аз няма да покажа милост [състрадание — НС], а ще възвърна постъпките им върху главите им.“ — Езекиил 9:10.

²¹ Дотогава обаче Йехова изпитва състрадание към хората, дори и към онези, които ги чака унищожение. Грешните хора, които искрено се разкаят, могат да се възползват от един от най–състрадателните дарове на Йехова — прошката. В следващата глава ще разгледаме някои от прекрасните словесни картини в Библията, които предават прошката на Йехова в нейната цялост.